Първата жена пилот на военен самолет у нас: Цената, която плаща всеки един от нас, е липсата от семейството
Навръх Деня на храбростта и българската войска ви срещаме с дамите под пагон. Тези, за които няма мъжка специалност. Какво е да си първата жена водач на боен аероплан и първата, която управлява Комуникационно-информационните системи в българската войска?
Капитан Жасмина Христова споделя пред NOVA, че за към 10 години е била единствената жена водач на боен транспортен аероплан в Българска войска.
" Някак си доста бързо се вписах в специалността боец. Дамите имат към този момент съществено наличие, години наред сме в армията ", съобщи от своя страна полковник Диана Янева.
За полковник Диана Янева и капитан Жасмина Христова военните чинове са предопределение и на първо място сбъдната фантазия. Докато едната ръководи информационно – осведомителните технологии в армията, другата лети високо в небето на борда на " Спартан " -а.
Сякаш с предопределена орис – Жасмина Христова израства измежду семейство военни. Нито един от роднините ѝ обаче не е виждал земята от птичи взор. Защото точно нейните фантазии полетели и през днешния ден Жасмина към този момент е капитан. Първата жена, която прекрачва прага на пилотската кабина на военния аероплан " Спартан ".
" Още от дребна, гледайки самолетите, съм си мислила и мечтала, че това не е просто техника. Това е в действителност сбъдната неща. И не знам дали аз избрах авиацията или тя ме избра, защото съм втори випуск от дами водачи. Бяха доста дребни бройките, за които одобряваха дами. Единици, по едно или две девойки през годините. И просто имах шанс и шанса да бъда една от тях. През 2002 година постъпих в Националния боен университет, факултет " Авиационен ". През 2006-та приключих. Първоначално бях водач на вертолет и през 2007 година имах шанса и щастието да послужвам в авиабаза " Враждебна " като водач на боен транспортен аероплан. А за към 10 години бях единствената жена водач на боен транспортен аероплан в Българска войска ", споделя капитан Христова.
Има безчет часове във въздуха – за подготвителни, филантропични или авиомедицински задачи.
" През 2020 година отидох до Пекин да докарам за България медицински консумативи. Това се случи по времето, когато настъпи Коронавирус и нашето население имаше потребност от тях. Имала съм филантропични задачи от позиция на транспорт на логистика или на материали, които са били нужни. Превоз на пасажери, несъмнено, спешно избавително обезпечаване, обвързвано с транспорт на ранени. Имала съм случаи, в които превозахме ранено от огнестрелно оръжие младо момиче, а също и малко дете, на към една годинка. Участвала съм и в донорски обстановки ", разкрива още военният водач.
Мисиите във въздуха могат да бъдат колкото идентични, толкоз и разнообразни. Защото без значение от броя летателни часове, непредвидимото на хиляди километри от земята е предизвикателство и за най-опитните водачи.
" Предизвикателствата могат да бъдат от друг темперамент. Разбира се, когато имам задача по спешно избавяне, изключително когато е обвързвана с някое дете, тогава е по-емоционално за мен, защото съм майка и родител. Също по този начин, в случай че възникне полева непредвидена обстановка, също е нещо по-различно, което основава по-различно възприятие, централизация и спомен в мен. Ние сме хора и страстите ни съпровождат, това е непроменяемо. Но се стараем да бъдем оптимално експерти и да ги сведем до най-малко, да дадем превес на дисциплината, на концентрацията, с цел да се извърши по най-бързия, най-точния метод, поставената задача ", изясни капитан Жасмина Христова.
Обратно на земята – идва време за равносметка.
" Цената, която заплаща всеки един от нас, е неналичието от фамилията, от време на време на национални празници, по персонални празници, когато сме извикани поради разнообразни обстановки. Това е цената, която плащаме. Но удовлетворението е доста мощно след сполучлива, изпълнена задача, изключително когато е обвързвана с животоспасяваща обстановка, дали ще е донорска, дали ще е с ранен човек, който има потребност от бърз превоз. Това е белегът, който остава в душите ни задълго ", безапелационна е капитан Христова.
Първите си стъпки като военнослужещ полковник Диана Янева направила през 97-ма година. И към този момент над две десетилетия се е отдала на комуникационно-информационните системи в българската войска.
" От дребна съм доста подредена и поредна. Никога не съм се позволяла да закъснявам за учебно заведение, за час, да отида неподготвена. Така че може би от дребна съм като боец. Нямам различен боен в фамилията. Аз нямах изобщо такива планове до последния клас в междинното учебно заведение. Кандидатствах в строителни специалности, бях призната там. Тогава приемът във военните учебни заведения беше на по-късен стадий, август месец, в случай че не се неистина. Съвсем инцидентно видях един постер в родния ми град Елхово, прочут с военното си наличие, че одобряват документи за младежи и девойки за военното учебно заведение в Шумен. Поинтересувах се, несъмнено. Разбрах, че има компетентност за компютри ", съобщи полковник Янева.
Така от инцидентно видения афиш за банкет като ученичка, през днешния ден Диана Янева управлява основно военно формирование.
" Длъжността ми не е изцяло войнишка, както множеството хора ги схващат - с автомат, револвер, каска, противогаз и по този начин нататък. Нашата е по-специфична. Тя е комуникационно-информационна. Изисква повече подготовка. В интернет има всичко, обаче опитът си остава незаместим преподавател. Води се мобилна информационно осведомителна система, само че действително това е цялост от доста системи. Тя не е единствено една. Във всяка една интервенция и задача ние би трябвало да имаме способността да изкараме това, което ни е в кабинета и на полето. Това напълно не опира до един телефон, който можеш да вдигнеш и да подадеш заповед или инструкции. Това зависи от голям брой неща. Информационни системите, които ние военните използваме, всеки ден се множат ", съобщи полковникът.
Как се е чествал 6 май през годините
А една част от комуникационно-информационните системи на армията в полеви условия може да бъде съединена за броени часове. Да си част от армията през днешния ден – без значение от пола – предопределение, чест, смелост, задоволство, споделят храбрите българки.
" Да си смел значи да поемаш отговорност, да си подготвен да се оправиш с всичко, без значение че може да възникне непредвидена обстановка и да стоиш твърдо за своите решения, изключително когато става въпрос за човешки живот. Това е чест, отдаденост и родолюбие ", споделя капитан Жасмина Христова.
Капитан Жасмина Христова споделя пред NOVA, че за към 10 години е била единствената жена водач на боен транспортен аероплан в Българска войска.
" Някак си доста бързо се вписах в специалността боец. Дамите имат към този момент съществено наличие, години наред сме в армията ", съобщи от своя страна полковник Диана Янева.
За полковник Диана Янева и капитан Жасмина Христова военните чинове са предопределение и на първо място сбъдната фантазия. Докато едната ръководи информационно – осведомителните технологии в армията, другата лети високо в небето на борда на " Спартан " -а.
Сякаш с предопределена орис – Жасмина Христова израства измежду семейство военни. Нито един от роднините ѝ обаче не е виждал земята от птичи взор. Защото точно нейните фантазии полетели и през днешния ден Жасмина към този момент е капитан. Първата жена, която прекрачва прага на пилотската кабина на военния аероплан " Спартан ".
" Още от дребна, гледайки самолетите, съм си мислила и мечтала, че това не е просто техника. Това е в действителност сбъдната неща. И не знам дали аз избрах авиацията или тя ме избра, защото съм втори випуск от дами водачи. Бяха доста дребни бройките, за които одобряваха дами. Единици, по едно или две девойки през годините. И просто имах шанс и шанса да бъда една от тях. През 2002 година постъпих в Националния боен университет, факултет " Авиационен ". През 2006-та приключих. Първоначално бях водач на вертолет и през 2007 година имах шанса и щастието да послужвам в авиабаза " Враждебна " като водач на боен транспортен аероплан. А за към 10 години бях единствената жена водач на боен транспортен аероплан в Българска войска ", споделя капитан Христова.
Има безчет часове във въздуха – за подготвителни, филантропични или авиомедицински задачи.
" През 2020 година отидох до Пекин да докарам за България медицински консумативи. Това се случи по времето, когато настъпи Коронавирус и нашето население имаше потребност от тях. Имала съм филантропични задачи от позиция на транспорт на логистика или на материали, които са били нужни. Превоз на пасажери, несъмнено, спешно избавително обезпечаване, обвързвано с транспорт на ранени. Имала съм случаи, в които превозахме ранено от огнестрелно оръжие младо момиче, а също и малко дете, на към една годинка. Участвала съм и в донорски обстановки ", разкрива още военният водач.
Мисиите във въздуха могат да бъдат колкото идентични, толкоз и разнообразни. Защото без значение от броя летателни часове, непредвидимото на хиляди километри от земята е предизвикателство и за най-опитните водачи.
" Предизвикателствата могат да бъдат от друг темперамент. Разбира се, когато имам задача по спешно избавяне, изключително когато е обвързвана с някое дете, тогава е по-емоционално за мен, защото съм майка и родител. Също по този начин, в случай че възникне полева непредвидена обстановка, също е нещо по-различно, което основава по-различно възприятие, централизация и спомен в мен. Ние сме хора и страстите ни съпровождат, това е непроменяемо. Но се стараем да бъдем оптимално експерти и да ги сведем до най-малко, да дадем превес на дисциплината, на концентрацията, с цел да се извърши по най-бързия, най-точния метод, поставената задача ", изясни капитан Жасмина Христова.
Обратно на земята – идва време за равносметка.
" Цената, която заплаща всеки един от нас, е неналичието от фамилията, от време на време на национални празници, по персонални празници, когато сме извикани поради разнообразни обстановки. Това е цената, която плащаме. Но удовлетворението е доста мощно след сполучлива, изпълнена задача, изключително когато е обвързвана с животоспасяваща обстановка, дали ще е донорска, дали ще е с ранен човек, който има потребност от бърз превоз. Това е белегът, който остава в душите ни задълго ", безапелационна е капитан Христова.
Първите си стъпки като военнослужещ полковник Диана Янева направила през 97-ма година. И към този момент над две десетилетия се е отдала на комуникационно-информационните системи в българската войска.
" От дребна съм доста подредена и поредна. Никога не съм се позволяла да закъснявам за учебно заведение, за час, да отида неподготвена. Така че може би от дребна съм като боец. Нямам различен боен в фамилията. Аз нямах изобщо такива планове до последния клас в междинното учебно заведение. Кандидатствах в строителни специалности, бях призната там. Тогава приемът във военните учебни заведения беше на по-късен стадий, август месец, в случай че не се неистина. Съвсем инцидентно видях един постер в родния ми град Елхово, прочут с военното си наличие, че одобряват документи за младежи и девойки за военното учебно заведение в Шумен. Поинтересувах се, несъмнено. Разбрах, че има компетентност за компютри ", съобщи полковник Янева.
Така от инцидентно видения афиш за банкет като ученичка, през днешния ден Диана Янева управлява основно военно формирование.
" Длъжността ми не е изцяло войнишка, както множеството хора ги схващат - с автомат, револвер, каска, противогаз и по този начин нататък. Нашата е по-специфична. Тя е комуникационно-информационна. Изисква повече подготовка. В интернет има всичко, обаче опитът си остава незаместим преподавател. Води се мобилна информационно осведомителна система, само че действително това е цялост от доста системи. Тя не е единствено една. Във всяка една интервенция и задача ние би трябвало да имаме способността да изкараме това, което ни е в кабинета и на полето. Това напълно не опира до един телефон, който можеш да вдигнеш и да подадеш заповед или инструкции. Това зависи от голям брой неща. Информационни системите, които ние военните използваме, всеки ден се множат ", съобщи полковникът.
Как се е чествал 6 май през годините
А една част от комуникационно-информационните системи на армията в полеви условия може да бъде съединена за броени часове. Да си част от армията през днешния ден – без значение от пола – предопределение, чест, смелост, задоволство, споделят храбрите българки.
" Да си смел значи да поемаш отговорност, да си подготвен да се оправиш с всичко, без значение че може да възникне непредвидена обстановка и да стоиш твърдо за своите решения, изключително когато става въпрос за човешки живот. Това е чест, отдаденост и родолюбие ", споделя капитан Жасмина Христова.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ