Нима има нещо по-важно и обединяващо от каузата за земята и хляба ни!
Навръх националния ни исторически празник Съединението, избрах да поговорим за това има ли идея, която през днешния ден може да ни сплоти, сплоти и консолидира като нация и коя е тя. За мой събеседник избрах един човек, който познавате от рубриката ни тук – Красимир Кумчев, прочут аграрни производител, агроконсултант, въобще човек, който върви крепко по земята.
Красимир Кумчев има над 45 години професионален стаж като производител на полето. Неотдавна беше заставен да изкорени дългогодишните си ябълкови насаждания в Пловдивско, поради недалновидната земеделска политика в този бранш, която докара до всеобщ банкрут на доста плодни градини у нас. Преди над 15 години Краси Кумчев патентова методика за самостоятелно систематизиране на дотациите в селското стопанство, която цели да ограничи кражбите и корупцията в селското стопанство. На това, което имаме като политици обаче никак не им дреме и не се напъват да вършат каквото и да е в интерес на хората и това не е голословно изказване, а самата истина.
Ето какво споделя специалистът по тематиката:
Сн. персонален списък
„ Консолидацията на едно общество би трябвало да се гради към полезности и дела, които да сплотяват народа ни .
От дете съм на полето, обвързван съм със земята ни и я обожавам. Преди 40 години за една година в Пловдивска област се прибираха 137 разнообразни култури – това е неповторимо. Потенциалът на плодородна Тракия в нашия регион, който е близо 6000 кв.км., е още по-голям и може повече. Не зная дали има международен аналог на това наше благосъстояние и обилие, от което може да се създава храна, само че евентуално няма.
Стара планина ни пази от студените въздушни маси, Родопа ни пази от нахлуването на огромни горещини – имаме скъпоценни естествени и климатични дадености и е закононарушение, че политиците ни не умеят да консолидират една сполучлива, ефикасна политика към храната и земята.
Знаете, че от дълго време имам собствен проект за развиването на земеделието и съм се срещал с всички политически представители в годините обратно.
Храната е нещо, без което не можем и не инцидентно се споделя, че никой не е по-голям от хляба си. Смятам, че,
в случай че ние заложим на това да произвеждаме повече храна, България може да тръгне и да върви напред.
Имаме чудесни условия и за туризъм, притежаваме богат набор от минерални извори, обилие от билки , чудесна природа, климат и плодородна земя.
Но за жалост от години насам родните политици не съумяват да създадат сполучлива за страната ни политика от всички тези дадености. Говорим за политика, която визира всеки един българин без изключение и обуславя здравето на народа ни.
Но както се вижда нищо от това не се прави.
80 на 100 от храната ни в този момент е импорт. Няма консолидация на нацията ни към никаква идея.
По този мотив ще дам един образец: преди 20-тина дни проведох благотворителен конкурс за продажбата на неповторим вид японски пъпеш „ Юбари ”, който самичък отгледах. Пъпешът носи името на японски град и производството му там дава претовареност и обезпечава 90 на 100 от стопанската система на района им. Парите от търга за отгледания от мен пъпеш отиват за основаването на скулптурна пластика „ Фонтанът с ябълката ” – остаряла моя концепция, която цели да изобрази плодородието на Тракийската котловина и обстоятелството, че Пловдив е най-старият жив град в Европа, а причина по тази причина, съгласно мен, е плодородието на Тракийското поле.
Набраха се предостатъчно средства от извършения търг, участниците в него бяха безапелационни, че са се отзовали, тъй като им е харесала концепцията, идеята, че плодородието е подбуда за съществуването на града ни епохи наред.
Паметник на българската земя – това е, а къде в България има подобен?!
Когато идеята е за положително, хората се отзовават и са съпричастни.
България има дадености, остава те да бъдат дефинирани в обща политика с приоритет на селското стопанство, с цел да си оздравим страната.
Преди време бях сюрпризиран от достиженията в Уругвай, където нямат географски и естествени дадености като нас. Но там съумяват да си изградят вярна политика от това, което имат и да извличат принадена стойност от него.
Ние тук пък имаме всичко и най-после нищо. В България през последните години се наспориха „ доста водач ”, а „ индианците ” стават все по-малко. Погледнете,
всички се напъват да стават политици, само че са некадърни да основат национални цели и верни политики .
Партийците не се стремят да ни сплотяват нас, българските жители, а тъкмо противоположното – те вършат всичко допустимо да разделят и опълчват хората едни против други. Докога по този начин?
Няма нищо по-важно от това народът да бъде единен зад идеята за земята и хляба ни и в случай че политиците не съумеят по тази причина да сплотят българите, значи не стават за никакви водачи.
