Навсякъде около нас в този район, чийто жители, не са

Навсякъде към нас в този регион, чийто поданици, не са избягали в Русия, считани от осем години за “терористи ” от държавното управление в Киев, следват един след различен артилерийски изстрели. В Горловка, както и през 2015 година, при започване на войната в Донбас, популацията живее в изби, пробвайки се да избяга от бомбардировките. Градът с 200 хиляди поданици, люлка на проруските сепаратисти, разкрива безнадежден театър: купища отломки, изтърбушени къщи, здания с изпочупени стъкла, пронизани от снарядите. Недалеч полетата на Николаевка изобилстват от мини.

Прекосяваме този пагубен пейзаж, без да срещнем жива душа. Понякога в профил на пътя се обрисува контур: бродещи души. Магазините са затворени. Най-младите са избягали или са на фронта, останали са единствено възрастните. Всеки ден отброява своя дял от ранени или мъртви.

“Страхът в никакъв случай не изчезва ”

“Тук умря една стара жена в дома си, това беше всичко, което имаше ”, шепне в Амросвека някогашна работничка към шейсетте, седнала на земята. От няколко дни тя прекарва нощите си в заслоните, където са намерили леговище дами и деца. Пие вода, с цел да утоли глада. Апартаментът ѝ е опустошен, споделя тя. “Щом чуеш някъде звук, на остаряла желязария или духането напразно, си мислиш, че бомбардировките още веднъж стартират. Този боязън в никакъв случай не изчезва ”, споделя 9-годишният Андрей, ръкомахайки с ръце. Тревожният му взор снове сред небето, земята и нас.

Обратно в Горловка и нейната трагична действителност. Всичко е развалено, унищожено или сринато със земята: учебните заведения, парковете, къщите. Вода и електричество няма. Снаряди от минохвъргачки падат постоянно, като че ли с цел да доразрушат към този момент разрушеното или нищожните останки от живот. Показват ни телата на две учителки, заровени под руините.

През последните дни ранените се стичат в болничното заведение, където средствата са оскъдни. Повечето лекари отпреди 2014 година обаче са останали и са се научили да се оправят с наличните средства. Един от тях въздиша: “Когато фамилиите идват тук с член на фамилията, те нямат средства нито за жилище, нито за храна ”.

Хаос на всички места

В предградието на Донецк хаосът е същият. В понеделник, 28 февруари, градът претърпя следващата бомбардировка на украинските въоръжени сили. Ударена е постройка. Улиците са пусти, евакуирани още преди няколко дни. Населението се е укрило и е замлъкнало в безсилие. Мъжете са мобилизирани, разпалени от партриотизма и гнева. Когато попиташ млад боец за какво се е записал, избухва отговорът: “За да защитя жителите от нацистите ”. Войната против “украинския агресор ” тук е единомислеща. Яростно жигосват “все по-нарастващото въздействие на американската империя ” в Европа, НАТО, Зеленски. Войниците театралничат гордо с оръжията си.

Служител в нашия хотел се оплаква, че в Европа знаят кой е първенец по футбол, къде са най-хубавите плажове за отмора, най-хубавите ски курорти, “но Донбас не ви приказва нищо! ”. И мъжът ни дава урок по история и геополитика, напомняйки ни, че Западна Украйна е формирана значително от някогашни полски теротирии, всички католически, до момента в който Източна Украйна, основно съветска и православна, е част от Киевска Рус, античното сърце на Русия. “Западът наподобява не желае да вземе поради тези обстоятелства ”, споделя той.

Оставяме го, с цел да се присъединим към някое от убежищата, където отиват доста постоянно от началото на “тази мръсна революция ” жителите на града. Там срещаме деца, напуснали руините на домовете си, които им служат за детска площадка. Бледи лица, повехнала кожа, пристъпи на кашлица. Следите на психическото страдалчество са на всички места. Усмивките са необичайност. Сякаш всички се опасяват, че най-лошото занапред следва.

Ан-Лор Бонел, специфичен делегат на “Фигаро ” в Донбас
превод от френски Галя Дачкова

Заглавието е на редакцията
glasove.bg