Просто и понятно обяснение защо изпитваме „дежа вю“
Навярно всеки от нас най-малко един път е изпитвал дежа вю. Това е положение, което поражда постоянно ненадейно и продължава броени секунди. Но от време на време страстите от него са толкоз мощни, че остават в паметта с години.
Някои свързват този феномен със сънищата, други изричат по-екстравагантни теории за ноосферата и предишните животи. Но истината е, че единствено един запис от ЕЕГ /електроенцефалография/ е способна да подреди пъзела:
Проблемът е в това, че чувството за дежа вю не може да се провокира изкуствено, а това доста затруднява проучванията.
Но една чиста случайност, станала преди няколко години с съветските учени, им разрешила да видят на ЕЕГ какво изпитва мозъкът по време на чувство за дежавю. Реалността се оказала доста по-прозаична от мистичните догадки.
Има област в мозъка, която се назовава парахипокампална дипла. Именно тя дава отговор за това, че да разбираме каква информация постъпва в нас от паметта и какво се случва с нас сега. И в тези редки обстановки, когато в тази част на мозъка се случи „ повреда “, у нас поражда чувството за дежа вю.
За по-лесно разбиране си представете нашия мозък като огромен, препълнен град. Когато всичко в него работи както би трябвало, камионът с новата информация се движи по допустимо най-краткия и основен път от точка А до точка Б. От сетивата към избрани структури на мозъка, които дават отговор за обработката на новата информация.
Но в случай че по този маршрут в мозъка по някаква причина възникне „ запушване “, камионът ще би трябвало да мине по обходен, заобиколен маршрут – през региона на мозъка, в която се съхранява и нашата памет. По-конкретно, през десния темпорален лоб.
В резултат на това, когато сигналът, се отклони по криволичещите улички на мозъка, с цел да се добере до задачата си, поражда комплициране. За няколко секунди мозъкът стопира да получава информацията, която носи този камион като нова, а я възприема като към този момент забелязана.
Приема я за нещо, пристигнало от дълготрайната памет. Точно по тази причина стартира да ни се коства, че мястото, на което сме попаднали, или събитията, които ни се случват, към този момент са ни познати.
Така че няма никаква неземна романтика, никакви минали животи и осъзнати сънища във феномена дежа вю. Това е елементарен краткотраен срив на мозъка. Компютърен бъг, в случай че щете.
