Инспектор Варник и лъжедегустаторът
Навярно даже и до вас са достигнали слуховете за безкрайните пари, които има в ресторант „ Лоза “. Работата е там, че ресторантът разполага със лични лозя и подготвя вино от два сорта. Няма да им споделяме имената, не те са значими, а фактът, че усетите им се разграничават толкоз фино, че даже постоянните гости на ресторанта мъчно показват марката вино от одеве отпитата чаша.
Ето и в този момент двама другари от към този момент два часа пият от едно от фирмените виновност и по време на диалога си от самото начало се връщат към тази тематика.
– Не се и съмнявам, че мога да различа виновността – внезапно декларира чужд мъж, който от дълго време седи покрай масата им и деликатно слуша диалога им.
– Само дано ми донесат от избата бутилка вино от другия вид. Завържете ми очите, налейте ми чаша от вашата бутилка, а в друга от тази, която в този момент ще бъде донесена и незабавно ще дефинира от кое вино пия – предложил непознатият.
Естествено, и тук се разиграли пари и за всеобща изненада непознатият спечелил.
Но тъкмо тогава минал контрольор Варник, който споделил:
– Не, не, не бързайте да се разплащате с парите. Тази игра е нечестна.
Защо решил по този начин контрольор Варник?
Отговор на загадката тукБутилката, от която пили приятелите, в продължение на два часа се намирала на слънце и виното в нея се е нагряло. Виното, донесено от избата, естествено, е било студено. Това и помогнало на непознатия да ги разграничи.




