С 40 км в час кучешки впрягове летят в Карпатите
Най-близкото съревнование с шейни е на 20 часа път
Хъскитата Трули, Вук, Ану и Прити в една линия с ветераните Крейзи и Дира
Преспите са близо два метра, а снегът продължава да натрупа, до момента в който колата ни клати сред величествените скатове на румънските Карпати. На 20 часа път от България към този момент сме в провинция Трансилвания и идваме в селцето Пиатра Фунтанеле, където в идващите два дни за трети път ще се организира надпреварата с кучешки впрягове Drumul Romanilor.
Невероятните трасета, по които ще се спускат участниците, оставят мемоари за цялостен живот, настояват самите те. За красивото място виновни са уредниците от състезателен клуб Sleddog Bistrita-Nasaud. Избрали са едно от най-приказните кътчета в Трансилвания, където сега доброволците от неправителствената организация Тасуласа Социал възвръщат историческия път Via Transilvanica.
25-те участника от четири страни – Румъния, Словакия, Полша и България, са тук за двудневната конкуренция с шейни. Разпределени са в 8 категории, като най-малките впрягове в тях са от 2 кучета, следват 4, 6, 8 кучета и най-големите са от над 10.
Първият ден настава. Часът е малко след 10. Остават минути до първите стартовете.
Атила е католически свещеник от 2004 година, четири години по-късно заопочва да се състезава със своя тим хъскита от развъдника му Archangel of Southmountain Siberian Husky. Снимки: Личен списък
Състезателите трескаво приготвят тимовете си, ревизират за последно въжетата, спирачките, котвите… Цялото съоръжение би трябвало да е под конец, тъй като на старта се следи за всяка детайлност, която би трябвало да дава отговор на правилника на FISTC (б.а. интернационалната федерация за спорт с кучета). На първо място са сигурността на водачите, на кучетата и феърплейят.
Българският тим води Ивелин Тодоров, който може да се похвали с вицеевропейска купа. Ще се състезава с впряг от 6 кучета – категория B1. Докато приготвя спортната си шейна, с която ще измине 10 км през днешния ден, скъпи препоръки получава от Киш Атила, един от пионерите в този спорт в Румъния. Атила е католически духовник. На трасето е несломим. Неговият впряг е именит освен в родината му, само че и в чужбина.
Световен първенец от 2017, няколко пъти вицеевропейски първенец и още десетки призови са единствено част от оценките му. “Това е спорт и ключът към триумфа се крие в тренировките, многото тренировки ”, издава с богатства усмивка част от тайните си Атила. Състезава се от 2008 година, а кучетата от неговия разплодник могат да изведат съвсем всеки до върха.
На последното европейско състезание първите три места са точно за мъшерите, които са взели кучета от него. “Разликата сред моите кучетата, които реализират такива резултати, и сибирските хъскита за изложения, се крие в генетиката им. Аз имам кучета, чийто генезис може да се наблюдава до кучета Сепала ”, разкрива Атила.
Благодарение на тях стартира и блестящата кариера в спорта с впрегатни кучета на 24-годишния Богдан Беренде. “Преди 3 години татко ми Дамаскин Беренде купи две кучета от развъдника на Киш Атила и започнах да се състезавам. Дотук имам европейско злато от 2017 и 2018 година, както и вицесветовна купа от 2018 година ”, непретенциозно отбелязва румънецът, който е и измежду домакините на надпреварата. В него ще взе участие в две категории – с впряг от 4 кучета и по-късно ще влезе в директна конкуренция с Ивелин Тодоров при впряговете от 6.
Моментът настава и Богдан безусловно полита на старта. На 5 минути от него ще тръгне Ивелин, а след още 5 минути – Атила, който ще впрегне 8 кучета.
Ясното време ненадейно отстъпва място на ниски облаци и сняг. Впряговете се губят по скатовете в мъглата метри след старта. Настъпва очакване.
В тима на Ивелин има три български кучета дебютанти – черната перла Прити, шоколадовата чародейка Трули и щерка й лудетината Ану. Нейният татко е лидерът на впряга Вук, който единствен знае какво тестване ги чака. Той подсилен е и от по-опитните, локални състезателки от развъдника на Атила Крейзи и Дира. За българския тим това присъединяване е натоварено с доста страсти.
Минутите до завръщането им минават трудно с напрежение, само че и се изтъркулват прекомерно бързо. Така се случва и двата дни, през които тимът ни минава 2 по 10 км, борейки се със снежните скатове на Трансилвания. Изпреварва ги Богдан, който финишира и слага връх за време – става най-бързият в надпреварата със междинна скорост над 28 км в час. След него в категория В1 е Иво – който завоюва второто място.
При впряговете с осем кучета Атила също е първи с респектираща междинна скорост от 26 км в час. Максималната скорост на впряговете от негови кучета доближава 40 км в час. Добри времена и първи места в категориите си записват още полякът Кристоф Янетци, както и словаците Игор Прибула и Игор Стефан.
Най-голямата премия за всички обаче е, че надпреварата носи прелестни страсти. Подпомагано от локалните управляващи, полицията, жандармерията и не на последно място от доброволците, събитието минава без произшествия. Всички приключват в положително здраве и с висок дух, и се заричат следващата година още веднъж да са тук.
“Надяваме да забележим този март у нас някои от звездите от румънското съревнование ”, споделиха от българския тим, защото се чака тогава да провеждат пролетно съревнование на наша територия.
Богдан Беренде – най-бързият на Drumul Romanilor: Успехите въодушевяват мен и фамилията ми
“Трасетата за двете категории, в които участвах, бяха сложни, разнообразни, само че и доста красиви. Нашият спорт е приет в Румъния едвам от предходната година. Започна да става известен, откакто тимът ни реализира резултати както на огромни шампионати, по този начин и на европейски и международни конгреси. В спорта с кучета всеки член на фамилията има роля. Много се гордея, че ние се занимаваме с него и се надявам да го разпространим освен в страната, само че и оттатък нея. През всичкото това време развих доста мощна връзка с кучетата. Ние ги обичаме, те са част от фамилията. Затова и положителните резултати не закъсняха ”, споделя пред “Труд ” Богдан. И той е безапелационен, че най-важната част от триумфа са всекидневните тренировки.
По време на тях и по време на надпревари Роуз води Сара, Агеро, Артик във впряга от четири кучета, а Абсолют е лидерът на шестицата, в която са Атак, Рома, Астра, Скай и Арон.
Балто и Того избавят цялостен град от дифтерт
Легендата Леонард Сепала и неговите “малки ” спринтьори
Първият прочут случай на преместване на хъски от Русия в Северна Америка е през 1909 година. Руският търговец Уилям Гусак донася двойка сибирски хъскита в Аляска. Той взе участие с тях в известното локално съревнование, с дължина 408 благи, с желанието да завоюва премията от 10 000 $. На фона на останалите кучета, хъскитата били прекомерно дребни и никой не вярвал, че могат да конкурират тамошните кучета. Въпреки това, впрягът на Гусак приключва трети и славата на тези кучета бързо се разнесла, откакто не престават да печелят надпреварите в годините напред.
Сибирското хъски добива още по-голяма известност през 1925 година поради животоспасяваща задача, известна като “Дългото препускане за Серума ”. Тогава зараза от дифтерит обхванала град Ноум, а най-близкият серум бил на 600 благи в Наина. Леонард Сепала (състезател, който развъждал хъскита) предложил непринудено помощта си. Впрягът му минал повече от 300 благи през снежни стихии и рискови терени, с цел да посрещнат другия екип, който носел лекарството. Того – именитият лидер на Сепала, тогава 10-годишен, останал вечно сакат след тази задача. Последните 50 благи към донасянето на серума в Ноум се изминават от второстепенния впряг на Сепала, чийто лидер бил Балто. Двете кучета – Того и Балто, били наградени за доблестта си, а в Сентрал парк в Ню Йорк е издигната скулптура на Балто.
След това Сепала взе участие в няколко надпревари в Нова Англия. Превъзходството на дребните, само че компактни и бързи негови кучета било непрекъснато. Те почнали да се търсят за надпревари и станали основа на доста развъдници през 30-те години на XX век.
Кръвните линии обаче се разделят, макар че имат общ генезис и до през днешния ден могат да се проследят роднини на сибирските хъскита и кучетата на Сепала, даже до неговия Того. Хъскитата в Съединени американски щати стартират да ги селектират за изложения, а други развъдници резервират кучета на Сепала, които не престават да развиват спортните си качества за изтегляне.
Кристоф Янетцки – владетелят на 12: Общуването със северните породи е метод на живот
Искат се доста старания, с цел да караш подобен „ трен “
Полякът стартира кариерата си през 1998 година
Доайен в надпреварите с кучета е полякът Кристоф Янетцки. Към днешна дата впрягът му е от 12 същински експерти. “Аз нямах избор да бъде различен с изключение на експерт с такива кучета. Първото ми съревнование бе през 1998 година, тогава участвах с тим от четири хъскита ”, споделя носителят на сребърни и бронзови оценки от международни шампионати.
Постоянство, централизация и огромна обич към кучетата са трите думи, които разказват най-добре отдадеността му към спорта.
“Мъшингът е моята пристрастеност, която развъртвам от 20 години. Общуването с животните ми носи голяма наслада. Всяко хъски има друг темперамент и носи своята неукротимост. Имам огромен луксозен разплодник сега. Отборът е от 12-14 кучета, които приготвям за надпревари, а 5 са щастливо пенсионирани. Да караш подобен “влак ” е резултат от доста години тренировки. Имаме между тях невероятна връзка и единение. Огромно задоволство е, когато ръководя дузина кучета единствено с глас. Чувството по време на тичането с тях е необикновено, изключително през зимата. Само сняг, мраз и те, които работят. На финала сме изтощени, само че виждаш щастието в израженията на хъскитата. Усмивката и гордостта в очите на хендлера ми, моята брачна половинка, се четат и в моите. Общуването със северни породи е метод на живот. В спорта с тях съм постигнал доста триумфи, учредени на любовта към животните и упоритите тренировки ”, споделя Кристоф пред “Труд ”.
Треската Юкон Куест
Най-тежкото съревнование в света
Юкон Куест (Yukon Quest) е надпреварване с впрегатни кучета, което се организира всеки февруари от 1984 година насам и сега е в разгара си.
Маршрутът на надбягването е с дължина към 1000 благи или 1600 км, сред градовете Феърбанкс в щата Аляска и Уайтхорс в канадската територия Юкон. Заради тежките зимни условия, сложния маршрут и рестриктивните мерки в помощта, която участниците могат да получат, надпреварата е определяно като “най-трудното надпреварване с впрегатни кучета в света ” и даже “най-тежкото съревнование в света ”.
Юкон Куест към момента е правилен на своят северен дух. Мъшерите носят наложителна екипировка, храна и хранителни запаси за целия си път. Шейните не могат да бъдат сменени без наказване, като на състезателите не е разрешено да получават помощ с изключение на в базата в Доусън. Трасето минава през замръзнали реки и четири планински върхове. Температурите от -40 градуса, ветрове със скорост 100 км в час и неприятен лед са част от трудностите по пътя. Има 9 чекпойнтове, сред някои дистанцията е над 300 км.
Хъскитата Трули, Вук, Ану и Прити в една линия с ветераните Крейзи и Дира
Преспите са близо два метра, а снегът продължава да натрупа, до момента в който колата ни клати сред величествените скатове на румънските Карпати. На 20 часа път от България към този момент сме в провинция Трансилвания и идваме в селцето Пиатра Фунтанеле, където в идващите два дни за трети път ще се организира надпреварата с кучешки впрягове Drumul Romanilor.
Невероятните трасета, по които ще се спускат участниците, оставят мемоари за цялостен живот, настояват самите те. За красивото място виновни са уредниците от състезателен клуб Sleddog Bistrita-Nasaud. Избрали са едно от най-приказните кътчета в Трансилвания, където сега доброволците от неправителствената организация Тасуласа Социал възвръщат историческия път Via Transilvanica.
25-те участника от четири страни – Румъния, Словакия, Полша и България, са тук за двудневната конкуренция с шейни. Разпределени са в 8 категории, като най-малките впрягове в тях са от 2 кучета, следват 4, 6, 8 кучета и най-големите са от над 10.
Първият ден настава. Часът е малко след 10. Остават минути до първите стартовете.
Атила е католически свещеник от 2004 година, четири години по-късно заопочва да се състезава със своя тим хъскита от развъдника му Archangel of Southmountain Siberian Husky. Снимки: Личен списък Състезателите трескаво приготвят тимовете си, ревизират за последно въжетата, спирачките, котвите… Цялото съоръжение би трябвало да е под конец, тъй като на старта се следи за всяка детайлност, която би трябвало да дава отговор на правилника на FISTC (б.а. интернационалната федерация за спорт с кучета). На първо място са сигурността на водачите, на кучетата и феърплейят.
Българският тим води Ивелин Тодоров, който може да се похвали с вицеевропейска купа. Ще се състезава с впряг от 6 кучета – категория B1. Докато приготвя спортната си шейна, с която ще измине 10 км през днешния ден, скъпи препоръки получава от Киш Атила, един от пионерите в този спорт в Румъния. Атила е католически духовник. На трасето е несломим. Неговият впряг е именит освен в родината му, само че и в чужбина.
Световен първенец от 2017, няколко пъти вицеевропейски първенец и още десетки призови са единствено част от оценките му. “Това е спорт и ключът към триумфа се крие в тренировките, многото тренировки ”, издава с богатства усмивка част от тайните си Атила. Състезава се от 2008 година, а кучетата от неговия разплодник могат да изведат съвсем всеки до върха.
На последното европейско състезание първите три места са точно за мъшерите, които са взели кучета от него. “Разликата сред моите кучетата, които реализират такива резултати, и сибирските хъскита за изложения, се крие в генетиката им. Аз имам кучета, чийто генезис може да се наблюдава до кучета Сепала ”, разкрива Атила.
Благодарение на тях стартира и блестящата кариера в спорта с впрегатни кучета на 24-годишния Богдан Беренде. “Преди 3 години татко ми Дамаскин Беренде купи две кучета от развъдника на Киш Атила и започнах да се състезавам. Дотук имам европейско злато от 2017 и 2018 година, както и вицесветовна купа от 2018 година ”, непретенциозно отбелязва румънецът, който е и измежду домакините на надпреварата. В него ще взе участие в две категории – с впряг от 4 кучета и по-късно ще влезе в директна конкуренция с Ивелин Тодоров при впряговете от 6.
Моментът настава и Богдан безусловно полита на старта. На 5 минути от него ще тръгне Ивелин, а след още 5 минути – Атила, който ще впрегне 8 кучета.
Ясното време ненадейно отстъпва място на ниски облаци и сняг. Впряговете се губят по скатовете в мъглата метри след старта. Настъпва очакване.
В тима на Ивелин има три български кучета дебютанти – черната перла Прити, шоколадовата чародейка Трули и щерка й лудетината Ану. Нейният татко е лидерът на впряга Вук, който единствен знае какво тестване ги чака. Той подсилен е и от по-опитните, локални състезателки от развъдника на Атила Крейзи и Дира. За българския тим това присъединяване е натоварено с доста страсти.
Минутите до завръщането им минават трудно с напрежение, само че и се изтъркулват прекомерно бързо. Така се случва и двата дни, през които тимът ни минава 2 по 10 км, борейки се със снежните скатове на Трансилвания. Изпреварва ги Богдан, който финишира и слага връх за време – става най-бързият в надпреварата със междинна скорост над 28 км в час. След него в категория В1 е Иво – който завоюва второто място.
При впряговете с осем кучета Атила също е първи с респектираща междинна скорост от 26 км в час. Максималната скорост на впряговете от негови кучета доближава 40 км в час. Добри времена и първи места в категориите си записват още полякът Кристоф Янетци, както и словаците Игор Прибула и Игор Стефан.
Най-голямата премия за всички обаче е, че надпреварата носи прелестни страсти. Подпомагано от локалните управляващи, полицията, жандармерията и не на последно място от доброволците, събитието минава без произшествия. Всички приключват в положително здраве и с висок дух, и се заричат следващата година още веднъж да са тук.
“Надяваме да забележим този март у нас някои от звездите от румънското съревнование ”, споделиха от българския тим, защото се чака тогава да провеждат пролетно съревнование на наша територия.
Богдан Беренде – най-бързият на Drumul Romanilor: Успехите въодушевяват мен и фамилията ми
“Трасетата за двете категории, в които участвах, бяха сложни, разнообразни, само че и доста красиви. Нашият спорт е приет в Румъния едвам от предходната година. Започна да става известен, откакто тимът ни реализира резултати както на огромни шампионати, по този начин и на европейски и международни конгреси. В спорта с кучета всеки член на фамилията има роля. Много се гордея, че ние се занимаваме с него и се надявам да го разпространим освен в страната, само че и оттатък нея. През всичкото това време развих доста мощна връзка с кучетата. Ние ги обичаме, те са част от фамилията. Затова и положителните резултати не закъсняха ”, споделя пред “Труд ” Богдан. И той е безапелационен, че най-важната част от триумфа са всекидневните тренировки.
По време на тях и по време на надпревари Роуз води Сара, Агеро, Артик във впряга от четири кучета, а Абсолют е лидерът на шестицата, в която са Атак, Рома, Астра, Скай и Арон.
Балто и Того избавят цялостен град от дифтерт
Легендата Леонард Сепала и неговите “малки ” спринтьори
Първият прочут случай на преместване на хъски от Русия в Северна Америка е през 1909 година. Руският търговец Уилям Гусак донася двойка сибирски хъскита в Аляска. Той взе участие с тях в известното локално съревнование, с дължина 408 благи, с желанието да завоюва премията от 10 000 $. На фона на останалите кучета, хъскитата били прекомерно дребни и никой не вярвал, че могат да конкурират тамошните кучета. Въпреки това, впрягът на Гусак приключва трети и славата на тези кучета бързо се разнесла, откакто не престават да печелят надпреварите в годините напред.
Сибирското хъски добива още по-голяма известност през 1925 година поради животоспасяваща задача, известна като “Дългото препускане за Серума ”. Тогава зараза от дифтерит обхванала град Ноум, а най-близкият серум бил на 600 благи в Наина. Леонард Сепала (състезател, който развъждал хъскита) предложил непринудено помощта си. Впрягът му минал повече от 300 благи през снежни стихии и рискови терени, с цел да посрещнат другия екип, който носел лекарството. Того – именитият лидер на Сепала, тогава 10-годишен, останал вечно сакат след тази задача. Последните 50 благи към донасянето на серума в Ноум се изминават от второстепенния впряг на Сепала, чийто лидер бил Балто. Двете кучета – Того и Балто, били наградени за доблестта си, а в Сентрал парк в Ню Йорк е издигната скулптура на Балто.
След това Сепала взе участие в няколко надпревари в Нова Англия. Превъзходството на дребните, само че компактни и бързи негови кучета било непрекъснато. Те почнали да се търсят за надпревари и станали основа на доста развъдници през 30-те години на XX век.
Кръвните линии обаче се разделят, макар че имат общ генезис и до през днешния ден могат да се проследят роднини на сибирските хъскита и кучетата на Сепала, даже до неговия Того. Хъскитата в Съединени американски щати стартират да ги селектират за изложения, а други развъдници резервират кучета на Сепала, които не престават да развиват спортните си качества за изтегляне.
Кристоф Янетцки – владетелят на 12: Общуването със северните породи е метод на живот
Искат се доста старания, с цел да караш подобен „ трен “
Полякът стартира кариерата си през 1998 година Доайен в надпреварите с кучета е полякът Кристоф Янетцки. Към днешна дата впрягът му е от 12 същински експерти. “Аз нямах избор да бъде различен с изключение на експерт с такива кучета. Първото ми съревнование бе през 1998 година, тогава участвах с тим от четири хъскита ”, споделя носителят на сребърни и бронзови оценки от международни шампионати.
Постоянство, централизация и огромна обич към кучетата са трите думи, които разказват най-добре отдадеността му към спорта.
“Мъшингът е моята пристрастеност, която развъртвам от 20 години. Общуването с животните ми носи голяма наслада. Всяко хъски има друг темперамент и носи своята неукротимост. Имам огромен луксозен разплодник сега. Отборът е от 12-14 кучета, които приготвям за надпревари, а 5 са щастливо пенсионирани. Да караш подобен “влак ” е резултат от доста години тренировки. Имаме между тях невероятна връзка и единение. Огромно задоволство е, когато ръководя дузина кучета единствено с глас. Чувството по време на тичането с тях е необикновено, изключително през зимата. Само сняг, мраз и те, които работят. На финала сме изтощени, само че виждаш щастието в израженията на хъскитата. Усмивката и гордостта в очите на хендлера ми, моята брачна половинка, се четат и в моите. Общуването със северни породи е метод на живот. В спорта с тях съм постигнал доста триумфи, учредени на любовта към животните и упоритите тренировки ”, споделя Кристоф пред “Труд ”.
Треската Юкон Куест
Най-тежкото съревнование в света
Юкон Куест (Yukon Quest) е надпреварване с впрегатни кучета, което се организира всеки февруари от 1984 година насам и сега е в разгара си.
Маршрутът на надбягването е с дължина към 1000 благи или 1600 км, сред градовете Феърбанкс в щата Аляска и Уайтхорс в канадската територия Юкон. Заради тежките зимни условия, сложния маршрут и рестриктивните мерки в помощта, която участниците могат да получат, надпреварата е определяно като “най-трудното надпреварване с впрегатни кучета в света ” и даже “най-тежкото съревнование в света ”.
Юкон Куест към момента е правилен на своят северен дух. Мъшерите носят наложителна екипировка, храна и хранителни запаси за целия си път. Шейните не могат да бъдат сменени без наказване, като на състезателите не е разрешено да получават помощ с изключение на в базата в Доусън. Трасето минава през замръзнали реки и четири планински върхове. Температурите от -40 градуса, ветрове със скорост 100 км в час и неприятен лед са част от трудностите по пътя. Има 9 чекпойнтове, сред някои дистанцията е над 300 км.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ