Най-дългият ден от годината беше посрещнат в античния тракийски град

Най-дългият ден от годината беше посрещнат в античния тракийски град Кабиле край Ямбол с обредни песни и вино. За поредна година запалянковци изкачиха Зайчи връх, където през изсечена в скалите „ мушка “ се заредиха с силата на първите слънчеви лъчи по време на лятното слънцестоене, тъкмо както са го правели траките.

Лятното слънцестоене се празнува само на това място в цяла България и се организира по самодейност на Регионален исторически музей – Ямбол. „ От скалите, увенчаващи върха, траките, които са живеели в региона, са следили раждането на изгрева. През второто хилядолетие те са изсекли в скалите две траншеи, които се пресичат на кръст. Отличните им познания за придвижването на слънчевия диск се виждат от точната ориентировка на източната траншея по посока на изгрева на слънцето тъкмо в деня на лятното слънцестоене. Първите лъчи влизат в прореза в скалите и огряват към този момент мощно ерозиралия релеф на Кибела “, описват археолозите.

Когато първият безоблачен лъч е прекосявал през скалния улей и е огрявал облика на богинята Кибела, изсечен в скалата, античните траки са разбирали, че е пристигнал най-дългият ден. „ Ето за какво това е място, което съчетава култа към Великата богиня–майка Кибела и към Слънцето с все по-нарастващото предпочитание на хората да почерпят от античните познания и опит “, разясниха уредниците.

Най-старата маза в Южна България „ Вила Ямбол “ също се включи в самодейността, като даде своите виновност, кръстени на античния тракийски град Кабиле. Марката бе стартирана предходната година и към този момент има редица оценки от международни интернационалните състезания. На етикета й е изобразена точно богинята Кибела – съгласно винарната в символ на респект към наследството на този винен район. Историята на траките, култа им към виното и традициите да се чества с напитката са с дълбоки корени в района на Ямбол. Древният тракийски град в наши дни съставлява архитектурно-исторически резерват, включен измежду 100-те национални туристически обекта.

Кабиле поражда към края на ІІ хиляди пр.Хр. край огромен паметен център на възвишението Зайчи връх. През античността градът е бил значим стопански и културен център в Югоизточна Тракия и Долна Тунджа. Според историческите сведения Кабиле е високомерен от Филип Македонски през 341 година пр.н.е., а по-късно за известно време в него е обитавал и синът му Александър ІІІ Велики Македонски. През първата половина на ІІІ в. пр.Хр. Кабиле е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. Кабиле е и единственият град във вътрешна Тракия, който имал лична монетарница, където били отсичани царски и градски излъчвания. След като е високомерен от римляните, от началото на ІІ в. сл.Хр. Кабиле се трансформира в един от най-важните римски военни лагери в провинция Тракия, сочат историческите информации.

Със сигурност през каменно-медната ера (V-IV хиляди пр.Хр.) е създавано вино. „ От същия интервал са и откритите семки от култивирана лоза в селищни могили на територията на България. Археологическите данни за винопроизводство по българските земи от III хиляди пр.Хр. и насетне са доста повече. Най-ранните писмени сведения за произвеждане на вино от траките са от Омир. Например в „ Илиада “ написа, че шатрите на ахеите под стените на Троя са цялостни с вино, докарано от Тракия. Писмени свидетелства категорично акцентират, че за разлика от елините траките не разреждат виното с вода “, споделя проф. д.и.с. Валерия Фол, която изнесе лекция по време на събитието за слънцестоенето в Кабиле. Според нея в целия античен свят се е пиело вино. Така че Тракия не е изключение. Важното в тази ситуация е, че тракийското вино се е считало за изключително качествено. Малко е известно също по този начин, че виното, а и бирата, са считани за лечебни питиета.