Любов за рекорд: Кое е най-дългото любовно стихотворение и що е то `Банка на любовта`
Най-дългото любовно стихотворение в света е написано през 1844 година в Банска Щявница, Словакия. То е от 2900 реда, написани от локален създател.
Публикуваното през 1846 година дълго стихотворение, в което писателят Андрей Сладкович излива своите любовна плам и обезсърчение, е записано като най-дългата творба от този род от Световната академия на върховете (базирана в Маями, щата Флорида, тя е главен противник на Книгата на върховете на Гинес). Преведена е на голям брой езици, в това число немски и френски.
Днес дребният феодален град желае да се трансформира в място за поклонение за влюбените от целия свят, с помощта на " Банка на любовта ", основана за да събира техните истории.
За да може Банска Щявница да се причисли към Париж или Верона на картата на сантименталните места в света, локална неправителствена организация опазва загатна за поета Андрей Сладкович и неговата муза Марина - принудена от буржоазните си родители да се омъжи за богат индустриалец на медени сладки вместо за безпаричния създател, създавайки " трезор " със 100 000 отделения под тогавашната къща на хубавицата, в които ще се съхраняват любовни истории и мемоари на двойки от целия свят. Всеки, който пожелае, може да остави любовното си обръщение в някое от отделенията и подари към този момент има панел за резервации в уеб страницата на " банката ", който назовава откровенията " любовен депозит ".
Историята на Андрей и Марина е по-малко известна от тази за Ромео, Жулиета и балкона във Верона, само че има преимуществото да е достоверна и неправителствената организация " Епицентър на любовта " счита да се възползва от това.
" Когато 100-те хиляди кутии се запълнят с истории, тази къща ще стане мястото с най-голяма централизация на обич в света, " епицентърът на любовта ", предсказва Катарина Яворска, която дава отговор за връзките с обществеността на организацията, представена от Българска телеграфна агенция.
Публикуваното през 1846 година дълго стихотворение, в което писателят Андрей Сладкович излива своите любовна плам и обезсърчение, е записано като най-дългата творба от този род от Световната академия на върховете (базирана в Маями, щата Флорида, тя е главен противник на Книгата на върховете на Гинес). Преведена е на голям брой езици, в това число немски и френски.
Днес дребният феодален град желае да се трансформира в място за поклонение за влюбените от целия свят, с помощта на " Банка на любовта ", основана за да събира техните истории.
За да може Банска Щявница да се причисли към Париж или Верона на картата на сантименталните места в света, локална неправителствена организация опазва загатна за поета Андрей Сладкович и неговата муза Марина - принудена от буржоазните си родители да се омъжи за богат индустриалец на медени сладки вместо за безпаричния създател, създавайки " трезор " със 100 000 отделения под тогавашната къща на хубавицата, в които ще се съхраняват любовни истории и мемоари на двойки от целия свят. Всеки, който пожелае, може да остави любовното си обръщение в някое от отделенията и подари към този момент има панел за резервации в уеб страницата на " банката ", който назовава откровенията " любовен депозит ".
Историята на Андрей и Марина е по-малко известна от тази за Ромео, Жулиета и балкона във Верона, само че има преимуществото да е достоверна и неправителствената организация " Епицентър на любовта " счита да се възползва от това.
" Когато 100-те хиляди кутии се запълнят с истории, тази къща ще стане мястото с най-голяма централизация на обич в света, " епицентърът на любовта ", предсказва Катарина Яворска, която дава отговор за връзките с обществеността на организацията, представена от Българска телеграфна агенция.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ