Стандартът на живот в България - най-богати в София, най-бедни във Видинска област
Най-богата остава столицата, макар че дялът на София в националната понижава с два %. Това демонстрира последното изследване на Института за пазарна стопанска система. Тежестта на столицата се намалява до 41%. На второ и трето място са Пловдив и Стара Загора с над 6%. Област Видин остава единствената регионална стопанска система с размер под 1 милиард лв.. София е лидер и в класацията за междинна стойност на брутния вътрешен артикул на глава от популацията. За столицата над 50 хиляди лв. на глава на популацията, в други 6 области - над 20 хиляди лв.. Какво значи тези данни?
Темповете на растеж в районите в страната са неравномерни. Областите - водачи стават все по - мощно стопански развити, а изоставащите - порастват по-бавно. Причината е, че мощните области имат висок дял на услуги с добавена стойност и развита промишленост. Притеснително е, че ножицата в стандарта на живот се отваря от ден на ден сред богати и небогати области, разясняват от ИПИ.
Зорница Славова, старши икономист в Институтът за пазарна стопанска система: " Виждаме растеж при съвсем всички области, само че и разликите сред тях също се усилват. Виждаме с изключение на Северозападът в този момент като едва развити излизат и някои области в Североизточна България - Търговище, Разград и там към този момент са по-дълбоки, слабата съгласуваност инфраструктура и по-ниско образованото население и по-слабата икономическа и капиталова интензивност. Виждаме, че вложенията като цяло са главно съсредоточени в столицата, София - област в южната част на страната по протежението на Тракия, от София през Пловдив, Стара Загора до Бургас и Варна - обичайно мощен стопански център. Виждаме разлики в образованието, вложенията, инфраструктурата и популацията. В доста места популацията е застаряващо и даже да има стопански напредък работната мощ дефицита ".
Въпреки близостта си до София, Кюстендилска област е една от най - постепенно разрастващите се области в страната. Характерно за нея е бързото застаряване на популацията и по-ниския брой на хората в трудоспособна възраст.
Сашо Симеонов е пенсионер от Бобов дол. Получава междинна пенсия и с цел да закърпи бюджета в допълнение работи.
Сашо Симеонов, работещ пенсионер: " Болшинството от тези, които са от Благоевград, Дупница, Кюстендил, Перник, пътуват за София. Всичко е концентрирано в София ".
Средната брутна заплата в региона е към 1 500 лева Луиза Чилингирова работи в комерсиална компания в Дупница и получава по-ниска от междинната заплата.
" Тази сума не е задоволителна за стандарта на живот и цените в магазините, само че регионът ни е подобен, че множеството хора се задоволяват с тази сума ".
" Фармацевтичния цех - там, в случай че отидат млади, само че множеството към този момент наемат химици с висше обучение ".
" Тук съвсем всички са на минимална работна заплата ".
Разказва, че няма доста варианти за работа в града. За бюджета на фамилията се грижи главно мъжът й. Развитието на региона зависи от двустранните връзките сред България и Северна Македония.
Адриан Николов, старши икономист в Институт за пазарна стопанска система: " Техният късмет да съумяват да притеглят вложения, да притеглят младежи е все по-малък с това разтваряне на ножицата, защото изборът сред София и всички огромни градове ще става все по-ясен в близко бъдеще ".
" През последните години е една от най-икономически постепенно разрастващите се области, второ демографията застарява много по-бързо, популацията в трудоспособна възраст е много ниско, а просветителната конструкция не е удобна. Ние видяхме енергиен бонус на локалната стопанска система през 2022 година, само че най-вероятно със свиващата се динамичност на енергийните пазари през 2023-24 година ще забележим ново закъснение в развиването на региона. Там връзките сред Северна Македония са доста забавни, защото приказваме за кулоар №8, за построяването на железници, на пътища, които да свързват Северна Македония с България и това е сериозен капацитет за стопански напредък в региона, стига да има сериозна политическа воля, там към този момент са намесени интернационална политика, Европейски Съюз, само че и близостта със София, защото Кюстендил с помощта на по-добрата инфраструктура се трансформира от ден на ден в спалня за служащи, за хора, които работят в София и околните райони ".
Областите попадащи в Югозападния район за обмисляне са ощетени и от групирането им със столицата.
Като образец от ИПИ показват ограничението на опциите за кохезионно съфинансиране.
Адриан Николов, старши икономист в Институт за пазарна стопанска система: " София към този момент е доста развъртян район, с огромен локален бюджет, да не приказваме, че част от огромните инфраструктурни планове като метрото са завършени и в този смисъл насочването на повече средства към дребните райони, към изоставащите е в народен интерес ".
Два района не дават отговор на условията за най-малко 800 хиляди души, а в трети наклонността е също да спре да ги покрива, алармират от ИПИ. И предлагат ново райониране, което да способства за заслужено разпределение на кохезионните фондове и по-бързо икономическо развиване.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Темповете на растеж в районите в страната са неравномерни. Областите - водачи стават все по - мощно стопански развити, а изоставащите - порастват по-бавно. Причината е, че мощните области имат висок дял на услуги с добавена стойност и развита промишленост. Притеснително е, че ножицата в стандарта на живот се отваря от ден на ден сред богати и небогати области, разясняват от ИПИ.
Зорница Славова, старши икономист в Институтът за пазарна стопанска система: " Виждаме растеж при съвсем всички области, само че и разликите сред тях също се усилват. Виждаме с изключение на Северозападът в този момент като едва развити излизат и някои области в Североизточна България - Търговище, Разград и там към този момент са по-дълбоки, слабата съгласуваност инфраструктура и по-ниско образованото население и по-слабата икономическа и капиталова интензивност. Виждаме, че вложенията като цяло са главно съсредоточени в столицата, София - област в южната част на страната по протежението на Тракия, от София през Пловдив, Стара Загора до Бургас и Варна - обичайно мощен стопански център. Виждаме разлики в образованието, вложенията, инфраструктурата и популацията. В доста места популацията е застаряващо и даже да има стопански напредък работната мощ дефицита ".
Въпреки близостта си до София, Кюстендилска област е една от най - постепенно разрастващите се области в страната. Характерно за нея е бързото застаряване на популацията и по-ниския брой на хората в трудоспособна възраст.
Сашо Симеонов е пенсионер от Бобов дол. Получава междинна пенсия и с цел да закърпи бюджета в допълнение работи.
Сашо Симеонов, работещ пенсионер: " Болшинството от тези, които са от Благоевград, Дупница, Кюстендил, Перник, пътуват за София. Всичко е концентрирано в София ".
Средната брутна заплата в региона е към 1 500 лева Луиза Чилингирова работи в комерсиална компания в Дупница и получава по-ниска от междинната заплата.
" Тази сума не е задоволителна за стандарта на живот и цените в магазините, само че регионът ни е подобен, че множеството хора се задоволяват с тази сума ".
" Фармацевтичния цех - там, в случай че отидат млади, само че множеството към този момент наемат химици с висше обучение ".
" Тук съвсем всички са на минимална работна заплата ".
Разказва, че няма доста варианти за работа в града. За бюджета на фамилията се грижи главно мъжът й. Развитието на региона зависи от двустранните връзките сред България и Северна Македония.
Адриан Николов, старши икономист в Институт за пазарна стопанска система: " Техният късмет да съумяват да притеглят вложения, да притеглят младежи е все по-малък с това разтваряне на ножицата, защото изборът сред София и всички огромни градове ще става все по-ясен в близко бъдеще ".
" През последните години е една от най-икономически постепенно разрастващите се области, второ демографията застарява много по-бързо, популацията в трудоспособна възраст е много ниско, а просветителната конструкция не е удобна. Ние видяхме енергиен бонус на локалната стопанска система през 2022 година, само че най-вероятно със свиващата се динамичност на енергийните пазари през 2023-24 година ще забележим ново закъснение в развиването на региона. Там връзките сред Северна Македония са доста забавни, защото приказваме за кулоар №8, за построяването на железници, на пътища, които да свързват Северна Македония с България и това е сериозен капацитет за стопански напредък в региона, стига да има сериозна политическа воля, там към този момент са намесени интернационална политика, Европейски Съюз, само че и близостта със София, защото Кюстендил с помощта на по-добрата инфраструктура се трансформира от ден на ден в спалня за служащи, за хора, които работят в София и околните райони ".
Областите попадащи в Югозападния район за обмисляне са ощетени и от групирането им със столицата.
Като образец от ИПИ показват ограничението на опциите за кохезионно съфинансиране.
Адриан Николов, старши икономист в Институт за пазарна стопанска система: " София към този момент е доста развъртян район, с огромен локален бюджет, да не приказваме, че част от огромните инфраструктурни планове като метрото са завършени и в този смисъл насочването на повече средства към дребните райони, към изоставащите е в народен интерес ".
Два района не дават отговор на условията за най-малко 800 хиляди души, а в трети наклонността е също да спре да ги покрива, алармират от ИПИ. И предлагат ново райониране, което да способства за заслужено разпределение на кохезионните фондове и по-бързо икономическо развиване.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ