Задава се ерата на екзафлоповите компютри
Най-бързият суперкомпютър в света, Summit, счупи върха при опитите с машинно образование, изпълнявайки милиард интервенции в секунда
Summit заема повърхност, еквивалентна на два тенис корта, и има повече от 27 000 мощни графични процесора (снимка: Nvidia)
По западното американско крайбрежие най-ценните компании в света се надпреварват непрекъснато, с цел да създадат изкуствения разсъдък още и още по-умен. Гугъл и Фейсбук опитват със суперкомпютри, които боравят с милиарди фотоси, с помощта на хиляди мощни процесори. Но в края на предходната година един план в източната част на Тенеси безшумно надскочи всички познати постижения на изчислителната мощност и изкуствения разсъдък.
Най-мощният суперкомпютър в света се намира в „ Национална лаборатория Оук Ридж “ и се споделя Summit. Машината, разработвана от IBM, завоюва водачеството като част от план за проучване в региона на климата, при което гигантският компютър организира опит за машинно образование, който бе изпълнен по-бързо от всеки път.
Милиард интервенции в секунда
Summit заема повърхност, еквивалентна на два тенис корта. Има повече от 27 000 мощни графични процесора. Той употребява способността си да „ тренира “ по логаритми за самообразование – технологията, за която се смята, че тласка напред развиването на изкуствения разсъдък. Машината е „ сдъвквала “ задачата си с движение от милиард милиарда интервенции в секунда – скорост, известна в суперкомпютърните кръгове като „ екзафлоп “.
„ Дълбокото учене в никакъв случай преди не е достигало до такива равнища на продуктивност “, споделя пред Wired Прабхат, който управлява изследователска група в Националния център за научни проучвания в региона на енергийните проучвания при американската национална лаборатория „ Лорънс Бъркли “ (този човек има единствено едно име). Неговата група е работила дружно с откривателите в базата на Summit.
А каква е била задачата на супермашината? Проектът е концентриран върху един от най-големите проблеми на света: изменението на климата. Учените са обучили суперкомпютъра да разпознава и открива метеорологични модели – като да вземем за пример циклони – измежду колосалните размери резултати от климатични симулации, равняващи се на един век метеорологични прогнози времето на Земята.
Държавна помощ
„ Докато не направихме това, не знаехме, че е допустимо да реализира в този мащаб, “ споделя Раджат Монга, шеф по инженеринг в Гугъл. Той и други чиновници на компанията са взели участие в плана, адаптирайки софтуера за машинно самообразование TensorFlow за колосалния мащаб на Summit.
Повечето разработки с огромни планове за надълбоко самообразование се реализират в центровете за данни на интернет фирмите. Техните сървъри работят дружно по задания, като ги раздробяват на части, тъй като са свързани релативно свободно, а не в един великански компютър.
Суперкомпютри като Summit обаче имат друга архитектура. Те са построени посредством профилирани високоскоростни връзки, свързващи хиляди процесори в единна система, която може да работи като едно цяло.
Монга споделя, че работата по адаптирането на TensorFlow с мащаба на Summit ще даде ново познание на инженерите на Гугъл, обвързвано с напъните й да разгърне своите вътрешни системи на база изкуствен интелект. Инженери от Nvidia също са взели участие в плана със суперкомпютъра, с цел да подсигуряват, че десетките хиляди графични процесори на компанията работят безпрепятствено с цялостната настройка.
Явлението е забавно, като се има поради, че Съединени американски щати е измежду най-яростните критици на практиката на Китай да подкрепя частните компании в страната. По своята същина обаче методът, по който инженери на частни американски интернет корпорации вземат участие в огромни научно-изследователски опити, финансирани от държавното управление, се явява самобитна дотация за фирмите.
Навярно не е инцидентна и една друга детайлност от този случай, а точно анонсът, че с достижението на Summit купата „ най-мощен суперкомпютър “ се озовава в ръцете на Съединени американски щати, откакто 5 години Китай беше на върха на класацията.
Напредък в изчислителната техника
Независимо от това опитът на Summit има голямо значение за бъдещето и на изкуствения разсъдък, и на климата. Проектът показва научния капацитет за адаптиране на дълбокото самообразование към суперкомпютрите, които обичайно симулират физически и химически процеси като нуклеарни детонации, черни дупки или напълно нови материали.
Проектът също по този начин демонстрира, че машинното самообразование може да се възползва от възходящата изчислителна мощ, което дава обещание благоприятни условия за бъдещи научни пробиви.
Намирането на способи да се даде повече изчислителна мощност на логаритмите за надълбоко самообразование има значима роля за изгодата от технологията. В разбор, оповестен предишния май, откриватели от OpenAI – институт в Сан Франциско, съоснован от Илон Мъск – откриват, че количеството изчислителна мощност в най-големите обществено оповестени опити за машинно образование се удвоява почти на всеки 3,43 месеца от 2012 година насам, или 11-кратно нарастване всяка година.
Прогнози избавят човешки животи
За науки като климатологията Summit дава принадлежности и благоприятни условия, които не са съществували до момента. „ Представете си, че имате един филм в YouTube, който е дълъг 100 години. Е, няма метод да преброите на ръка всичките котки и кучета, които са били снимани ”, споделя Прабхат от Лорънс Бъркли.
Резултатите от опита на Summit обаче потвърждават, че в този момент, със средствата на машинното самообразование, това може да се направи. А това на собствен ред значи, че могат да се предвиждат стихии, урагани, наводняване и други бедствия – и да се пазят по-добре човешките животи.
Summit заема повърхност, еквивалентна на два тенис корта, и има повече от 27 000 мощни графични процесора (снимка: Nvidia)
По западното американско крайбрежие най-ценните компании в света се надпреварват непрекъснато, с цел да създадат изкуствения разсъдък още и още по-умен. Гугъл и Фейсбук опитват със суперкомпютри, които боравят с милиарди фотоси, с помощта на хиляди мощни процесори. Но в края на предходната година един план в източната част на Тенеси безшумно надскочи всички познати постижения на изчислителната мощност и изкуствения разсъдък.
Най-мощният суперкомпютър в света се намира в „ Национална лаборатория Оук Ридж “ и се споделя Summit. Машината, разработвана от IBM, завоюва водачеството като част от план за проучване в региона на климата, при което гигантският компютър организира опит за машинно образование, който бе изпълнен по-бързо от всеки път.
Милиард интервенции в секунда
Summit заема повърхност, еквивалентна на два тенис корта. Има повече от 27 000 мощни графични процесора. Той употребява способността си да „ тренира “ по логаритми за самообразование – технологията, за която се смята, че тласка напред развиването на изкуствения разсъдък. Машината е „ сдъвквала “ задачата си с движение от милиард милиарда интервенции в секунда – скорост, известна в суперкомпютърните кръгове като „ екзафлоп “.
„ Дълбокото учене в никакъв случай преди не е достигало до такива равнища на продуктивност “, споделя пред Wired Прабхат, който управлява изследователска група в Националния център за научни проучвания в региона на енергийните проучвания при американската национална лаборатория „ Лорънс Бъркли “ (този човек има единствено едно име). Неговата група е работила дружно с откривателите в базата на Summit.
А каква е била задачата на супермашината? Проектът е концентриран върху един от най-големите проблеми на света: изменението на климата. Учените са обучили суперкомпютъра да разпознава и открива метеорологични модели – като да вземем за пример циклони – измежду колосалните размери резултати от климатични симулации, равняващи се на един век метеорологични прогнози времето на Земята.
Държавна помощ
„ Докато не направихме това, не знаехме, че е допустимо да реализира в този мащаб, “ споделя Раджат Монга, шеф по инженеринг в Гугъл. Той и други чиновници на компанията са взели участие в плана, адаптирайки софтуера за машинно самообразование TensorFlow за колосалния мащаб на Summit.
Повечето разработки с огромни планове за надълбоко самообразование се реализират в центровете за данни на интернет фирмите. Техните сървъри работят дружно по задания, като ги раздробяват на части, тъй като са свързани релативно свободно, а не в един великански компютър.
Суперкомпютри като Summit обаче имат друга архитектура. Те са построени посредством профилирани високоскоростни връзки, свързващи хиляди процесори в единна система, която може да работи като едно цяло.
Монга споделя, че работата по адаптирането на TensorFlow с мащаба на Summit ще даде ново познание на инженерите на Гугъл, обвързвано с напъните й да разгърне своите вътрешни системи на база изкуствен интелект. Инженери от Nvidia също са взели участие в плана със суперкомпютъра, с цел да подсигуряват, че десетките хиляди графични процесори на компанията работят безпрепятствено с цялостната настройка.
Явлението е забавно, като се има поради, че Съединени американски щати е измежду най-яростните критици на практиката на Китай да подкрепя частните компании в страната. По своята същина обаче методът, по който инженери на частни американски интернет корпорации вземат участие в огромни научно-изследователски опити, финансирани от държавното управление, се явява самобитна дотация за фирмите.
Навярно не е инцидентна и една друга детайлност от този случай, а точно анонсът, че с достижението на Summit купата „ най-мощен суперкомпютър “ се озовава в ръцете на Съединени американски щати, откакто 5 години Китай беше на върха на класацията.
Напредък в изчислителната техника
Независимо от това опитът на Summit има голямо значение за бъдещето и на изкуствения разсъдък, и на климата. Проектът показва научния капацитет за адаптиране на дълбокото самообразование към суперкомпютрите, които обичайно симулират физически и химически процеси като нуклеарни детонации, черни дупки или напълно нови материали.
Проектът също по този начин демонстрира, че машинното самообразование може да се възползва от възходящата изчислителна мощ, което дава обещание благоприятни условия за бъдещи научни пробиви.
Намирането на способи да се даде повече изчислителна мощност на логаритмите за надълбоко самообразование има значима роля за изгодата от технологията. В разбор, оповестен предишния май, откриватели от OpenAI – институт в Сан Франциско, съоснован от Илон Мъск – откриват, че количеството изчислителна мощност в най-големите обществено оповестени опити за машинно образование се удвоява почти на всеки 3,43 месеца от 2012 година насам, или 11-кратно нарастване всяка година.
Прогнози избавят човешки животи
За науки като климатологията Summit дава принадлежности и благоприятни условия, които не са съществували до момента. „ Представете си, че имате един филм в YouTube, който е дълъг 100 години. Е, няма метод да преброите на ръка всичките котки и кучета, които са били снимани ”, споделя Прабхат от Лорънс Бъркли.
Резултатите от опита на Summit обаче потвърждават, че в този момент, със средствата на машинното самообразование, това може да се направи. А това на собствен ред значи, че могат да се предвиждат стихии, урагани, наводняване и други бедствия – и да се пазят по-добре човешките животи.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ