Тъмно просвещение: Идеологията на Мъск и останалите олигарси зад Тръмп
Най-бързата " метла " в историята евентуално освен на Съединени американски щати, а на целия либерален свят - логаритмите влизат, а държавни чиновници излизат от най-различни институции към този момент месец. Вашингтон коренно трансформира позицията си по ужким неподлежащи на спор интернационалните въпроси. Президентът Доналд Тръмп желае Гренландия.
На пръв взор наподобява като безпорядък, заплетен от група амбициозни хора без никакъв сериозен проект. Това обаче е лъжливо. Огромната смяна, която се случва в Америка, е артикул на идеология, която към този момент близо 20 години набира скорост измежду най-важните лица на софтуерния хайлайф.
Ако тя реализира триумф, ще станем очевидци на появяването на нов вид страна - частната.
Няколко значими имена, години и книги
Нека се върнем 28 лета обратно. Годината е 1997-а и светът е едно прелестно място, в което демократичната народна власт от западен вид е победила, Франсис Фукуяма е оповестил " Края на историята " и като че ли не ни чака нищо неприятно. В тази идилична атмосфера вложителят Джеймс Дейл Дейвидсън и журналистът Уилям Рийс-Мог разгласяват книгата " Суверенната персона ".
Както отбелязва Майк Брок в текстът звучи като научна фантастика сега на излизането си. В него е предсказан възходът на криптовалутите, приказва се за упадъка на националната страна и основаването на " цифрова аристокрация " и на нови частни самоуправляващи се общности на най-успешните хора.
Как едрият US бизнес влага в Тръмп. Буквално
Какво ще желаят те в подмяна на тези милиони долари?
" Суверенната персона " намира читатели в либертарианските кръгове, които още в самия завършек на XX век към този момент са все по-разочаровани от бавните и некооперативни институции - изключително спрямо движещия се със скоростта на мисълта софтуерен напредък.
Две години по-късно излиза друга значима книга, която посочва нещата непосредствено. " Демокрацията: Богът, който се провали " на Ханс-Херман Хопе има една основна теза - демокрацията е нестабилна система, която постоянно се върти към краткосрочните решения и диктата на болшинството за сметка на рационалното ръководство.
Решението на Хопе е връщане към монархизма, само че под формата на общества, притежавани и ръководени от съответни притежатели - а не от представителна власт, избирана посредством избори. Да си част от такова общество значи да подпишеш контракт, а с цел да си част от ръководството му, би трябвало да притежаваш избрана част от капитала му.
Илон Мъск е подготвен да пресуши Тексас: Милиардерът желае това, което е било подземен милиони години
Съоръжението, което възнамерява Tesla може да изисква до 30 милиона литра вода дневно при пиково произвеждане
До момента приказваме все за нереална рецензия на демократичния ред - и то направена във време, в което той е като че ли всевластен. Световната финансова рецесия от 2008 година трансформира това. Милиони хора по целия свят остават без работа, жилище и спестявания, само че също така (с цялостно основание) е пропукано доверието в институциите.
В тази среда повлиян от Хопе програмист на име Къртис Ярвин написа своите истински (и интелектуално предизвикателни) текстове под псевдонима. Първоначално подлага на критика банковата система като прекомерно подвластна от държавните интервенции и по този начин трансформирала се в мотор на рецесията. След това стартира да гради цялостна идеология.
Той разказва свят, в който голям брой дребни gov-corps (правителства-компании) съществуват в положение на непрекъсната конкуренция. Макар да са властнически по своята същина, съгласно визията на Ярвин те дават цялостна независимост на обитаващите ги хора " да гласоподават с краката си " - и по този начин по натурален път съревнованието ще води до по-добри условия за живот. Начело пък е " върховен началник " с цялостна власт.
В огромна степен това се приближава до идеализираната визия за средновековните градове страни от киното и литературата. Mencius Moldbug търпеливо развива своята визия години наред и натрупа публика в либертарианските среди.
Идеите на Къртис Ярвин са развити от философа Ник Ленд, дава името на цялото придвижване: " Тъмно просвещение ". Той е безапелационен - актуалните институции са неефективни, а също така самата народна власт неизбежно залита към фашизъм.
Ленд е обожател на някогашния китайски водач Дън Сяопин, който съгласно доста историци има съществена заслуга за превръщането на страната в икономическа суперсила без в това време да се позволява смяна на властническия темперамент на властта.
Както ще стане дума по-долу, почитатели на Къртис Ярвин по политическите и корпоративните върхове не липсват. Един от доста сполучливите хора в Силициевата котловина обаче надгражда идеологическата рамка с в действителност съответен проект за реализация.
Баладжи Сринивасан е някогашен механически шеф на криптоплатформата Coinbase и сътрудник в Andreessen Horowitz. Именно цифровите активи стъпват в основата на неговата мрежова страна. В неговите показа тя замества националната страна, като тя се крепи на криптовалута и " умни " контракти в блокчейна, а нейното население си купува нужната територия, с цел да получи нужното интернационално самопризнание и да откри дипломатически връзки.
На територията на мрежовата страна би трябвало да се гради нов модел на общество и още веднъж се приказва за " пазар на нациите ", в който всеки е свободен да избере най-подходящата за себе си. Самото държавно ръководство е напълно приватизирано.
Каква е огромната цел
Един човек прави всичко разказано досега допустимо в действителния свят. Бившият необут на PayPal Питър Тийл е един от най-влиятелните хора в Съединени американски щати, само че е мъчно да се каже, че обожава светлината на прожекторите. Неговото положение в наши дни, може би малко парадоксално, е резултат най-много от договорите с държавното управление на военно-технологичната му компания Palantir. Първото ѝ финансиране е от Централно разузнавателно управление на САЩ.
Питър Тийл: В Европа няма сполучливи софтуерни компании
Според милиардера Amazon е най-перспективната компания в Съединени американски щати
Милиардерът е един от водещите либертарианци в Силициевата котловина. Още през 2009 година той написа в свое есе: " Вече нямам доверие, че свободата и демокрацията са съвместими ". По-късно ще назова познанството си с Къртис Ярвин " едно от най-ценните ", които има.
И двамата са от софтуерната сфера и това им оказва помощ да преведат концепциите на " тъмното просвещение " за по-масовата публика в Силициевата котловина - демокрацията не е просто несъвършена, тя е към този момент неактуална и се е трансформирала в остарял програмен код, който пречи на напредъка.
Ярвин разказва по какъв начин този " проблем " може да бъде решен - властнически политик печели властта с избори, след което демократичните институции бързо би трябвало да бъдат сменени с частна автоматизирана инфраструктура за взимане на решенията, която е под контрола на новата власт. Междувременно неуместните правосъдни решения не се съблюдават, а медии и университети с демократичен уклон се затварят: " Идеята, че ще бъдеш Цезар, ще вземеш властта и ще работиш с непознато Министерство на истината е явно неуместна ", разяснява Ярвин в подкаст.
Част от това (чистката в институциите) наподобява, че прави Илон Мъск с DOGE сега. Той и Тийл са някогашен управнически тандем от времената на PayPal. Друг детайл (автоматизираната конструкция за взимане на решения) също е разполагаем благодарение на компании като OpenAI на Сам Алтман. Той стартира огромната си кариера в Силициевата котловина като протеже на същия този Питър Тийл.
Мъск обаче нямаше да има опцията да " реформира " държавния уред на Съединени американски щати, в случай че Доналд Тръмп не се беше върнал в Белия дом. Именно за това обаче помогнаха точно хора като най-богатия човек в света и съратника му от The PayPal Mafia. Мъск спонсорира обилно акцията на републиканеца, а Тийл на процедура собственоръчно прати в Белия дом Джей Ди Ванс като сегашен вицепрезидент и доста евентуален предстоящ държавен глава.
Впрочем, и Ванс е обожател на Къртис Ярвин. Mencius Moldbug беше специфичен посетител на галата по случай преизбирането на Тръмп.
" Уникалното при Ярвин е неговият метод за ребрандиране и пакетиране на старите реакционни хрумвания по метод, който се харесва на хлапетата либератирианци от софтуерната промишленост, като по този начин те прегръщат доста от крайнодесните хрумвания ", разяснява пред " Градиън " откривателят на екстремизма Робърт Евънс.
За да протича обаче огромният развой по ремонт на институциите без особена опозиция, би трябвало да се разбие обществената среда. Когато няма дори единна действителност, която хората да разискват, стигаме до състояние на " всеки самичък си преценява ".
Голям фактор тук е съществуването на мощни и професионални медии. Те в огромна степен бяха унищожени от логаритмите на обществените платформи, които поставяха страстите пред обстоятелствата... преди тотално да скрият от очите на потребителите си всичко, наподобяващо най-малко малко на публицистика. Кой, мислите, е първият външен вложител във Фейсбук? С риск да стане малко смешно, да - Питър Тийл.
В среда, в която никой няма доверие в нищо е доста елементарно да предложиш генерална смяна - алгоритмично усъвършенствано AI ръководство, което е " ваксинирано " от човешката ирационалност. Малка измама - тези системи не подлежат на външен надзор и по този начин в никакъв случай не се знае дали не обслужват нечии ползи.
Прехвърлим ли се оттатък рамките на демокрацията, към този момент започваме да мислим по-мащабно - за какво в действителност не разделим света на дребни конкуриращи се " частни " страни. Вече има дори няколко стартъпа с такива проекти. Един от тях се споделя Praxis и се употребява с голяма поддръжка от фонда Pronomos Capital, който на собствен ред е обилно финансиран от Тийл (да, ) и разнообразни свързани с него и компаниите му лица.
Именно Praxis преди няколко месеца искаше да развива собствен план в Гренландия. Доколко това има общо с упоритостите на много близката с Питър Тийл администрация на Доналд Тръмп да придобие острова (или с екзотичната концепция популацията на Ивицата Газа да бъде прогонено и Съединени американски щати да придобият територията) - няма по какъв начин да знаем.
Сериозно, могат ли Съединени американски щати да си купят Гренландия?
Всъщност Тръмп е третият американски президент, който предлага такава договорка
Защо може и да не стане
До момента концепцията за нов вид пост-демократична страна не е била толкоз покрай реализация в западния свят. Всичко нужно е налично - капитал, изкуствен интелект, крипто, некомпетентно на сериозно мислене население, амбициозни младежи с проект.
Въпреки това, " тъмното просвещение " може и да не се случи. То има своите критици и в либертарианските среди, като основната причина е, че либертарианството поддържа самостоятелните права и свободи в границите на демократична система, а в тази ситуация не приказваме за такава, а по-скоро за цялостна диаметралност със строга обществена подчиненост и обичайни властови структури.
" Тъмното просвещение " е отхвърляно като непоследователно в декларираната поддръжка за пазара на фона на отменяне на самостоятелната автономност.
На по-практично ниво, този нов обществен строй има няколко казуса, които са забележими с един взор към обичаната на почитателите му средновековна и просвещенска история. Силната еднолична власт с " Цезар " отпред изисква кадърен властник - просперитетът на безспорната монархия или на диктатурата е функционалност на уменията на единствено един човек. Ако той е Оливър Кромуел - добре. Ако не е - имаме проблем.
Логичният метод да се избегне подобен риск е решенията да не се вземат еднолично, само че тогава неизбежно стартира развой, в края на който получаваме сегашната страна с институционален уред. Иначе казано, малко безсмислено упражнение.
А дори и да не е, мощните, само че конкуриращи се градове страни от отминалите времена са били изпращани в историята от огромни и експанзионистични империи. В момента към западния свят не липсват претенденти за тази роля.
Има и още нещо. В целия сюжет Доналд Тръмп е възприеман като един таран в човешка форма, с който да се разрушават старите институции. А президентът на Съединени американски щати е човек, който е потвърдил през годините, че бързо сменя съдружниците си. Полежалият в пандиза Стив Банън може да опише на Мъск, Тийл и компания какво става, когато Тръмп реши, че го употребяват.
Бизнес заговорът: Когато най-богатите пробваха да вкарат деспот в Белия дом
Един пропуснат, само че доста тъмен епизод от американската история
При всяко състояние обаче, опитът, който сега се случва в Съединени американски щати, е забавен и от него могат да произтекат и някои потребни заключения за това по какъв начин могат по-ефективно да работят несъмнено нуждаещите се от " ъпгрейд " обичайни институции - по този начин или другояче, не е нужно този развой наложително да води до нов антидемократичен строй с неразбираемо бъдеще. В един миг евентуално и софтуерните олигарси ще схванат това.
На пръв взор наподобява като безпорядък, заплетен от група амбициозни хора без никакъв сериозен проект. Това обаче е лъжливо. Огромната смяна, която се случва в Америка, е артикул на идеология, която към този момент близо 20 години набира скорост измежду най-важните лица на софтуерния хайлайф.
Ако тя реализира триумф, ще станем очевидци на появяването на нов вид страна - частната.
Няколко значими имена, години и книги
Нека се върнем 28 лета обратно. Годината е 1997-а и светът е едно прелестно място, в което демократичната народна власт от западен вид е победила, Франсис Фукуяма е оповестил " Края на историята " и като че ли не ни чака нищо неприятно. В тази идилична атмосфера вложителят Джеймс Дейл Дейвидсън и журналистът Уилям Рийс-Мог разгласяват книгата " Суверенната персона ".
Както отбелязва Майк Брок в текстът звучи като научна фантастика сега на излизането си. В него е предсказан възходът на криптовалутите, приказва се за упадъка на националната страна и основаването на " цифрова аристокрация " и на нови частни самоуправляващи се общности на най-успешните хора.
Как едрият US бизнес влага в Тръмп. Буквално
Какво ще желаят те в подмяна на тези милиони долари?
" Суверенната персона " намира читатели в либертарианските кръгове, които още в самия завършек на XX век към този момент са все по-разочаровани от бавните и некооперативни институции - изключително спрямо движещия се със скоростта на мисълта софтуерен напредък.
Две години по-късно излиза друга значима книга, която посочва нещата непосредствено. " Демокрацията: Богът, който се провали " на Ханс-Херман Хопе има една основна теза - демокрацията е нестабилна система, която постоянно се върти към краткосрочните решения и диктата на болшинството за сметка на рационалното ръководство.
Решението на Хопе е връщане към монархизма, само че под формата на общества, притежавани и ръководени от съответни притежатели - а не от представителна власт, избирана посредством избори. Да си част от такова общество значи да подпишеш контракт, а с цел да си част от ръководството му, би трябвало да притежаваш избрана част от капитала му.
Илон Мъск е подготвен да пресуши Тексас: Милиардерът желае това, което е било подземен милиони години
Съоръжението, което възнамерява Tesla може да изисква до 30 милиона литра вода дневно при пиково произвеждане
До момента приказваме все за нереална рецензия на демократичния ред - и то направена във време, в което той е като че ли всевластен. Световната финансова рецесия от 2008 година трансформира това. Милиони хора по целия свят остават без работа, жилище и спестявания, само че също така (с цялостно основание) е пропукано доверието в институциите.
В тази среда повлиян от Хопе програмист на име Къртис Ярвин написа своите истински (и интелектуално предизвикателни) текстове под псевдонима. Първоначално подлага на критика банковата система като прекомерно подвластна от държавните интервенции и по този начин трансформирала се в мотор на рецесията. След това стартира да гради цялостна идеология.
Той разказва свят, в който голям брой дребни gov-corps (правителства-компании) съществуват в положение на непрекъсната конкуренция. Макар да са властнически по своята същина, съгласно визията на Ярвин те дават цялостна независимост на обитаващите ги хора " да гласоподават с краката си " - и по този начин по натурален път съревнованието ще води до по-добри условия за живот. Начело пък е " върховен началник " с цялостна власт.
В огромна степен това се приближава до идеализираната визия за средновековните градове страни от киното и литературата. Mencius Moldbug търпеливо развива своята визия години наред и натрупа публика в либертарианските среди.
Идеите на Къртис Ярвин са развити от философа Ник Ленд, дава името на цялото придвижване: " Тъмно просвещение ". Той е безапелационен - актуалните институции са неефективни, а също така самата народна власт неизбежно залита към фашизъм.
Ленд е обожател на някогашния китайски водач Дън Сяопин, който съгласно доста историци има съществена заслуга за превръщането на страната в икономическа суперсила без в това време да се позволява смяна на властническия темперамент на властта.
Както ще стане дума по-долу, почитатели на Къртис Ярвин по политическите и корпоративните върхове не липсват. Един от доста сполучливите хора в Силициевата котловина обаче надгражда идеологическата рамка с в действителност съответен проект за реализация.
Баладжи Сринивасан е някогашен механически шеф на криптоплатформата Coinbase и сътрудник в Andreessen Horowitz. Именно цифровите активи стъпват в основата на неговата мрежова страна. В неговите показа тя замества националната страна, като тя се крепи на криптовалута и " умни " контракти в блокчейна, а нейното население си купува нужната територия, с цел да получи нужното интернационално самопризнание и да откри дипломатически връзки.
На територията на мрежовата страна би трябвало да се гради нов модел на общество и още веднъж се приказва за " пазар на нациите ", в който всеки е свободен да избере най-подходящата за себе си. Самото държавно ръководство е напълно приватизирано.
Каква е огромната цел
Един човек прави всичко разказано досега допустимо в действителния свят. Бившият необут на PayPal Питър Тийл е един от най-влиятелните хора в Съединени американски щати, само че е мъчно да се каже, че обожава светлината на прожекторите. Неговото положение в наши дни, може би малко парадоксално, е резултат най-много от договорите с държавното управление на военно-технологичната му компания Palantir. Първото ѝ финансиране е от Централно разузнавателно управление на САЩ.
Питър Тийл: В Европа няма сполучливи софтуерни компании
Според милиардера Amazon е най-перспективната компания в Съединени американски щати
Милиардерът е един от водещите либертарианци в Силициевата котловина. Още през 2009 година той написа в свое есе: " Вече нямам доверие, че свободата и демокрацията са съвместими ". По-късно ще назова познанството си с Къртис Ярвин " едно от най-ценните ", които има.
И двамата са от софтуерната сфера и това им оказва помощ да преведат концепциите на " тъмното просвещение " за по-масовата публика в Силициевата котловина - демокрацията не е просто несъвършена, тя е към този момент неактуална и се е трансформирала в остарял програмен код, който пречи на напредъка.
Ярвин разказва по какъв начин този " проблем " може да бъде решен - властнически политик печели властта с избори, след което демократичните институции бързо би трябвало да бъдат сменени с частна автоматизирана инфраструктура за взимане на решенията, която е под контрола на новата власт. Междувременно неуместните правосъдни решения не се съблюдават, а медии и университети с демократичен уклон се затварят: " Идеята, че ще бъдеш Цезар, ще вземеш властта и ще работиш с непознато Министерство на истината е явно неуместна ", разяснява Ярвин в подкаст.
Част от това (чистката в институциите) наподобява, че прави Илон Мъск с DOGE сега. Той и Тийл са някогашен управнически тандем от времената на PayPal. Друг детайл (автоматизираната конструкция за взимане на решения) също е разполагаем благодарение на компании като OpenAI на Сам Алтман. Той стартира огромната си кариера в Силициевата котловина като протеже на същия този Питър Тийл.
Мъск обаче нямаше да има опцията да " реформира " държавния уред на Съединени американски щати, в случай че Доналд Тръмп не се беше върнал в Белия дом. Именно за това обаче помогнаха точно хора като най-богатия човек в света и съратника му от The PayPal Mafia. Мъск спонсорира обилно акцията на републиканеца, а Тийл на процедура собственоръчно прати в Белия дом Джей Ди Ванс като сегашен вицепрезидент и доста евентуален предстоящ държавен глава.
Впрочем, и Ванс е обожател на Къртис Ярвин. Mencius Moldbug беше специфичен посетител на галата по случай преизбирането на Тръмп.
" Уникалното при Ярвин е неговият метод за ребрандиране и пакетиране на старите реакционни хрумвания по метод, който се харесва на хлапетата либератирианци от софтуерната промишленост, като по този начин те прегръщат доста от крайнодесните хрумвания ", разяснява пред " Градиън " откривателят на екстремизма Робърт Евънс.
За да протича обаче огромният развой по ремонт на институциите без особена опозиция, би трябвало да се разбие обществената среда. Когато няма дори единна действителност, която хората да разискват, стигаме до състояние на " всеки самичък си преценява ".
Голям фактор тук е съществуването на мощни и професионални медии. Те в огромна степен бяха унищожени от логаритмите на обществените платформи, които поставяха страстите пред обстоятелствата... преди тотално да скрият от очите на потребителите си всичко, наподобяващо най-малко малко на публицистика. Кой, мислите, е първият външен вложител във Фейсбук? С риск да стане малко смешно, да - Питър Тийл.
В среда, в която никой няма доверие в нищо е доста елементарно да предложиш генерална смяна - алгоритмично усъвършенствано AI ръководство, което е " ваксинирано " от човешката ирационалност. Малка измама - тези системи не подлежат на външен надзор и по този начин в никакъв случай не се знае дали не обслужват нечии ползи.
Прехвърлим ли се оттатък рамките на демокрацията, към този момент започваме да мислим по-мащабно - за какво в действителност не разделим света на дребни конкуриращи се " частни " страни. Вече има дори няколко стартъпа с такива проекти. Един от тях се споделя Praxis и се употребява с голяма поддръжка от фонда Pronomos Capital, който на собствен ред е обилно финансиран от Тийл (да, ) и разнообразни свързани с него и компаниите му лица.
Именно Praxis преди няколко месеца искаше да развива собствен план в Гренландия. Доколко това има общо с упоритостите на много близката с Питър Тийл администрация на Доналд Тръмп да придобие острова (или с екзотичната концепция популацията на Ивицата Газа да бъде прогонено и Съединени американски щати да придобият територията) - няма по какъв начин да знаем.
Сериозно, могат ли Съединени американски щати да си купят Гренландия?
Всъщност Тръмп е третият американски президент, който предлага такава договорка
Защо може и да не стане
До момента концепцията за нов вид пост-демократична страна не е била толкоз покрай реализация в западния свят. Всичко нужно е налично - капитал, изкуствен интелект, крипто, некомпетентно на сериозно мислене население, амбициозни младежи с проект.
Въпреки това, " тъмното просвещение " може и да не се случи. То има своите критици и в либертарианските среди, като основната причина е, че либертарианството поддържа самостоятелните права и свободи в границите на демократична система, а в тази ситуация не приказваме за такава, а по-скоро за цялостна диаметралност със строга обществена подчиненост и обичайни властови структури.
" Тъмното просвещение " е отхвърляно като непоследователно в декларираната поддръжка за пазара на фона на отменяне на самостоятелната автономност.
На по-практично ниво, този нов обществен строй има няколко казуса, които са забележими с един взор към обичаната на почитателите му средновековна и просвещенска история. Силната еднолична власт с " Цезар " отпред изисква кадърен властник - просперитетът на безспорната монархия или на диктатурата е функционалност на уменията на единствено един човек. Ако той е Оливър Кромуел - добре. Ако не е - имаме проблем.
Логичният метод да се избегне подобен риск е решенията да не се вземат еднолично, само че тогава неизбежно стартира развой, в края на който получаваме сегашната страна с институционален уред. Иначе казано, малко безсмислено упражнение.
А дори и да не е, мощните, само че конкуриращи се градове страни от отминалите времена са били изпращани в историята от огромни и експанзионистични империи. В момента към западния свят не липсват претенденти за тази роля.
Има и още нещо. В целия сюжет Доналд Тръмп е възприеман като един таран в човешка форма, с който да се разрушават старите институции. А президентът на Съединени американски щати е човек, който е потвърдил през годините, че бързо сменя съдружниците си. Полежалият в пандиза Стив Банън може да опише на Мъск, Тийл и компания какво става, когато Тръмп реши, че го употребяват.
Бизнес заговорът: Когато най-богатите пробваха да вкарат деспот в Белия дом
Един пропуснат, само че доста тъмен епизод от американската история
При всяко състояние обаче, опитът, който сега се случва в Съединени американски щати, е забавен и от него могат да произтекат и някои потребни заключения за това по какъв начин могат по-ефективно да работят несъмнено нуждаещите се от " ъпгрейд " обичайни институции - по този начин или другояче, не е нужно този развой наложително да води до нов антидемократичен строй с неразбираемо бъдеще. В един миг евентуално и софтуерните олигарси ще схванат това.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ