Няма ШЛ – кой е най-незабравимият мач от турнира
Най-бляскавият клубен шампионат в света на футбола – Шампионската лига, е спрян за неопределен срок. Причината – епидемията от ковид. Докато чакаме всичко да отмине и звездните дуели да се възобновят, потърсихме мнението на известни спортни публицисти. Кой е най-незабравимият мач в ШЛ?
Румен Пайташев: Не рядко мачовете в директните елиминации - четвъртфинали и полуфинали, са доста по-запомнящи се от финалите. Редица финали са предостатъчно скучни. Като край Милан - Ливърпул от 2005 година се откроява - като поврат, като драма, като всичко. Този мач изпъква. От полуфиналите бих показал минагодишния мач Ливърпул - Барселона, 4:0 след 0:3 на " Камп Ноу ". Изключетен мач! Паметен е и полуфиналът Ювентус - Манчестър Юнайтед 2:3 от 1999-а, тогава италианците поведоха с 2:0 в 11-ата минута, разясних този дуел. Като предимство Милан - Барселона 4:0 в Атина, когато всички мислеха испанците за любимец, само че се получи друго. То си има разумно пояснение, само че това е друга тематика.
Асен Спиридонов: В Шампионската лига най-незабравимият мач несъмнено е Манчестър Юнайтед - Байерн от 1999 година. Говорим за край - може да е имало и по-вълнуващи мачове, само че това е край, решен по този метод. Това го издига над останалите мачове. Когато приказваме и за КЕШ, ще сложа един български детайл. При всяко състояние би трябвало да е някой от великите мачове на ЦСКА. Смятам, че мачът им с Аякс през 1973 година е най-великият мач в българския клубен футбол. Бил съм на най-големите мачове на ЦСКА, когато са отстранили европейски клубен първенец - Аякс, Нотингам и Ливърпул. Говорим за най-големия български футбол. ЦСКА - Аякс е №1, тъй като имаше минимум случайност имаше в елиминирането на Аякс. Нотингам беше най-скромният от тези противници. Над елиминирането на Нотингам слагам това на Реал Сосиедад - този тим беше с 5-6 испански национали, бяха доста мощни. Ливърпул беше отстранен в предните години, имаше проблеми и с други тимове от социалистическия лагер. Но Аякс беше безспорен хегемон до този миг, по тази причина поставям за №1 в българския клубен футбол мача ЦСКА - Аякс.
Петър Василев: Мачът е един - Байерн против Манчестър Юнайтед! Бях там, разясних финала, срещнах се с Дейвид Бекъм. Това е топ! Свърши мачът, бяхме в баскетболната зала до " Камп Ноу ", където беше пресцентърът. Тръгваме си с Павката Бошнаков, Бог да го елементарни, и гледаме един рейс без никакви надписи на него. На междинната врата Бекъм си приказва по мобилния телефон. Викам: " Бошнаков, това в случай че не е Бекъм, да не съм Василев ". Павката погледна, отиде до него, сподели му две думи, индивидът завърши диалога, пристигна при нас, имаше и други наши публицисти там. Направихме си фотоси. Велик мач, с популярен поврат в добавеното време. Алекси Сокачев: Незабравимите мачове в Шампионската лига за мен са два - Ливърпул против Милан през 2005 година в Истанбул и Лудогорец против Стяуа. Ливърпул и Моци.
Стефан Георгиев: Не знам дали няма да е прекомерно клиширано, в случай че кажа Ливърпул - Милан 3:3. Но като се замисля, може би в действителност и това - от позиция на развиване и значителност. Като се има поради, че не съм от никой тим в Европа, може да се каже, че мнението ми е обективно.
Георги Попвасилев: Най-незабравимият мач в ШЛ за мен за жалост е финалът през 1999 година, когато тези симпатяги от Манчестър Юнайтед биха Байерн. Начело на симпатягите беше Съра с аления нос, който не знаеше къде се намира в тактически проект от самото начало на мача. При 1:0 за Байерн и две греди за Байерн, се случи по този начин, че тези подвигнаха купата. Оттогава обаче Манчестър Юнайтед против Байерн не е хванал ръка и никого повече няма да хване.
Ивайло Ангелов: Няма по какъв начин да не посоча Манчестър Юнайтед и Байерн през 1999 година. Честно казано, чаках изравняването, тъй като имаше някакъв взлом в последните минути. Вторият гол в добавеното време обаче беше същински потрес за мен, голям потрес! Наистина един необикновен и паметен мач!
Борис Касабов: Най-яркият ми спомен е от КЕШ. Говоря за финала през 1974 година Байерн - Атлетико Мадрид, който се игра в два мача тогава. Атлетико поведе в 114-ата минута, Луис Арагонес вкара гола. Байерн изравни при доста комични условия, неотдавна го разказвах. В последните секунди Атлетико бавеше времето, тогава го видях за пръв път, закараха топката на корнера, започнаха да клатят, Байерн им я измъкнаха и Шварценбек я ритна от 40 метра, Рейна я изпусна и 1:1. След два дни към този момент ги биха 4:0. Реал Мадрид против Ювентус в Кардиф преди 4 години стана един от най-добрити финали, беше заплашителен ваучър. Милан и Ливърпул в Истанбул е един от идиотските мачове - Милан трябваше да ги бият с 5:0. Първото полувреме трябваше да е 5:0, след това стана нещо, футбол е, игра е. Малко е раздуто около този край. 3:0 и след това 3:3, хубаво, само че чак толкоз... Гледам и играта в края на краищата.
Румен Пайташев: Не рядко мачовете в директните елиминации - четвъртфинали и полуфинали, са доста по-запомнящи се от финалите. Редица финали са предостатъчно скучни. Като край Милан - Ливърпул от 2005 година се откроява - като поврат, като драма, като всичко. Този мач изпъква. От полуфиналите бих показал минагодишния мач Ливърпул - Барселона, 4:0 след 0:3 на " Камп Ноу ". Изключетен мач! Паметен е и полуфиналът Ювентус - Манчестър Юнайтед 2:3 от 1999-а, тогава италианците поведоха с 2:0 в 11-ата минута, разясних този дуел. Като предимство Милан - Барселона 4:0 в Атина, когато всички мислеха испанците за любимец, само че се получи друго. То си има разумно пояснение, само че това е друга тематика.
Асен Спиридонов: В Шампионската лига най-незабравимият мач несъмнено е Манчестър Юнайтед - Байерн от 1999 година. Говорим за край - може да е имало и по-вълнуващи мачове, само че това е край, решен по този метод. Това го издига над останалите мачове. Когато приказваме и за КЕШ, ще сложа един български детайл. При всяко състояние би трябвало да е някой от великите мачове на ЦСКА. Смятам, че мачът им с Аякс през 1973 година е най-великият мач в българския клубен футбол. Бил съм на най-големите мачове на ЦСКА, когато са отстранили европейски клубен първенец - Аякс, Нотингам и Ливърпул. Говорим за най-големия български футбол. ЦСКА - Аякс е №1, тъй като имаше минимум случайност имаше в елиминирането на Аякс. Нотингам беше най-скромният от тези противници. Над елиминирането на Нотингам слагам това на Реал Сосиедад - този тим беше с 5-6 испански национали, бяха доста мощни. Ливърпул беше отстранен в предните години, имаше проблеми и с други тимове от социалистическия лагер. Но Аякс беше безспорен хегемон до този миг, по тази причина поставям за №1 в българския клубен футбол мача ЦСКА - Аякс.
Петър Василев: Мачът е един - Байерн против Манчестър Юнайтед! Бях там, разясних финала, срещнах се с Дейвид Бекъм. Това е топ! Свърши мачът, бяхме в баскетболната зала до " Камп Ноу ", където беше пресцентърът. Тръгваме си с Павката Бошнаков, Бог да го елементарни, и гледаме един рейс без никакви надписи на него. На междинната врата Бекъм си приказва по мобилния телефон. Викам: " Бошнаков, това в случай че не е Бекъм, да не съм Василев ". Павката погледна, отиде до него, сподели му две думи, индивидът завърши диалога, пристигна при нас, имаше и други наши публицисти там. Направихме си фотоси. Велик мач, с популярен поврат в добавеното време. Алекси Сокачев: Незабравимите мачове в Шампионската лига за мен са два - Ливърпул против Милан през 2005 година в Истанбул и Лудогорец против Стяуа. Ливърпул и Моци.
Стефан Георгиев: Не знам дали няма да е прекомерно клиширано, в случай че кажа Ливърпул - Милан 3:3. Но като се замисля, може би в действителност и това - от позиция на развиване и значителност. Като се има поради, че не съм от никой тим в Европа, може да се каже, че мнението ми е обективно.
Георги Попвасилев: Най-незабравимият мач в ШЛ за мен за жалост е финалът през 1999 година, когато тези симпатяги от Манчестър Юнайтед биха Байерн. Начело на симпатягите беше Съра с аления нос, който не знаеше къде се намира в тактически проект от самото начало на мача. При 1:0 за Байерн и две греди за Байерн, се случи по този начин, че тези подвигнаха купата. Оттогава обаче Манчестър Юнайтед против Байерн не е хванал ръка и никого повече няма да хване.
Ивайло Ангелов: Няма по какъв начин да не посоча Манчестър Юнайтед и Байерн през 1999 година. Честно казано, чаках изравняването, тъй като имаше някакъв взлом в последните минути. Вторият гол в добавеното време обаче беше същински потрес за мен, голям потрес! Наистина един необикновен и паметен мач!
Борис Касабов: Най-яркият ми спомен е от КЕШ. Говоря за финала през 1974 година Байерн - Атлетико Мадрид, който се игра в два мача тогава. Атлетико поведе в 114-ата минута, Луис Арагонес вкара гола. Байерн изравни при доста комични условия, неотдавна го разказвах. В последните секунди Атлетико бавеше времето, тогава го видях за пръв път, закараха топката на корнера, започнаха да клатят, Байерн им я измъкнаха и Шварценбек я ритна от 40 метра, Рейна я изпусна и 1:1. След два дни към този момент ги биха 4:0. Реал Мадрид против Ювентус в Кардиф преди 4 години стана един от най-добрити финали, беше заплашителен ваучър. Милан и Ливърпул в Истанбул е един от идиотските мачове - Милан трябваше да ги бият с 5:0. Първото полувреме трябваше да е 5:0, след това стана нещо, футбол е, игра е. Малко е раздуто около този край. 3:0 и след това 3:3, хубаво, само че чак толкоз... Гледам и играта в края на краищата.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ