Новият оперен сезон в София започва с Янините девет братя
Най-българската опера – „ Янините девет братя “ ще открие новия сезон на Софийската опера на 28 октомври, оповестяват от музикалната институция.
Веднага след турнето си в Япония, Софийската опера ще открие сезон 2018/2019 година с тази най-българска постановка, наречена по този начин от наши и непознати музикални критици.
Любомир Пипков създава операта „ Янините девет братя “ напълно млад - едвам 26-годишен, още като студент в Париж. Вдъхновява го освен едноименният роман на Никола Веселинов, само че също по този начин кървавите събития в обществено-политическия живот у нас през 1923-25 година Деветоюнският прелом, септемврийските погроми и последвалия терор, описват от операта в София.
" В операта желаех да видя предишното на своя народ от модерни позиции, да разкрия правото на един живот, цялостен с мъдрост, опит и религия в бъдещето... Противопоставих светлия облик на резбаря Ангел против облика на Георги Грозника. Помъчих се да насочва упрек към тогавашните тъмни сили, които сечаха ръцете на напредничавия човек у нас. С историческия сюжет разрешавах модерни задания ", е казвал Пипков.
Първата премиера е през 1937 година, само че тогава песимистичната история за разпада на едно многолюдно семейство в навечерието на турското настъпление от средата на XIV в. провокира спорни реакции най-много поради потискащия сюжет. Някои критици да вземем за пример са на мнение, че сходна ужасяваща драма не е в традициите на оперния род. Пипков, който е наследник на композитора Панайот Пипков, е съавтор на либретото, дружно с създателя на описа, заимствал сюжетните линии от народни песни като " Песен за Георги Грозника " и " Яна жали девет братя жетвари ".
Акад. Пламен Карталов е поставял " Янините девет братя " през 1984 година в Русе, в този момент, в новата режисура надгражда режисьорските си хрумвания благодарение на сценографа Свен Йонке и художничката по костюмите Станка Вауда. В основата на сценичния му план е концепцията за галактическата роля на дървото като знак на живота, посредник на светове, пазител и страж на полезности, родова памет и обичаи. Подът на сцената пък носи концепцията за земята - " земьо ле, черна погрешна " с визия за " черната пръст ", която заравя грешника, а на праведника оказва помощ.
Част от постановката са автентични костюми и маски на кукери и бабугери, които на оперната сцена се интерпретират като знаци и облици на националната орис и битката с историческото зло.
Веднага след турнето си в Япония, Софийската опера ще открие сезон 2018/2019 година с тази най-българска постановка, наречена по този начин от наши и непознати музикални критици.
Любомир Пипков създава операта „ Янините девет братя “ напълно млад - едвам 26-годишен, още като студент в Париж. Вдъхновява го освен едноименният роман на Никола Веселинов, само че също по този начин кървавите събития в обществено-политическия живот у нас през 1923-25 година Деветоюнският прелом, септемврийските погроми и последвалия терор, описват от операта в София.
" В операта желаех да видя предишното на своя народ от модерни позиции, да разкрия правото на един живот, цялостен с мъдрост, опит и религия в бъдещето... Противопоставих светлия облик на резбаря Ангел против облика на Георги Грозника. Помъчих се да насочва упрек към тогавашните тъмни сили, които сечаха ръцете на напредничавия човек у нас. С историческия сюжет разрешавах модерни задания ", е казвал Пипков.
Първата премиера е през 1937 година, само че тогава песимистичната история за разпада на едно многолюдно семейство в навечерието на турското настъпление от средата на XIV в. провокира спорни реакции най-много поради потискащия сюжет. Някои критици да вземем за пример са на мнение, че сходна ужасяваща драма не е в традициите на оперния род. Пипков, който е наследник на композитора Панайот Пипков, е съавтор на либретото, дружно с създателя на описа, заимствал сюжетните линии от народни песни като " Песен за Георги Грозника " и " Яна жали девет братя жетвари ".
Акад. Пламен Карталов е поставял " Янините девет братя " през 1984 година в Русе, в този момент, в новата режисура надгражда режисьорските си хрумвания благодарение на сценографа Свен Йонке и художничката по костюмите Станка Вауда. В основата на сценичния му план е концепцията за галактическата роля на дървото като знак на живота, посредник на светове, пазител и страж на полезности, родова памет и обичаи. Подът на сцената пък носи концепцията за земята - " земьо ле, черна погрешна " с визия за " черната пръст ", която заравя грешника, а на праведника оказва помощ.
Част от постановката са автентични костюми и маски на кукери и бабугери, които на оперната сцена се интерпретират като знаци и облици на националната орис и битката с историческото зло.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ