27% ръст на сигналите за деца, станали жертва на насилие. 31% от тях са пострадали физически
Най-често те търпят душевен тормоз
. Те са най-често обект на душевен тормоз в учебно заведение и на улицата, а когато случаите са на физическо принуждение, то това се случва у дома. В Световния ден за битка с насилието над деца ревизираме какъв брой е публикувано то в България и по какъв начин се борим с него.
550 сигнала повече за принуждение над деца са получили в Агенцията за протекция на детето през предходната година, спрямо година по-рано. Така записаните случаи през 2024 година са били над 2000. Това е единствено дребна част от всички сигнали за деца в риск, които са достигнали до тях. Ако прибавим и останалите, то броят им скача над 6400.
За деца в риск се смятат такива, чието развиване по някакъв метод е в заплаха или пък чиито съществени права са нарушени. Това могат да бъдат деца с умряли или незнайни родители, жертви на принуждение или на някаква корист, страдащи от тежки болести или такива, които рискуват да отпаднат от учебно заведение.
Най-лесно наличният канал за подаване на сигнали остава Националната телефонна линия за деца - 116 111 , която се ръководи от Агенцията за протекция на детето. Тя е денонощна и безвъзмездна. Само от началото на годината до сегашния месец телефоните ѝ са позвънили повече от 20 хиляди пъти. Консултациите с обадили се деца са близо 6 хиляди, извършени са и 5 хиляди беседи с възрастни. Определените като деца в риск са били 1700, а главните аргументи за това - проявено психическо и физическо принуждение върху тях, както и липса на грижа.
Най-често срещаният тип принуждение, който търпят децата у нас, е психическият тормоз - викове, обиди, оскърбление, закани. От УНИЦЕФ България пресмятат, че близо половината от жертвите са претърпели точно такова принуждение. 31% от децата са потърпевши физически - повече момчета, в сравнение с девойки. Най-често това се случва у дома - в по-бедни семейства и от родители с по-ниска степен на обучение, които също са били постоянно удряни или бити в детството си. Други 16% са били обект на полово посягане - най-често от страна на прочут човек, а 10 на 100 са били редовно подценявани или неглижирани. Това се случва, когато родителите не помнят или не желаят да ги хранят, да ги заведат на учебно заведение или на доктор, когато са заболели.
Училището е мястото, където децата най-често стават жертви на принуждение - близо 40% от случаите са там, а тормозът нормално е душевен. Почти толкоз рискова е и средата на открито. И там най-разпространеният тип принуждение е този. Колкото до физическото принуждение - то се упражнява най-вече у дома. Собственият дом е най-опасната среда за 30% от потърпевшите.
И най-после, 1 на всеки 7 деца признава, че е било жертва на тормоз и гонене онлайн, изключително в обществените мрежи.
Най-скритият тип принуждение остава половото , за което множеството жертви не търсят помощ. Най-уязвими са децата с увреждания, тези в институции и децата на бежанци. Често жертвите събират храброст да приказват за това едвам години след претърпяното.
Какво демонстрира проучване на Евростат, събрало данните на 19 европейски страни, измежду които сме и ние? То визира дами от всички възрасти, които признават, че са били насилени полово. Според данните най-вече декларирани случаи има във Финландия - 14% от всички дами там описват за сходен тип посягане върху себе си. Следват Нидерландия и Дания с сходен %. В долния завършек на класацията са Полша, Литва, Латвия и България с по 2% дами, създали такова самопризнание. Последна е Сърбия с 1%.
Според УНИЦЕФ обаче данните за насилието като цяло са още по-тревожни, тъй като тяхно национално изследване демонстрира, че в действителност всяко второ дете у нас е претърпяло някаква форма на принуждение, преди да доближи пълноправие , а 1 на 3 деца споделя, че се усеща в заплаха - било то на улицата, в учебно заведение или вкъщи.
. Те са най-често обект на душевен тормоз в учебно заведение и на улицата, а когато случаите са на физическо принуждение, то това се случва у дома. В Световния ден за битка с насилието над деца ревизираме какъв брой е публикувано то в България и по какъв начин се борим с него.
550 сигнала повече за принуждение над деца са получили в Агенцията за протекция на детето през предходната година, спрямо година по-рано. Така записаните случаи през 2024 година са били над 2000. Това е единствено дребна част от всички сигнали за деца в риск, които са достигнали до тях. Ако прибавим и останалите, то броят им скача над 6400.
За деца в риск се смятат такива, чието развиване по някакъв метод е в заплаха или пък чиито съществени права са нарушени. Това могат да бъдат деца с умряли или незнайни родители, жертви на принуждение или на някаква корист, страдащи от тежки болести или такива, които рискуват да отпаднат от учебно заведение.
Най-лесно наличният канал за подаване на сигнали остава Националната телефонна линия за деца - 116 111 , която се ръководи от Агенцията за протекция на детето. Тя е денонощна и безвъзмездна. Само от началото на годината до сегашния месец телефоните ѝ са позвънили повече от 20 хиляди пъти. Консултациите с обадили се деца са близо 6 хиляди, извършени са и 5 хиляди беседи с възрастни. Определените като деца в риск са били 1700, а главните аргументи за това - проявено психическо и физическо принуждение върху тях, както и липса на грижа.
Най-често срещаният тип принуждение, който търпят децата у нас, е психическият тормоз - викове, обиди, оскърбление, закани. От УНИЦЕФ България пресмятат, че близо половината от жертвите са претърпели точно такова принуждение. 31% от децата са потърпевши физически - повече момчета, в сравнение с девойки. Най-често това се случва у дома - в по-бедни семейства и от родители с по-ниска степен на обучение, които също са били постоянно удряни или бити в детството си. Други 16% са били обект на полово посягане - най-често от страна на прочут човек, а 10 на 100 са били редовно подценявани или неглижирани. Това се случва, когато родителите не помнят или не желаят да ги хранят, да ги заведат на учебно заведение или на доктор, когато са заболели.
Училището е мястото, където децата най-често стават жертви на принуждение - близо 40% от случаите са там, а тормозът нормално е душевен. Почти толкоз рискова е и средата на открито. И там най-разпространеният тип принуждение е този. Колкото до физическото принуждение - то се упражнява най-вече у дома. Собственият дом е най-опасната среда за 30% от потърпевшите.
И най-после, 1 на всеки 7 деца признава, че е било жертва на тормоз и гонене онлайн, изключително в обществените мрежи.
Най-скритият тип принуждение остава половото , за което множеството жертви не търсят помощ. Най-уязвими са децата с увреждания, тези в институции и децата на бежанци. Често жертвите събират храброст да приказват за това едвам години след претърпяното.
Какво демонстрира проучване на Евростат, събрало данните на 19 европейски страни, измежду които сме и ние? То визира дами от всички възрасти, които признават, че са били насилени полово. Според данните най-вече декларирани случаи има във Финландия - 14% от всички дами там описват за сходен тип посягане върху себе си. Следват Нидерландия и Дания с сходен %. В долния завършек на класацията са Полша, Литва, Латвия и България с по 2% дами, създали такова самопризнание. Последна е Сърбия с 1%.
Според УНИЦЕФ обаче данните за насилието като цяло са още по-тревожни, тъй като тяхно национално изследване демонстрира, че в действителност всяко второ дете у нас е претърпяло някаква форма на принуждение, преди да доближи пълноправие , а 1 на 3 деца споделя, че се усеща в заплаха - било то на улицата, в учебно заведение или вкъщи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ