Републиканци за България: 97 години след атентата в „Св. Неделя“ напомняме, че никога повече българи не бива да бъдат избивани или репресирани от българи
Навършват се 97 години от атентата в столичния катедрален храм „ Света Неделя “. Това е първият най-кървав атентат в историята на Европа през ХХ в.
На 16 април 1925 година в него умират над 200 души, в това число и деца, 500 са ранени. Случва се на Велики четвъртък, а причинителите му са група дейци на военното крило на Българската комунистическа партия.
След неуспеха на Септемврийското въстание от 1923 година Българска комунистическа партия е неразрешена и минава в конспиративност. Комунистите вземат решение да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от „ шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на „ Света Неделя “ Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата „ Света Неделя “, с цел да може гърмежът да провокира по-голям резултат. Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата „ Свети Седмочисленици “ на 14 април – пред очите на внучката си.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15:00 часа. Службата се управлява от Софийския митрополит Стефан, по-сетнешен Български екзарх. Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на опелото. Така по случайност най-видните присъстващи, в това число и кабинета са отдалечени от мястото на гърмежа. Експлозията избухва към 15:20 часа и събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число деца.
По случайност, всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано. Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – съумяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се пробват да унищожават своя съизвършител Петър Задгорски, само че той съумява да се съобщи на полицията и прави цялостни признания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков, като първият е погубен, а вторият се самоубива преди да бъде хванат.
Делото за атентата е гледано от боен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси „ през Виена “ от Съветския съюз, само че трансферира отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които съгласно него са работили без единодушието на управлението на Българска комунистическа партия. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във Военната организация на Българска комунистическа партия. Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима към този момент са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.
97 години по-късно от Републиканци за България се прекланяме пред жертвите на терористичния атентат и подсещаме, че в никакъв случай повече българи не трябва да бъдат избивани или репресирани от българи, освен това под диктата на непозната политическа власт. Никога не трябва да забравяме стореното на предците ни от комунистите и комунистическия режим, които желаеха да отклонят България от нейното място в цивилизована Европа.
На 16 април 1925 година в него умират над 200 души, в това число и деца, 500 са ранени. Случва се на Велики четвъртък, а причинителите му са група дейци на военното крило на Българската комунистическа партия.
След неуспеха на Септемврийското въстание от 1923 година Българска комунистическа партия е неразрешена и минава в конспиративност. Комунистите вземат решение да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от „ шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на „ Света Неделя “ Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата „ Света Неделя “, с цел да може гърмежът да провокира по-голям резултат. Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата „ Свети Седмочисленици “ на 14 април – пред очите на внучката си.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15:00 часа. Службата се управлява от Софийския митрополит Стефан, по-сетнешен Български екзарх. Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на опелото. Така по случайност най-видните присъстващи, в това число и кабинета са отдалечени от мястото на гърмежа. Експлозията избухва към 15:20 часа и събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число деца.
По случайност, всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано. Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – съумяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се пробват да унищожават своя съизвършител Петър Задгорски, само че той съумява да се съобщи на полицията и прави цялостни признания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков, като първият е погубен, а вторият се самоубива преди да бъде хванат.
Делото за атентата е гледано от боен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси „ през Виена “ от Съветския съюз, само че трансферира отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които съгласно него са работили без единодушието на управлението на Българска комунистическа партия. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във Военната организация на Българска комунистическа партия. Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима към този момент са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.
97 години по-късно от Републиканци за България се прекланяме пред жертвите на терористичния атентат и подсещаме, че в никакъв случай повече българи не трябва да бъдат избивани или репресирани от българи, освен това под диктата на непозната политическа власт. Никога не трябва да забравяме стореното на предците ни от комунистите и комунистическия режим, които желаеха да отклонят България от нейното място в цивилизована Европа.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ