Адриан Николов: Да не се променя рамката на бюджета
" Най-безопасно е това, което имахме като бюджет за първите три месеца, да се удължи за още три. По никакъв метод да не се трансформира рамката на бюджета – никакви нови политики, нарастване на заплати, агресия на обществени заплащания, нови финансови разноски ".
Такива рекомендации даде в ефира на БНР Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна стопанска система.
Фискалният съвет пък предложи съществено преразглеждане на философията на снадки бюджет, както и на параметрите, които могат да бъдат заложени в Бюджет 2026.
" Парламентът продължава да действа и това значи, че е изцяло допустимо да се употребяват фискалните индикатори, само че и законодателната активност за пробутване на политики, които целят продобиване на изборите ", изясни Николов.
При удължителния бюджет има някаква форма на фискална политика, обясни той. Отбеляза също, че държавното управление има право да поеме нов дълг.
Икономистът не се ангажира с прогноза за това кой ще бъде назначен на поста на финансовия министър.
Николов счита, че е рано да се разискват параметрите на нов бюджет, тъй като към момента има доста незнайни към новата групировка на президента Радев, която се чака да стане първа политическа мощ и да е водеща при съставянето на постоянен кабинет.
" Нямаме визия нито кои ще са мощните бюджетари и финансови специалисти в тази партия, нито тяхното виждане за фискалната политика ".
Щастлив съм, че видяхме от Фискалния съвет предложение за понижаване на броя на общините, разяснява още той.
" Те са безпределно доста сега. Това е промяна, която пазиме от доста години. Този повод към въвеждане на ясни правила и редуциране на администрацията като размер, както и правенето на разбор, са доста добра стратегия, която идващият финансов министър може да вземе и да стартира да извършва ".
Поставянето на пауза на финансовата стратегия пречи на постигането на дълготраен стопански напредък, подсети Николов в предаването " Преди всички ".
Фискалната политика има огромно значение за инфлационните процеси, изясни още икономистът.
" Ако следващито държавно управление има намерение още веднъж да усилва заплатите в публичаната сфера и да харчи за личен състав, само че без да редуцира администрацията, това ще даде отражение. Ако страната продължи да излива пари в бюджетите на семействата, стоките и услугите ще нарастват.
Ако погледнем към годишната инфлация, има последователно закъснение на темпа на повишение на цените. Една група бизнеси в областта на услугите усилват малко по-ударно цените си след въвеждането на еврото ".
