Навечерието на Рождество Христово, или Бъдни вечер - 24 декември,

Навечерието на Рождество Христово, или Бъдни вечер - 24 декември, е един от най-светлите празници за християнското семейство. От православна позиция, трапезата на Бъдни вечер няма никакво значение или друго условие с изключение на да е постна, защото е последният ден от Рождественския пост. На този ден християните се приготвят духовно – посредством пост, изповед и молитва да одобряват Светото Причастие и по този начин почтено да посрещнат Христовото рождество. Народните и даже езически традиции и поверия обаче вършат този ден много по-интересен и изпълнен с мистичност и неспокойствие. В другите краища на страната денят преди Рождество Христово се назовава с разнообразни имена - Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич и Наядка. Според традициите, денят стартира със запалването на бъдника – 3-годишно дъбово дърво, отсечено от млад момък. По искрите, излизащи от него пък се гадае какъв брой плодородна ще е годината. Дали ще има обилие предсказва и пепелта от бъдника - в случай че на сутринта тя е доста, доста ще е и плодът по земята и стоката. Денят продължава с приготовленията на празничната софра. Според вярванията тя се разполага на земята, най-често върху плява, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. На трапезата би трябвало да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените цифри на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Някои от храните пък имат за цел да гонят злите духове – лук, чесън, мед и орехи. Всъщност орехите са съществена част от трапезата. По тях също се прави предсказване за здраве или болест. Всеки член на фамилията си избира по един орех от поставените на трапезата и го чупи. От това дали вътре има цяла, здрава ядка или пък е развален се схваща здраве или болест го чака през годината. Сред нормалните ястия, които се приготвят за трапезата са варен боб, пълнени чушки и сарми с фасул или ориз, жито, тиквеник, зелник, ошав, плодове, както и ритуален самун – содена питка, приготвена без яйца и мляко, в която се поставя сребърна паричка - на който се падне, ще бъде благополучен и ще има шанс цялата година. Вечерта на 24 декември трапезата се поставя рано и всички сядат дружно към нея, като никой не би трябвало да става. Ако въпреки всичко това се наложи, той би трябвало да върви наведен, с цел да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на апетит. В четирите ъгъла на стаята се слага по един орех. Това се прави, с цел да се осветят четирите краища на света. Най-възрастният мъж чете молитва и прикадява масата. След това разчупва обредния самун и първото парче алегорично се оставя за Богородица и умрелите, след това следва за къщата, а останалите се раздават на всеки член от фамилията съгласно възрастта, а на някои места и на домашните животни. Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е доста добра за всички. Хората към масата би трябвало да хапнат от всяко ядене, с цел да им върви през годината. След привършване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, с цел да не избяга шансът. Вярва се, че когато домочадието заспи, околните покойници идват да вечерят. Предсказания и вярвания - Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова би трябвало да съумеят да станат неусетно от трапезата и да подслушат какво си приказват съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на индивида, който ще срещнат още по празниците. - Листата на бръшляна от трапезата, поставени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, индивидът ще е здрав през годината. - Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за разнообразни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкоз по-голямо ще е плодородието. Ако въглена е почернял, предсказанието не е положително. - На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и още веднъж пепелта демонстрира дали ще бъдат удобни за реколтата и индивида. - За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и поставя в 12 люспи 2–3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и благодатен. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е изсъхнал и неплодоносен. - Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са положителни и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е заоблачен, ще има заболявания през годината. - Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят доста. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината. - Моми, на които им е време да се омъжват, не месят самун, тъй като се има вяра, че в случай че се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата. Традицията споделя също, че в нощта против Коледа групи коледари обикалят домовете на хората и извършват национални песни. Символиката на песните е възвестяването на раждането на Христос. Изключително типично е месенето на кравайчета – кръгли тестени питки с дупка по средата, които по-късно се слагат върху коледарките на коледарите. В днешно време визитата на коледари е обвързвано до известна степен със запазването на традициите живи и въпреки всичко вярването, че тези посетители носят добра прокоба.