Да пътуваш 50 км до аптека
Навярно малко на брой си спомнят, че първата в България аптека е наричана лекарня. Тя е разкрита преди към 200 години от доктор Марко Павлов в старопрестолния град Велико Търново. Дали е била задоволителна за търновчани, през днешния ден не знаем. Днес единствено знаем, че в България има голям брой села, в които кметът или приходящият общопрактикуващ доктор извършват функционалността на " пътуваща " аптека. Голям брой обитаеми места в страната са отдалечени на над 50 до 60 км от най-близката аптека. Например село Зайчари в община Сливен е с общо 26 поданици и е на 60 км от най-близката аптека. А в област Габрово 61% от обитаемоте места са разпознати като труднодостъпни.
Тъжна констатация за страна член на Европейски Съюз. При това - с най-болното и най-застаряващо население в Съюза. У нас нормално се приказва за дефицита на медикаменти, а в последно време и за борбата сред институциите за/против хартиена или електронна рецепта.
Днес по този начин и не можем да си отговорим за какво да вземем за пример през 80-те години на ХХ в. 8-милионна България не се оплакваше от липса на аптеки, а в този момент на 6-милионна България са й незадоволителни над 3 хиляди аптеки. Ако отговорът е в неравномерното им систематизиране, за какво законодателят не промени обстановката?
На 20 декември 2023 т. Министерският съвет
утвърди Националната аптечна карта, с която се дефинират областите, общините и обитаемоте места с дефицит на открити аптеки посредством осъществяване на разбор на достъпа на популацията до аптеки, които реализират действия по разнообразни посоки - разпределяне на медикаменти за домашно лекуване, плащани изцяло или отчасти от НЗОК, подготвяне на медикаменти, разпределяне на лекарства, които съдържат наркотични субстанции, разпределяне на лекарствени артикули на ветерани от войните, на военноинвалиди и военнопострадали, както и разпределяне на медикаменти по лекарско наставление, които не се заплащат с публични пари.
Няма област без дефицит на аптеки
От документа излиза наяве, че няма нито една област в цялата страна, в която да не е открит дефицит на аптеки, извършващи избрани действия – разпределяне на медикаменти по НЗОК, подготвяне на медикаменти или разпределяне на лекарства на военноинвалиди и военнопострадали.
В последна сметка, концепцията на Картата е да бъде поправено скупчването на аптеки в огромните градове и " белите петна " в цели райони. Сходна бе концепцията и за основаването на не една и две Национални здравни карти - те са съответно направени и съставляват моментна фотография, само че нито една от тях не докара нито до понижаване на скупчването на лечебни заведения в огромните градове, нито спря обезкръвяването на дребните общински лечебни заведения, нито се заеха незаетите лекарски практики в отдалечени и труднодостъпни региони в страната. Та, надали някой чака да е по-различна ориста на Аптечната карта, в случай че не бъде подтиквано разкриването на аптеки в отдалечени места. Защото в наши дни аптеката не е лекарня, а обект, зависещ на Търговския закон, сходно на механа или бакалия.
И още нещо: данните за картата са събирани по-рано и сигурно към този момент има несъответствия. Например съгласно нея в Каварна има 4 аптеки, само че през лятото на 2023 година към този момент бяха 5.
В страната 3249 аптеки
са настоящи, излиза наяве от Публичния указател на аптеките в Националната здравноинформационна система, като част от тях са болнични. Според него най-новото позволение е за откриване на подобен обект е в софийското село Яна на 31 януари. Ден по-рано е обещано позволение за откриване на аптека в Кърджали.
Към момента 46 аптеки в страната са с началник помощник-фармацевт. От началото на годината са дадени и седем позволения за откриване на аптеки, ръководени от помощник-фармацевти - в селата Габаре и Търнава (община Бяла Слатина), в с. Градец (община Котел), в селата Долни Луковит, Антон, Челопеч, Торос. Според Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина помощник-фармацевт може да е началник на аптека в обитаемо място, на чиято територия няма такава. В аптека на помощник-фармацевт може единствено да съхраняват и отпускат единствено медикаменти без лекарско наставление, както и медицински произведения, диетични храни за специфични медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства, само че не и медикаменти с рецепта или плащаните от НЗОК.
Недостиг на аптекари
Прегледът на приложенията към Националната аптечна карта сподели, че в София има максимален дефицит на помощник-фармацевти, работещи в аптеките - над 520. София-град е и единствената област в страната, където не е маркиран дефицит на магистър-фармацевти, работещи в аптеките. В област Благоевград дефицитът от помощник-фармацевти в аптеките е 293, в област Пловдив - 261. Около 3500 помощник-аптекари не доближават в страната. Най-голяма е нуждата от тези медицински експерти в област Благоевград - 179, следвана от област Пловдив (169), Шумен и Сливен (по 166).
Недостигът на магистър-фармацевти, които да работят в аптека, е по-малък - към 2700 за страната.
Денонощните аптеки
В Кърджали, след повече от 10 години липса на денонощна аптека, такава бе открита в навечерието на Коледа. Дотогава хората е трябвало да пътуват до Хасково, в случай че са имали незабавна потребност от медикаменти през нощта. Преди година в Благоевград с поддръжката на общината бе оповестено, че ще проработи първата денонощна аптека в региона. Но да вземем за пример в областите Видин и Монтана към момента няма денонощна аптека и единствената в Северозапада се навира във Враца. За да се лицензира аптека с 24-часов режим на работа, нужни са 6 магистър-фармацевти, спомагателни средства за възнагражденията за нощни наряди на аптекари, на защита...
Засега законодателството ни не урежда критерии за разпределението и гъстотата на аптеките нито по територия, нито по режим на работа - дневен, полудневен или денонощен. По данни, изнесени преди година от тогавашния здравен министър доктор Асен Меджидиев, в страната е имало 56 денонощни аптеки, като 51% от тях са били в София, а в 13 области в страната не е имало нито една денонощна аптека. Към сегашния миг областите без денонощна аптека са по-малко. Въпреки това, казусът е налице. Тъй като аптеките са независими търговски субекти, явно превъзмогването на казуса изисква повече еластичност. Например публично-частни партньорства, разширение на активността на към този момент съществуващи, субсидиране от общините и прочие Но в наши дни очевидно административно-командният метод няма да реши казуса.
Брой на фармацевтите, заети в здравния бранш в европейските страни през 2022 година или последната налична година. В България са 6082
Източник statista.com
Тъжна констатация за страна член на Европейски Съюз. При това - с най-болното и най-застаряващо население в Съюза. У нас нормално се приказва за дефицита на медикаменти, а в последно време и за борбата сред институциите за/против хартиена или електронна рецепта.
Днес по този начин и не можем да си отговорим за какво да вземем за пример през 80-те години на ХХ в. 8-милионна България не се оплакваше от липса на аптеки, а в този момент на 6-милионна България са й незадоволителни над 3 хиляди аптеки. Ако отговорът е в неравномерното им систематизиране, за какво законодателят не промени обстановката?
На 20 декември 2023 т. Министерският съвет
утвърди Националната аптечна карта, с която се дефинират областите, общините и обитаемоте места с дефицит на открити аптеки посредством осъществяване на разбор на достъпа на популацията до аптеки, които реализират действия по разнообразни посоки - разпределяне на медикаменти за домашно лекуване, плащани изцяло или отчасти от НЗОК, подготвяне на медикаменти, разпределяне на лекарства, които съдържат наркотични субстанции, разпределяне на лекарствени артикули на ветерани от войните, на военноинвалиди и военнопострадали, както и разпределяне на медикаменти по лекарско наставление, които не се заплащат с публични пари.
Няма област без дефицит на аптеки
От документа излиза наяве, че няма нито една област в цялата страна, в която да не е открит дефицит на аптеки, извършващи избрани действия – разпределяне на медикаменти по НЗОК, подготвяне на медикаменти или разпределяне на лекарства на военноинвалиди и военнопострадали.
В последна сметка, концепцията на Картата е да бъде поправено скупчването на аптеки в огромните градове и " белите петна " в цели райони. Сходна бе концепцията и за основаването на не една и две Национални здравни карти - те са съответно направени и съставляват моментна фотография, само че нито една от тях не докара нито до понижаване на скупчването на лечебни заведения в огромните градове, нито спря обезкръвяването на дребните общински лечебни заведения, нито се заеха незаетите лекарски практики в отдалечени и труднодостъпни региони в страната. Та, надали някой чака да е по-различна ориста на Аптечната карта, в случай че не бъде подтиквано разкриването на аптеки в отдалечени места. Защото в наши дни аптеката не е лекарня, а обект, зависещ на Търговския закон, сходно на механа или бакалия.
И още нещо: данните за картата са събирани по-рано и сигурно към този момент има несъответствия. Например съгласно нея в Каварна има 4 аптеки, само че през лятото на 2023 година към този момент бяха 5.
В страната 3249 аптеки
са настоящи, излиза наяве от Публичния указател на аптеките в Националната здравноинформационна система, като част от тях са болнични. Според него най-новото позволение е за откриване на подобен обект е в софийското село Яна на 31 януари. Ден по-рано е обещано позволение за откриване на аптека в Кърджали.
Към момента 46 аптеки в страната са с началник помощник-фармацевт. От началото на годината са дадени и седем позволения за откриване на аптеки, ръководени от помощник-фармацевти - в селата Габаре и Търнава (община Бяла Слатина), в с. Градец (община Котел), в селата Долни Луковит, Антон, Челопеч, Торос. Според Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина помощник-фармацевт може да е началник на аптека в обитаемо място, на чиято територия няма такава. В аптека на помощник-фармацевт може единствено да съхраняват и отпускат единствено медикаменти без лекарско наставление, както и медицински произведения, диетични храни за специфични медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства, само че не и медикаменти с рецепта или плащаните от НЗОК.
Недостиг на аптекари
Прегледът на приложенията към Националната аптечна карта сподели, че в София има максимален дефицит на помощник-фармацевти, работещи в аптеките - над 520. София-град е и единствената област в страната, където не е маркиран дефицит на магистър-фармацевти, работещи в аптеките. В област Благоевград дефицитът от помощник-фармацевти в аптеките е 293, в област Пловдив - 261. Около 3500 помощник-аптекари не доближават в страната. Най-голяма е нуждата от тези медицински експерти в област Благоевград - 179, следвана от област Пловдив (169), Шумен и Сливен (по 166).
Недостигът на магистър-фармацевти, които да работят в аптека, е по-малък - към 2700 за страната.
Денонощните аптеки
В Кърджали, след повече от 10 години липса на денонощна аптека, такава бе открита в навечерието на Коледа. Дотогава хората е трябвало да пътуват до Хасково, в случай че са имали незабавна потребност от медикаменти през нощта. Преди година в Благоевград с поддръжката на общината бе оповестено, че ще проработи първата денонощна аптека в региона. Но да вземем за пример в областите Видин и Монтана към момента няма денонощна аптека и единствената в Северозапада се навира във Враца. За да се лицензира аптека с 24-часов режим на работа, нужни са 6 магистър-фармацевти, спомагателни средства за възнагражденията за нощни наряди на аптекари, на защита...
Засега законодателството ни не урежда критерии за разпределението и гъстотата на аптеките нито по територия, нито по режим на работа - дневен, полудневен или денонощен. По данни, изнесени преди година от тогавашния здравен министър доктор Асен Меджидиев, в страната е имало 56 денонощни аптеки, като 51% от тях са били в София, а в 13 области в страната не е имало нито една денонощна аптека. Към сегашния миг областите без денонощна аптека са по-малко. Въпреки това, казусът е налице. Тъй като аптеките са независими търговски субекти, явно превъзмогването на казуса изисква повече еластичност. Например публично-частни партньорства, разширение на активността на към този момент съществуващи, субсидиране от общините и прочие Но в наши дни очевидно административно-командният метод няма да реши казуса.
Брой на фармацевтите, заети в здравния бранш в европейските страни през 2022 година или последната налична година. В България са 6082
Източник statista.com
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ