Николай Цветков-Демона: Никога няма да забравя гола, който вкарах за ЦСКА срещу Берое
Навярно не са доста хората, които свързат Ботевград с футбола. Нито пък с това, че преди към 15 години, школата на футболния Балкан действа на цялостни обороти и дава началните стъпки на фрагменти, които в следствие пробиват в професионалния футбол. Едно потомство от играчи и треньори, които все по-рядко можем да срещнем в наши дни, за голямо страдание. Ще ви срещнем с един работлив и учтив човек, който е посветил целия си живот на футбола. Неговото име е Николай Цветков . Още от дете получава прякора си " Демона ", който остава и до ден сегашен и се трансформира в неговото особено персонално название. Хората във футбола чудесно познават качествата му на терена, а и отвън него.
Николай Цветков е роден във Видин на 10 август 1987 година, само че още от дете се мести да живее в Ботевград. Именно от школата на " Балкан " стартира неговото премеждие с марка футбол. В следствие минава в гранда " Литекс ". В кариерата си играе още за Дунав (Русе), Спартак (Плевен), Спортист (Своге), Локомотив (Мездра), Видима (Раковски), Бдин (Видин), Етър (Велико Търново), Септември (София), Локомотив (София), ЦСКА 1948, Монтана, с множеството от тях във втория ешелон на родното ни състезание. Има значително изяви и в тогавашната Първа лига. През 2013 година за малко излиза в чужбина и се подвизава в швейцарския ФК Дардания (Лозана), където отбелязва 7 гола в 13 срещи. В момента кара втория си интервал в Локомотив (София), който е кандидат за влизане в " efbet Лига ". В богатата му визитка се откроява и името на " ЦСКА ". Демона играе там в годините, когато " алените " претърпяват може би един от най-тежките интервали в историята си. Въпреки че се подвизава с клуба в третото равнище на футбола заради финансовите проблеми и оповестения банкрут в следствие, е притежател на Купата на България за 2016 г точно с " армейците ".
Демона ще играе в Локо (София) до края на сезона
За Локо (София) той игра през сезон 2017-2018
За историята на един надарен футболист, минал през " зелената " школа, а в следствие натрупал зад тила си над 250 мача и близо 100 гола в професионалния футбол на България. За трънливия път и провокациите. За удоволствието и възприятието да работиш това, което обичаш най-вече. За следващия образец на сбъднатите фантазии. Ето какво сподели Демона пред " Балканец ".
Разкажи ни за първите си стъпки във футбола. Как се срещна с играта, какви бяха първите ти усещания?
- Ако би трябвало да бъда почтен, не си припомням по какъв начин тъкмо се възпламених по футбола. Като всяко дете в Ботевград, първо се записах на баскетбол. После около децата от моя квартал, разбрах, че някои от тях упражняват футбол. Така един ден взех решение да отида на стадиона. В следствие започнах да упражнявам и в един миг се оказа, че футболът ми харесва повече от баскетбола (смее се).
Как би коментирал положението на футболния Балкан по това време, когато ти бе част от школата?
- По това време в Ботевград, дръзвам да настоявам, имаше много надарено потомство във футбола. То беше построено основно с помощта на треньора Илия Крумов и Маргарит Иванов, който бе спонсор. Те бяха с съществена заслуга юношеският тим на Балкан да съществува. Но не просто да съществува, а да бъде първокласен в същото време. На тях съм извънредно признателен. Без помощта и поддръжката на Илия Крумов и Маргарит Иванов, евентуално в никакъв случай нямаше да съумея във футбола. А в следствие да мина и в школата на Литекс. Тук държа да отбележа, че Илия Крумов беше извънреден треньор при децата. Смея да настоявам, че са малко такива експерти, даже сега. Хора, които да учат децата на чисто футболните неща. Определено си проличава, че на младите това им липсва. Тогава имаше момчета в тима, които имаха много положителни качества. Поради липса на шанс или нещо друго, не им се получиха нещата.
Източник:
Спомняш ли си по кое време подписа първия си професионален контракт и по какъв начин ти се отрази това?
- Бях много млад, на 18 години. Беше един ден, в който просто ме извикаха на стадиона в Ловеч и надлежно подписах контракт с Литекс. Още преди да навърша пълноправие, бях част от първия тим, имах опцията да упражнявам с мъжете. Така че с оглед обстановката тогава, това бе разследване на усърдната ми работа. Друг е въпросът, че когато си толкоз млад, не успяваш да оцениш някои шансове, които получаваш. Нещо, което се случи в следствие с кариерата ми в Литекс, да вземем за пример.
С какво е обвързван и в действителност какъв брой сложен е пътят до професионалния футбол?
- В тези години беше много мъчно. Много малко тимове даваха късмет на младите. Отделно от това, имаше извънредно мощни български футболисти, както и много чужденци в българското състезание със страхотни качества. Пътят е много сложен, само че когато покажеш воля, точно в такива сложни моменти да не се пречупиш, успяваш. Ако би трябвало да разясня времето тогава и в този момент, считам, че в днешни дни се дават повече шансове на млади момчета. Преди беше много по-трудно.
Представял ли си си като дете, че един ден ще бъдеш професионален футболист и ще изкарваш хляба си по този метод?
- Да, това беше моята фантазия. Представял съм си го, даже са били много по-смели фантазиите ми (смее се). Винаги съм желал да се занимавам с това. Може да се каже, че в някои неща съумях, в други - не, само че това беше фантазията ми и се веселя, че до някаква степен се получи.
Намираш се в страхотна форма откатко се завърна в Локомотив (София). 4 гола в 6 мача за теб. На какво отдаваш положителното си показване?
- Всичко се дължи на целия тим. Най-вече на това, че отборът ни се бори извънредно доста. Има доста момчета, които поставят много повече старания от мен като тичане в мачовете или игра в отбранителен проект (смее се). Благодарение на други качества, които владея, съумявам да осъществявам. За страдание обаче не съумях да продължа серията в предпоследния ни мач против Миньор (Перник) преди дни, когато загубихме. Щастлив съм, че въпреки всичко се оттърсихме от загубата и по-късно победихме Добруджа и продължаваме да преследваме огромната си цел.
Източник:
Какво ти доставя повече наслаждение, да вкараш гол или да асистираш?
- Според мен задачата във футбола е да реализираш попадение, по тази причина на мен много повече ми харесва да означавам (смее се). Знам, че много футболисти настояват противоположното, само че в действителност ме съмнява, че са откровени. Асистенцията е хубаво нещо, помагаш на тима си, само че възприятието, когато отбележиш гол, е напълно друго от това, когато подаваш.
Кой е най-хубавият футболист, против който си се изправял?
Не мога да кажа. Периодът и мачовете ми в Първа лига не са толкоз доста и не бих могъл да отлича някой, защото те са много. Но персонално за себе си се веселя, че съм имал опцията да бъда в един тим с футболист като Христо Йовов, който от дете доста одобрявам. Играл съм дружно още с Росен Кирилов, Здравко Здравков. От чужденците Еуджент Трика, да вземем за пример. Общо взето футболисти, които бяха доста мощни за времето си и са запомнени от хората.
Има ли персона във футбола или спорта, от която се вдъхновяваш и на която се опитваш да подражаваш?
- Още от дете постоянно съм подражавал на Зинедин Зидан. До ден сегашен го върша. За мен това е образец и въплъщение на фубола като цяло. Качествата му като футболист сносно ги знаем. Вече виждаме и триумфите му като треньор.
Най-паметният миг за теб като футболист?
- Винаги ще си припомням гола, който означих за ЦСКА в полуфинала за Купата на България против Берое пред цялостен стадион през 2016 година. До този миг не съм имал опцията да играя пред толкоз хора. Еуфорията беше страхотна, а възприятието неописуемо! Друг миг, за който съм признателен, е, че съм имал опцията да бъда в един тим с футболисти, които са ми били обичани като дете.
Нещо, за което съжаляваш, че не си постигнал в кариерата си?
- Със сигурност има доста неща. Ако може би в тези години, когато бях по-млад, бях оценил опцията, която ми се дава и залагах повече на тренировките и постоянството, щях да имам повече триумфи. Явно с времето не съм съумял и в последна сметка по този начин се е получило. Затова и не съумях да направя по-добра кариера от тази, която имам.
Локомотив (София) се приближи на 1 точка до водача Пирин
" Железничарите " с скъп триумф
Примерите за спортно дългоденствие във футбола са много. При теб по какъв начин стоят нещата, чувстваш ли, че ще можеш да играеш още дълго време?
- Засега се усещам добре. Успях да се опазя от травми през годините. Мисля, че в случай че съм здрав, умерено мога да играя още много време. Не желая да споделям огромна дума, съгласно мен най-малко 3-4 години ще мога да подкрепям положително равнище.
Мислил ли си с какво ще се занимаваш откакто спреш с футбола?
- Това е много сложен въпрос, който постоянно си задавам. Като цяло желая да остана във футбола. Може би и по тази причина към момента не преставам като футболист. Мисля, че би ми било много тежко, чисто психически, в случай че съм надалеч от футбола. И досега виждам, че нуждая се от играта, уповавам се да бъда покрай нея и за в бъдеще. Не знам дали бих съумял като треньор, само че на този стадий най-малко, виждам себе си във футбола.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- В момента извозвам свободното си време най-често със фамилията ми. Със брачната половинка ми и двете ми дъщери. Обичаме да пътуваме, да се разхождаме. Особено в този момент във времена на пандемия, гледаме да прекарваме времето си дружно в разходки на открито измежду природата.
Би ли ни разкрил от кое място идва прякорът ти " Демона "?
- Свързано е с детските ми години в Ботевград. Бяхме дребни, имаше телевизионни игри с дискети. Играехме на една футболна игра, а един от футболистите се споделяше по този начин и оттова в действителност стартира всичко (смее се). Нещата се случиха на смешка, само че останаха във времето и до ден сегашен хората ме знаят като " Демона ".
Източник:
Нещо, което си пожелаваш в персонален и професионален проект?
- В персонален проект си поисквам най-много здраве. За мен и за фамилията ми. В професионален проект се надявам Локомотив (София) да се завърне в елита и да съумея да оказа помощ на тима за тази значима задача. Това е моя цел, по тази причина се завърнах в отбора. Една болна тематика за мен, защото преди 3 години при предходния ми престой в клуба загубихме баража. Просто желая да зарадваме хората. Всички знаем какъв брой огромна фенска маса има Локомотив (София). Засега това е главното, което си поисквам в професионален проект.
Николай Цветков е роден във Видин на 10 август 1987 година, само че още от дете се мести да живее в Ботевград. Именно от школата на " Балкан " стартира неговото премеждие с марка футбол. В следствие минава в гранда " Литекс ". В кариерата си играе още за Дунав (Русе), Спартак (Плевен), Спортист (Своге), Локомотив (Мездра), Видима (Раковски), Бдин (Видин), Етър (Велико Търново), Септември (София), Локомотив (София), ЦСКА 1948, Монтана, с множеството от тях във втория ешелон на родното ни състезание. Има значително изяви и в тогавашната Първа лига. През 2013 година за малко излиза в чужбина и се подвизава в швейцарския ФК Дардания (Лозана), където отбелязва 7 гола в 13 срещи. В момента кара втория си интервал в Локомотив (София), който е кандидат за влизане в " efbet Лига ". В богатата му визитка се откроява и името на " ЦСКА ". Демона играе там в годините, когато " алените " претърпяват може би един от най-тежките интервали в историята си. Въпреки че се подвизава с клуба в третото равнище на футбола заради финансовите проблеми и оповестения банкрут в следствие, е притежател на Купата на България за 2016 г точно с " армейците ".
Демона ще играе в Локо (София) до края на сезона
За Локо (София) той игра през сезон 2017-2018
За историята на един надарен футболист, минал през " зелената " школа, а в следствие натрупал зад тила си над 250 мача и близо 100 гола в професионалния футбол на България. За трънливия път и провокациите. За удоволствието и възприятието да работиш това, което обичаш най-вече. За следващия образец на сбъднатите фантазии. Ето какво сподели Демона пред " Балканец ".
Разкажи ни за първите си стъпки във футбола. Как се срещна с играта, какви бяха първите ти усещания?
- Ако би трябвало да бъда почтен, не си припомням по какъв начин тъкмо се възпламених по футбола. Като всяко дете в Ботевград, първо се записах на баскетбол. После около децата от моя квартал, разбрах, че някои от тях упражняват футбол. Така един ден взех решение да отида на стадиона. В следствие започнах да упражнявам и в един миг се оказа, че футболът ми харесва повече от баскетбола (смее се).
Как би коментирал положението на футболния Балкан по това време, когато ти бе част от школата?
- По това време в Ботевград, дръзвам да настоявам, имаше много надарено потомство във футбола. То беше построено основно с помощта на треньора Илия Крумов и Маргарит Иванов, който бе спонсор. Те бяха с съществена заслуга юношеският тим на Балкан да съществува. Но не просто да съществува, а да бъде първокласен в същото време. На тях съм извънредно признателен. Без помощта и поддръжката на Илия Крумов и Маргарит Иванов, евентуално в никакъв случай нямаше да съумея във футбола. А в следствие да мина и в школата на Литекс. Тук държа да отбележа, че Илия Крумов беше извънреден треньор при децата. Смея да настоявам, че са малко такива експерти, даже сега. Хора, които да учат децата на чисто футболните неща. Определено си проличава, че на младите това им липсва. Тогава имаше момчета в тима, които имаха много положителни качества. Поради липса на шанс или нещо друго, не им се получиха нещата.
Източник:
Спомняш ли си по кое време подписа първия си професионален контракт и по какъв начин ти се отрази това?
- Бях много млад, на 18 години. Беше един ден, в който просто ме извикаха на стадиона в Ловеч и надлежно подписах контракт с Литекс. Още преди да навърша пълноправие, бях част от първия тим, имах опцията да упражнявам с мъжете. Така че с оглед обстановката тогава, това бе разследване на усърдната ми работа. Друг е въпросът, че когато си толкоз млад, не успяваш да оцениш някои шансове, които получаваш. Нещо, което се случи в следствие с кариерата ми в Литекс, да вземем за пример.
С какво е обвързван и в действителност какъв брой сложен е пътят до професионалния футбол?
- В тези години беше много мъчно. Много малко тимове даваха късмет на младите. Отделно от това, имаше извънредно мощни български футболисти, както и много чужденци в българското състезание със страхотни качества. Пътят е много сложен, само че когато покажеш воля, точно в такива сложни моменти да не се пречупиш, успяваш. Ако би трябвало да разясня времето тогава и в този момент, считам, че в днешни дни се дават повече шансове на млади момчета. Преди беше много по-трудно.
Представял ли си си като дете, че един ден ще бъдеш професионален футболист и ще изкарваш хляба си по този метод?
- Да, това беше моята фантазия. Представял съм си го, даже са били много по-смели фантазиите ми (смее се). Винаги съм желал да се занимавам с това. Може да се каже, че в някои неща съумях, в други - не, само че това беше фантазията ми и се веселя, че до някаква степен се получи.
Намираш се в страхотна форма откатко се завърна в Локомотив (София). 4 гола в 6 мача за теб. На какво отдаваш положителното си показване?
- Всичко се дължи на целия тим. Най-вече на това, че отборът ни се бори извънредно доста. Има доста момчета, които поставят много повече старания от мен като тичане в мачовете или игра в отбранителен проект (смее се). Благодарение на други качества, които владея, съумявам да осъществявам. За страдание обаче не съумях да продължа серията в предпоследния ни мач против Миньор (Перник) преди дни, когато загубихме. Щастлив съм, че въпреки всичко се оттърсихме от загубата и по-късно победихме Добруджа и продължаваме да преследваме огромната си цел.
Източник:
Какво ти доставя повече наслаждение, да вкараш гол или да асистираш?
- Според мен задачата във футбола е да реализираш попадение, по тази причина на мен много повече ми харесва да означавам (смее се). Знам, че много футболисти настояват противоположното, само че в действителност ме съмнява, че са откровени. Асистенцията е хубаво нещо, помагаш на тима си, само че възприятието, когато отбележиш гол, е напълно друго от това, когато подаваш.
Кой е най-хубавият футболист, против който си се изправял?
Не мога да кажа. Периодът и мачовете ми в Първа лига не са толкоз доста и не бих могъл да отлича някой, защото те са много. Но персонално за себе си се веселя, че съм имал опцията да бъда в един тим с футболист като Христо Йовов, който от дете доста одобрявам. Играл съм дружно още с Росен Кирилов, Здравко Здравков. От чужденците Еуджент Трика, да вземем за пример. Общо взето футболисти, които бяха доста мощни за времето си и са запомнени от хората.
Има ли персона във футбола или спорта, от която се вдъхновяваш и на която се опитваш да подражаваш?
- Още от дете постоянно съм подражавал на Зинедин Зидан. До ден сегашен го върша. За мен това е образец и въплъщение на фубола като цяло. Качествата му като футболист сносно ги знаем. Вече виждаме и триумфите му като треньор.
Най-паметният миг за теб като футболист?
- Винаги ще си припомням гола, който означих за ЦСКА в полуфинала за Купата на България против Берое пред цялостен стадион през 2016 година. До този миг не съм имал опцията да играя пред толкоз хора. Еуфорията беше страхотна, а възприятието неописуемо! Друг миг, за който съм признателен, е, че съм имал опцията да бъда в един тим с футболисти, които са ми били обичани като дете.
Нещо, за което съжаляваш, че не си постигнал в кариерата си?
- Със сигурност има доста неща. Ако може би в тези години, когато бях по-млад, бях оценил опцията, която ми се дава и залагах повече на тренировките и постоянството, щях да имам повече триумфи. Явно с времето не съм съумял и в последна сметка по този начин се е получило. Затова и не съумях да направя по-добра кариера от тази, която имам.
Локомотив (София) се приближи на 1 точка до водача Пирин
" Железничарите " с скъп триумф
Примерите за спортно дългоденствие във футбола са много. При теб по какъв начин стоят нещата, чувстваш ли, че ще можеш да играеш още дълго време?
- Засега се усещам добре. Успях да се опазя от травми през годините. Мисля, че в случай че съм здрав, умерено мога да играя още много време. Не желая да споделям огромна дума, съгласно мен най-малко 3-4 години ще мога да подкрепям положително равнище.
Мислил ли си с какво ще се занимаваш откакто спреш с футбола?
- Това е много сложен въпрос, който постоянно си задавам. Като цяло желая да остана във футбола. Може би и по тази причина към момента не преставам като футболист. Мисля, че би ми било много тежко, чисто психически, в случай че съм надалеч от футбола. И досега виждам, че нуждая се от играта, уповавам се да бъда покрай нея и за в бъдеще. Не знам дали бих съумял като треньор, само че на този стадий най-малко, виждам себе си във футбола.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- В момента извозвам свободното си време най-често със фамилията ми. Със брачната половинка ми и двете ми дъщери. Обичаме да пътуваме, да се разхождаме. Особено в този момент във времена на пандемия, гледаме да прекарваме времето си дружно в разходки на открито измежду природата.
Би ли ни разкрил от кое място идва прякорът ти " Демона "?
- Свързано е с детските ми години в Ботевград. Бяхме дребни, имаше телевизионни игри с дискети. Играехме на една футболна игра, а един от футболистите се споделяше по този начин и оттова в действителност стартира всичко (смее се). Нещата се случиха на смешка, само че останаха във времето и до ден сегашен хората ме знаят като " Демона ".
Източник:
Нещо, което си пожелаваш в персонален и професионален проект?
- В персонален проект си поисквам най-много здраве. За мен и за фамилията ми. В професионален проект се надявам Локомотив (София) да се завърне в елита и да съумея да оказа помощ на тима за тази значима задача. Това е моя цел, по тази причина се завърнах в отбора. Една болна тематика за мен, защото преди 3 години при предходния ми престой в клуба загубихме баража. Просто желая да зарадваме хората. Всички знаем какъв брой огромна фенска маса има Локомотив (София). Засега това е главното, което си поисквам в професионален проект.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ