Най-бързият анализ на причините за победата на Доналд Тръмп наистина

Най-бързият разбор на аргументите за успеха на Доналд Тръмп в действителност е доста елементарен: вътрешната стопанска система и ударът по джоба и хладилника на милиони американци при другите стратификации на междинната класа поради растежа на цените, макар сякаш спадащата инфлация.

Останалото е радостен, тръмпистки и леко малоумен див популизъм в жанр „ ще спра/прогоня мигрантите “ или „ дайте ми 24 часа и войната на Путин ще завърши “. Забелязахте ли половинчатото „ предизвестие “ към Израел, като че ли майка пляска по дупето своето немирно дете, едвам записва престиж? Да не приказваме за детинщините от сорта на „ Make America Great Again “, които потъват комфортно в по-масовия разум, само че не значат нищо.
Не, Тръмп нищо няма да ви даде

У нас към този момент стана комично тържествуването от успеха на Тръмп в избрани политически среди, като че ли техен братовчед е спечелил: „ Ухаа, в този момент ще „ закусваме “… единствено да ни вдигне телефона. “

Не, Тръмп няма никаква визия къде е България, тъй че да изключим свръхнагретия „ закостенял “ котлон, тъй като – помнете ми думата – няма да има какво да се изпържи на него. Тръмп, който някои противников нему „ холивудски “ психиатри считат за приключен шизофреник, няма да ви даде риба, а дребна дървена въдица и то доста вероятно. Както и на „ иконоборческия “ антиевропейски комедиант Орбан.

Част от десните консерватори в Европа, че и у нас, попадат в клопката на така наречен confirmation bias – т.е. онази мисловна девиация, която търси, намира и валидира само личните си недопечени хрумвания, и надлежно пренебрегва ясните тръмпистки сигнали, че Оранжевия стопира кинтите на всички, освен на либералите. Защо ги стопира? Защото му трябват за обезщетенията в американската стопанска система – стига разпределяне на открито, бизнесът и ниските налози на първо място. В този смисъл нашите „ десни “ (с изключение на неколцина политически мозъци като Петър Москов, Радан Кънев, проф. Любо Канов, Елисавета Белобрадова и избрани елементи от ПП-ДБ), към този момент по един или различен метод си дадоха сметка за това.

А останалите? Борисов би дал всичко, с цел да се снима още веднъж с Тръмп. Пеевски, на собствен ред, към този момент е по-американец и по-нидерландец и от Марк Рюте, не бих се изненадал и да се кандидатира за пост в НАТО. Пропутинистките сили – Радев, „ Възраждане “ и по-малките като Българска социалистическа партия – деликатно и лицемерно поздравяват в жанр „ доклад даден “. А като цяло всички са смешни в живковското си снишаване пред хегемона, дай първо да забележим какво ще стане, не им е елементарно.
Трите извода за България, Европа и света

Разбира се, в случай че вие сте българин от дребен град или село, в чиито кръчми международният политически спор се свежда до „ Тръмп е откачен, но по какъв начин ги изклати “ и „ Я пусни отново „ Смеем се, а избива ме на плач “ на Миле Китич “, вероятните импликации и въздействия на изборите за президент в Съединени американски щати върху вашето съществуване по-скоро се свеждат до безспорната нула, равняваща се на минус 273 по политичекия Целзий. Ерго, това, че Тръмп стана президент вместо Камала, се случва на някаква друга планета.

Но има въпреки всичко и релативно мисловна общественост у нас, в това число в бизнеса, която заслужено се вълнува. Тук ще пропусна съзнателно стратегиите и чисто вътрешно-политическите тежнения на Тръмп и ще предложа както на компанията в центъра на Самоков, по този начин и на хипстърите в центъра на София следните три леко отчайващи извода:
Не, войната на Русия против Украйна няма да спре. Онова, че Тръмп щял да звънне на Путин, защото си били братчета консерватори, е просто нелепост. Тръмп, в най-хубавия случай, може да играе с митата за артикули от страни от БРИКС, само че и това не ми се има вяра, до момента в който Путин дори отказа да го поздрави за успеха, за разлика от предния път; Не, Китай няма да презвеме света, стопански и всячески, и никой няма и за секунда да побутне Съединени американски щати от първото икономическо място. Но не тъй като Тръмп е некъв вълшебник, проклетисан с докосването н а цар Мидас - т.е. всичко, което пипне, да се превръща в злато, а тъй като американската администрация, който е да е отпред, преследва почти едни и същи цели. Малката разлика в тази ситуация може би е, че Европа ще би трябвало да вдигне разходите за сигурност в НАТО над приблизително двата %, т.е. всички ние, отпред с Франция и Германия, ще би трябвало да плащаме солидарно повече. Англия е обособен случай, въпреки всичко са братовчеди. Да, прелестният нов зелен свят леко ще се отсрочи, а woke-културата вероятно ще прехапе устни, само че повярвайте, не задълго, т.е. множеството демократични медии просто минават още веднъж в опозиция;
Не, в България няма да стане по-добре, който и да беше станал президент на Съединени американски щати.

Последното е изключително значимо. То частично има значение по въпроса какъв брой сме дребни и нищожно в очите на американската администрация – там евентуално мислят по-често за Естония или даже за Мали, в сравнение с за нас. И още нещо: Нашите политически разправии тук, на които се посвещава 90% от медийното време и наличие, нямат никакво значение оттатък личните ни стихии в чаша вода. Особено в светлината на жалкия факт, че всичко е сведено до едно – кой и по какъв начин ще се опита да се хареса на Тръмп с обезверената вяра, че той, рано или късно, един ден ще стигне и до въпроса за България. В този смисъл, розовите сънища на тръпмистите у нас, в това число по македонския въпрос, ке си останат това, което са – сънища, които с течение на времето ще избледняват.
Не и не. Разберете: никоя велика мощ не става и не ляга с мисълта „ Божичко, какво ще вършим в България? “, от дълго време е време да бъдем почтени по отношение на себе си. Така че единствено ние самите можем да се изтръгнем от сегашната ни цуг-цванг-ситуация, в жанр „ барон Мюнхаузен за личната си коса “. И до момента в който това е образец за приказно и магическо, имам вест – нищо магическо не ви чака, с изключение на условен олигархичен застой, в какъвто, уви, към този момент привикваме да живеем.

Застойното празненство ще продължи със сегашните политици и в осми, и в девети избори – само че в един миг ще спре, и оттова нататък е най-вече труд. Сериозният въпрос е да не изпуснем момента и да останем на празненството прекомерно дълго, вместо да си тръгнем в точния момент. А не да падаме още веднъж и още веднъж в заешката дупка на Алиса – изключително по въпроса за 12-те милиарда по Плана за резистентност и развиване. Което е като Аристотелово изречение въобще за живота.

Мнозина от вас се питат дали по едно и също време ще се радваме ли на по-малки свободи и прострелян в крайници ултра-либерализъм, или пък шизофренният Тръмп за повторно ще се опита да направи социокултурен поврат, който безпределно ще се хареса на всички униформирани мозъци, а демокрацията ще си остане доминантна? Answers on a postcard, както споделят англичаните. Или: Кой знае, да забележим.

И за край: Trump will fix it? Не ме разсмивайте. Специално в България нищо няма да се промени, камо ли да се „ фикс “-не. Най-тежкият ни евроатлантик ще стане още по-тежък, а сякаш възпиращият фактор Борисов ще плаши гаргата, че без ГЕРБ не може.

И ще вървим, и ще вървим на избори… Пред нас са блеснали политическите жита. С Тръмп или без. „ Смеем се, а избива ме на плач “, почтено. Миле Китич се оказа прав. Досущ като колежката Тейлър Суифт, която метафизичен пита: „ Както още веднъж се озовахме на пода? “

Ивайло ЍЦветков – Нойзи

dw.com