Стоян Венев - палав художник на скандални рисунки
Навремето, седемдесетте години на предишния век, съм виждала с пъргава стъпка 70-годишния тогава художник Стоян Венев (1904 - 1989) да се отбива при сътрудниците си в редакцията на вестник “Стършел ” в Полиграфическия комбинат. Посрещаха го с извънредно почитание и наслада, че класикът ги е удостоил да се отбие. Ако с изключение на навестяването на редакцията носеше и подигравка, стършелите показваха гласно насладата си.
По някое време всички заедно се качваха на таванския етаж, където беше ателието на карикатуристите. Там постоянно имаше вино за сипване и започваше огромният лаф. Венев говореше по-тихо, по тази причина се скупчваха към него, с цел да чуят пикантна история. Но постоянно се оказваше, че не е за “дамски уши”.
Това се сетих първо, когато видях новата галерия “Еротиката на Стоян Венев” в изложба “Васка Емануилова” (бул. “Янко Сакъзов” 15 в парка “Заимов”), където без никакви задръжки художникът е рисувал полови подиуми, постоянно до ръба на порнографията
Именно за това “секретно творчество” на огромния ни художник Стоян Венев споделя непечатаният до момента ръкопис на писателя Богомил Райнов (1919-2007), който е послужил като пролог към каталога на изложбата “Еротиката на Стоян Венев през погледа на Богомил Райнов”. Защото през 60-те години огромният ни ерудит, публицист, изкуствовед и колекционер Богомил Райнов стартира да написа монография за художника и върви всяка седмица в ателието му. От дума на дума стигат и до рисунките му на голи тела, а след това той си признава, че рисува и други, “по-срамотни изображения”. Знаело се, че още откакто приключва Художествената академия, Стоян Венев демонстрира на една галерия произведения, които излизат отвън рамките на разрешеното в ония времена. По тая причина биват свалени от изложбата, иззети и той би трябвало да заплати тлъста санкция.
По мотив на еротичните си рисунки Стоян Венев споделя, че е правил стотици. Пълнел ги в един сандък и след това постоянно ги изгарял, тъй като какво ще стане, в случай че ги видят дъщерите му или жена му. Богомил Райнов му предлага наместо да ги изгаря, да му ги дава. Така Стоян Венев стартира да му заделя постоянно от рисунките, с ангажимента да не ги разнася и демонстрира из София. Докато веднъж му отделя цели 150 моливни рисунки.
Художникът му разказвал за своите терзания, по какъв начин от време на време нощем, като се сетел за еротичните си рисунки, казвал си: “Ще взема да хвърля петалата и щерките ще вземат да тършуват, па ще ги намерят”.
Затова на един бележник с еротични рисунки художникът бил написал: “Не учи татко си по какъв начин се вършат деца” Не учи татко си, но не му се желае да ги намерят. Така след време стигнали до съглашение. Венев се съгласява с увещанията на Богомил Райнов и договорката е подписана. Заплатено е и огромната сбирка на Богомил Райнов се попълня с “целия архив” на Венев, който увили в три пакета.
Когато двамата беседват във връзка на тази му серия от рисунки, Венев считал, че това е празна и даже срамна работа, а не творчество със своя художествена стойност. Тия сюжети го привличали, само че изначало нямало къде да ги прави, тъй като към него все имало хора, пък и дамата и децата. Едва когато се настанил в новото си ателие в квартал “Изток”, почнал умерено да ги рисува. “Тук не давам никой да ми рови.” Даже когато се наложило да отиде в болница, споделил строго на жена си да не му ровят с дъщерите в ателието.
Богомил Райнов написа още в тези свои мемоари, че интензивното еротично възприятие у Венев не съумява изцяло да унищожи възприятието за подозрението, че това, което прави, не е “баш това, дето би трябвало да се прави”. Когато веднъж отишъл в ателието му, там се отбила една съседка - унгарка, и той на часа познал, че точно тя е първообразът на някои от по-късните му рисунки.
“Венев имаше податливост към едрите и заоблени модели. Казваше: “На едно кльощаво тяло какво ще му рисуваш”. Казвал му още, че не си пада по френските мурафети, а си пада по селските булки. Затова и на много от рисунките в изложбата виждаме в еротични пози по какъв начин селският поп прелюбодейства с палава селска мома или закопняла младоженка.
Савка ЧОЛАКОВА
По някое време всички заедно се качваха на таванския етаж, където беше ателието на карикатуристите. Там постоянно имаше вино за сипване и започваше огромният лаф. Венев говореше по-тихо, по тази причина се скупчваха към него, с цел да чуят пикантна история. Но постоянно се оказваше, че не е за “дамски уши”.
Това се сетих първо, когато видях новата галерия “Еротиката на Стоян Венев” в изложба “Васка Емануилова” (бул. “Янко Сакъзов” 15 в парка “Заимов”), където без никакви задръжки художникът е рисувал полови подиуми, постоянно до ръба на порнографията
Именно за това “секретно творчество” на огромния ни художник Стоян Венев споделя непечатаният до момента ръкопис на писателя Богомил Райнов (1919-2007), който е послужил като пролог към каталога на изложбата “Еротиката на Стоян Венев през погледа на Богомил Райнов”. Защото през 60-те години огромният ни ерудит, публицист, изкуствовед и колекционер Богомил Райнов стартира да написа монография за художника и върви всяка седмица в ателието му. От дума на дума стигат и до рисунките му на голи тела, а след това той си признава, че рисува и други, “по-срамотни изображения”. Знаело се, че още откакто приключва Художествената академия, Стоян Венев демонстрира на една галерия произведения, които излизат отвън рамките на разрешеното в ония времена. По тая причина биват свалени от изложбата, иззети и той би трябвало да заплати тлъста санкция.
По мотив на еротичните си рисунки Стоян Венев споделя, че е правил стотици. Пълнел ги в един сандък и след това постоянно ги изгарял, тъй като какво ще стане, в случай че ги видят дъщерите му или жена му. Богомил Райнов му предлага наместо да ги изгаря, да му ги дава. Така Стоян Венев стартира да му заделя постоянно от рисунките, с ангажимента да не ги разнася и демонстрира из София. Докато веднъж му отделя цели 150 моливни рисунки.
Художникът му разказвал за своите терзания, по какъв начин от време на време нощем, като се сетел за еротичните си рисунки, казвал си: “Ще взема да хвърля петалата и щерките ще вземат да тършуват, па ще ги намерят”.
Затова на един бележник с еротични рисунки художникът бил написал: “Не учи татко си по какъв начин се вършат деца” Не учи татко си, но не му се желае да ги намерят. Така след време стигнали до съглашение. Венев се съгласява с увещанията на Богомил Райнов и договорката е подписана. Заплатено е и огромната сбирка на Богомил Райнов се попълня с “целия архив” на Венев, който увили в три пакета.
Когато двамата беседват във връзка на тази му серия от рисунки, Венев считал, че това е празна и даже срамна работа, а не творчество със своя художествена стойност. Тия сюжети го привличали, само че изначало нямало къде да ги прави, тъй като към него все имало хора, пък и дамата и децата. Едва когато се настанил в новото си ателие в квартал “Изток”, почнал умерено да ги рисува. “Тук не давам никой да ми рови.” Даже когато се наложило да отиде в болница, споделил строго на жена си да не му ровят с дъщерите в ателието.
Богомил Райнов написа още в тези свои мемоари, че интензивното еротично възприятие у Венев не съумява изцяло да унищожи възприятието за подозрението, че това, което прави, не е “баш това, дето би трябвало да се прави”. Когато веднъж отишъл в ателието му, там се отбила една съседка - унгарка, и той на часа познал, че точно тя е първообразът на някои от по-късните му рисунки.
“Венев имаше податливост към едрите и заоблени модели. Казваше: “На едно кльощаво тяло какво ще му рисуваш”. Казвал му още, че не си пада по френските мурафети, а си пада по селските булки. Затова и на много от рисунките в изложбата виждаме в еротични пози по какъв начин селският поп прелюбодейства с палава селска мома или закопняла младоженка.
Савка ЧОЛАКОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ