Петър Стоянов за 4 февруари 1997 година: Беше един от най-тежките моменти в живота ми
Навършват се 25 години от паметната дата 4 февруари 1997г., когато България съумя да преодолее най-тежката политическа рецесия в новата си история. По това време страната бе обхваната от невиждани митинги. Стотици хиляди българи бяха по улиците, тъй като инфлацията бе чудовищна, магазините бяха празни и даже в Държавния запас нямаше жито за самун. Правителството на Жан Виденов банкрутира финансово и политически. Доларът стана 3000 лв., а пенсиите се свиха до 3 $.
Датата 4 февруари 1997 година е обвързвана с връщането на мандата на Българска социалистическа партия от страна на номинирания тогова за министър председател Николай Добрев и водача на Българска социалистическа партия Георги Първанов.
В 15 часа президентът тогава Петър Стоянов свика КСНС, на които всички политически сили се съгласиха за предварителни избори.
В 18 часа президентът Петър Стоянов излезе пред ликуващите хора и разгласи завършек на рецесията и път към нови парламентарни избори.
Това беше изключителна победа за новоизбрания президент и беше маркирана уместно от цялата международна преса.
На 11 февруари, президентът Петър Стоянов насочи публично писмо до Мишел Камдесю, ръководещ шеф на МВФ и му предложи незабавни договаряния за въвеждане на валутен ръб.
На 13 февруари Стоянов назначи служебно държавно управление с министър-председател Стефан Софиянски.
Първата задача на служебното държавно управление на Петър Стоянов е да подаде молба за НАТО, нещо, което президентът е заречен в своята предизборна стратегия.
Ето спомените на Петър Стоянов за тази периот от най-новата история на България, запечатани в книгата му: ТОВА съдебна експертиза СЛУЧИ ПРЕД ОЧИТЕ МИ.
„ Това беше един от най-тежките моменти в живота ми. Хората бяха на улицата към месец, бяха изтощени и изнервени и даже озлобени от отхвърли на Българска социалистическа партия да слезе от властта. Това беше реакция освен против кабинета на Жан Виденов. Това беше реакция и против всичките тези 45 години на позорен комунизъм в България.
Беше нашата закъсняла Пражка пролет. Всеки ден ходех при хората и знаех, че единствено една искра е задоволителна, с цел да се стигне до непредвидими последствия. Представяш ли си, в случай че един подбудител кажеше пред студентите на Орлов мост, че полицията бие техни сътрудници в Пловдив или Дупница, какво можеше да стане? Или в случай че някой запалеше кола, или хвърлеше камък против витрина – бяхме на ръба на революция. Ако Българска социалистическа партия бе съставила ново държавно управление, тъкмо това можеше да се случи.
Много пъти съм си мислил дали някой не е желал тъкмо този сюжет. Страна, хвърлена в безпорядък и отдалечаваща се от НАТО и Европейски Съюз за десетилетия, а може би вечно, както в този момент това се случва с някои страни от някогашна Югославия.
Затова откровено се надявах в Българска социалистическа партия да проявят разсъдък и да се откажат от мандата, да не помнят концепциите си за съдружно държавно управление, просто да си отидат от властта.
И когато на 4 февруари сутринта ми връчиха досието с новия министър-председател и министрите, бях твърдо решен да не позволи съставянето на нов кабинет.
Отказах да взема досието, като съзнавах, че върша крачка към нарушение на Конституцията. Ако я бях взел, трябваше да я внеса в Народното събрание за гласоподаване – при безспорното болшинство на Българска социалистическа партия. Но към този момент бях сигурен каква ще е реакцията на хилядите протестиращи и какви могат да бъдат последствията за България. Затова я отхвърлих с ясно схващане за всичко, което може да последва и в единия, и в другия случай.
Днес настойчиво се стартира тезата, че Първанов и Добрев носели две папки: едната с новия кабинет, а другата – празна. Освен че няма нищо общо с истината, тази теза е и смешна до безсмислица. Ако беше по този начин, не е ли явно, че щях да предпочета празната директория, с отвод от мандата и да изляза неотложно с нея пред хилядите хора, които бяха обкръжили постройката на „ Дондуков “ 2, да размахам досието и да им кажа: „ Вие победихте, Българска социалистическа партия преди малко се отхвърли от властта. “ Само че аз не можах да произнеса тази фраза на 4 февруари в 12.00 часа, тъй като, уви, празна директория нямаше.
Българска социалистическа партия искаше да сформира второ държавно управление.Следващите часове бяха най-напрегнати в живота ми. Тогава взех решение да свикам Консултативния съвет за национална сигурност като последно средство, с цел да бъде принудена Българска социалистическа партия да се откаже от мандата...
Съвещанието на КСНС стартира в 15.00 часа
.Първият, на който президентът дава думата, е основният секретар на Министерство на вътрешните работи Ламбов. Независимо от принадлежността си към Българска социалистическа партия, той прави доста справедлив отчет за обстановката. А тя е доста по-взривоопасна, в сравнение с си показват множеството политически водачи. Заключението на Ламбов е изрично – единствено една искра е задоволителна, с цел да пламне цялата страна.
„ Имахме отмора и отвън протокола им споделих, и то много внезапно, че не могат да си играят на политика, без да поемат отговорност.
В България нямаше държавно управление – Жан Виденов към този момент си бе подал оставка, на процедура нямаше и парламент – след събитията от 10 януари работата му бе изцяло блокирана.
Единствената работеща институция бе президентът и цялата отговорност за протичащото се лежеше върху мен.
Казах още на водачите на Българска социалистическа партия, че в случай че не желаят да се откажат от мандата, да излязат през парадния вход и да обяснят това на протестиращите, тъй като преди този момент им осигурих достъп до президентството през задния вход, който е до „ Шератон “.
Останалите членове на Консултативния съвет очевидно разбираха изключителната съвестност на ситуацията и също упорстваха пред представителите на Българска социалистическа партия да се откажат от мандата.
Какви вероятни сюжети са обсъждали Г. Първанов, Н. Добрев и министър-председателят в оставка Жан Виденов не знам, само че мисля, че тъкмо по време на Консултативния съвет се пречупи желанието им да упорстват за втори кабинет на Българска социалистическа партия.
Когато това се разбра от останалите участници в съвета, настъпи всеобщо облекчение. И с цел да не пропуснем този толкоз значим миг, персонално аз предложих да излезем с декларация или умозаключение, в което да обявим, че в тази борба няма спечелили и победени. Смисълът беше да не слагаме представителите на Българска социалистическа партия в ъгъла, с цел да не се откажат от преди малко декларираното предпочитание за отвод от мандат. “
На 4 февруари в 18.50 часа Петър Стоянов излиза на площада пред президентството и афишира пред хилядите хора, стояли на студа повече от месец, че рецесията е свършила и Българска социалистическа партия се е отказала от властта и че през април ще има предварителни избори.
" Трябва да се признае на младите водачи Първанов и Добрев, дружно с премиера в оставка Виденов – в последния миг се отхвърлиха от мандата, тъй като осъзнаха, че събития са необратими, че обстановката в страната излиза от надзор. Като познавам нравите на тяхната партия, и за това се желае кураж. Но да се твърди, че с помощта на тяхното възприятие за национална отговорност се дължи решаването на рецесията, е освен неистина, само че и цинично изопачение на историята ".
Решаващата роля за благоразумния излаз от политическата рецесия, която завърши на 4 февруари, по право принадлежи на Петър Стоянов и, несъмнено, на хилядите български жители, излезли по улиците с искане Българска социалистическа партия да напусне властта.
Малцинството на парламентарната съпротива видя и безпогрешно усети, че България към този момент има освен собствен същински президент, само че и своя същински водач. Лидер от напълно нов вид, с градски нрав, осведоменост, политическа проницателност, талантлив от природата да бъде безапелационен в причините си, да поддържа връзка свободно както с идейни другари, по този начин и с идеологическите си съперници.
Още на 4 февруари младият, преди малко встъпил в служба български президент извърши даденото пред всички заричане: че ще бъде президент на всички българи.
В същия ден, 4 февруари, президентът
Петър Стоянов прави следното изказване:
„ Днес парламентарно показаните политически сили в границите на Консултативния съвет за национална сигурност стигнаха до едно историческо решение. Никога в България ситуацията не е била толкоз трагична. Никога не сме били по-близо до сериозна политическа рецесия.
Ето за какво аз благодаря на парламентарно показаните политически сили за това, че реализираха единодушие върху главното. Да бъдат създадени предварителни парламентарни избори във втората десетдневка на април, като всяка една от тях направи своя жест – отвод от мандат за сформиране на държавно управление в границите на този парламент. Схващам доста добре, че с този отвод от мандат извънредно огромна отговорност пада върху мен като човек, който ще би трябвало да назначава длъжностен кабинет, който ще би трябвало да ръководи България през идващите два до три месеца. Използвам този случай, с цел да заявя, че фабриката за илюзии в България към този момент би трябвало да бъде затворена… Очакват ни доста, доста трудности… “
Датата 4 февруари 1997 година е обвързвана с връщането на мандата на Българска социалистическа партия от страна на номинирания тогова за министър председател Николай Добрев и водача на Българска социалистическа партия Георги Първанов.
В 15 часа президентът тогава Петър Стоянов свика КСНС, на които всички политически сили се съгласиха за предварителни избори.
В 18 часа президентът Петър Стоянов излезе пред ликуващите хора и разгласи завършек на рецесията и път към нови парламентарни избори.
Това беше изключителна победа за новоизбрания президент и беше маркирана уместно от цялата международна преса.
На 11 февруари, президентът Петър Стоянов насочи публично писмо до Мишел Камдесю, ръководещ шеф на МВФ и му предложи незабавни договаряния за въвеждане на валутен ръб.
На 13 февруари Стоянов назначи служебно държавно управление с министър-председател Стефан Софиянски.
Първата задача на служебното държавно управление на Петър Стоянов е да подаде молба за НАТО, нещо, което президентът е заречен в своята предизборна стратегия.
Ето спомените на Петър Стоянов за тази периот от най-новата история на България, запечатани в книгата му: ТОВА съдебна експертиза СЛУЧИ ПРЕД ОЧИТЕ МИ.
„ Това беше един от най-тежките моменти в живота ми. Хората бяха на улицата към месец, бяха изтощени и изнервени и даже озлобени от отхвърли на Българска социалистическа партия да слезе от властта. Това беше реакция освен против кабинета на Жан Виденов. Това беше реакция и против всичките тези 45 години на позорен комунизъм в България.
Беше нашата закъсняла Пражка пролет. Всеки ден ходех при хората и знаех, че единствено една искра е задоволителна, с цел да се стигне до непредвидими последствия. Представяш ли си, в случай че един подбудител кажеше пред студентите на Орлов мост, че полицията бие техни сътрудници в Пловдив или Дупница, какво можеше да стане? Или в случай че някой запалеше кола, или хвърлеше камък против витрина – бяхме на ръба на революция. Ако Българска социалистическа партия бе съставила ново държавно управление, тъкмо това можеше да се случи.
Много пъти съм си мислил дали някой не е желал тъкмо този сюжет. Страна, хвърлена в безпорядък и отдалечаваща се от НАТО и Европейски Съюз за десетилетия, а може би вечно, както в този момент това се случва с някои страни от някогашна Югославия.
Затова откровено се надявах в Българска социалистическа партия да проявят разсъдък и да се откажат от мандата, да не помнят концепциите си за съдружно държавно управление, просто да си отидат от властта.
И когато на 4 февруари сутринта ми връчиха досието с новия министър-председател и министрите, бях твърдо решен да не позволи съставянето на нов кабинет.
Отказах да взема досието, като съзнавах, че върша крачка към нарушение на Конституцията. Ако я бях взел, трябваше да я внеса в Народното събрание за гласоподаване – при безспорното болшинство на Българска социалистическа партия. Но към този момент бях сигурен каква ще е реакцията на хилядите протестиращи и какви могат да бъдат последствията за България. Затова я отхвърлих с ясно схващане за всичко, което може да последва и в единия, и в другия случай.
Днес настойчиво се стартира тезата, че Първанов и Добрев носели две папки: едната с новия кабинет, а другата – празна. Освен че няма нищо общо с истината, тази теза е и смешна до безсмислица. Ако беше по този начин, не е ли явно, че щях да предпочета празната директория, с отвод от мандата и да изляза неотложно с нея пред хилядите хора, които бяха обкръжили постройката на „ Дондуков “ 2, да размахам досието и да им кажа: „ Вие победихте, Българска социалистическа партия преди малко се отхвърли от властта. “ Само че аз не можах да произнеса тази фраза на 4 февруари в 12.00 часа, тъй като, уви, празна директория нямаше.
Българска социалистическа партия искаше да сформира второ държавно управление.Следващите часове бяха най-напрегнати в живота ми. Тогава взех решение да свикам Консултативния съвет за национална сигурност като последно средство, с цел да бъде принудена Българска социалистическа партия да се откаже от мандата...
Съвещанието на КСНС стартира в 15.00 часа
.Първият, на който президентът дава думата, е основният секретар на Министерство на вътрешните работи Ламбов. Независимо от принадлежността си към Българска социалистическа партия, той прави доста справедлив отчет за обстановката. А тя е доста по-взривоопасна, в сравнение с си показват множеството политически водачи. Заключението на Ламбов е изрично – единствено една искра е задоволителна, с цел да пламне цялата страна.
„ Имахме отмора и отвън протокола им споделих, и то много внезапно, че не могат да си играят на политика, без да поемат отговорност.
В България нямаше държавно управление – Жан Виденов към този момент си бе подал оставка, на процедура нямаше и парламент – след събитията от 10 януари работата му бе изцяло блокирана.
Единствената работеща институция бе президентът и цялата отговорност за протичащото се лежеше върху мен.
Казах още на водачите на Българска социалистическа партия, че в случай че не желаят да се откажат от мандата, да излязат през парадния вход и да обяснят това на протестиращите, тъй като преди този момент им осигурих достъп до президентството през задния вход, който е до „ Шератон “.
Останалите членове на Консултативния съвет очевидно разбираха изключителната съвестност на ситуацията и също упорстваха пред представителите на Българска социалистическа партия да се откажат от мандата.
Какви вероятни сюжети са обсъждали Г. Първанов, Н. Добрев и министър-председателят в оставка Жан Виденов не знам, само че мисля, че тъкмо по време на Консултативния съвет се пречупи желанието им да упорстват за втори кабинет на Българска социалистическа партия.
Когато това се разбра от останалите участници в съвета, настъпи всеобщо облекчение. И с цел да не пропуснем този толкоз значим миг, персонално аз предложих да излезем с декларация или умозаключение, в което да обявим, че в тази борба няма спечелили и победени. Смисълът беше да не слагаме представителите на Българска социалистическа партия в ъгъла, с цел да не се откажат от преди малко декларираното предпочитание за отвод от мандат. “
На 4 февруари в 18.50 часа Петър Стоянов излиза на площада пред президентството и афишира пред хилядите хора, стояли на студа повече от месец, че рецесията е свършила и Българска социалистическа партия се е отказала от властта и че през април ще има предварителни избори.
" Трябва да се признае на младите водачи Първанов и Добрев, дружно с премиера в оставка Виденов – в последния миг се отхвърлиха от мандата, тъй като осъзнаха, че събития са необратими, че обстановката в страната излиза от надзор. Като познавам нравите на тяхната партия, и за това се желае кураж. Но да се твърди, че с помощта на тяхното възприятие за национална отговорност се дължи решаването на рецесията, е освен неистина, само че и цинично изопачение на историята ".
Решаващата роля за благоразумния излаз от политическата рецесия, която завърши на 4 февруари, по право принадлежи на Петър Стоянов и, несъмнено, на хилядите български жители, излезли по улиците с искане Българска социалистическа партия да напусне властта.
Малцинството на парламентарната съпротива видя и безпогрешно усети, че България към този момент има освен собствен същински президент, само че и своя същински водач. Лидер от напълно нов вид, с градски нрав, осведоменост, политическа проницателност, талантлив от природата да бъде безапелационен в причините си, да поддържа връзка свободно както с идейни другари, по този начин и с идеологическите си съперници.
Още на 4 февруари младият, преди малко встъпил в служба български президент извърши даденото пред всички заричане: че ще бъде президент на всички българи.
В същия ден, 4 февруари, президентът
Петър Стоянов прави следното изказване:
„ Днес парламентарно показаните политически сили в границите на Консултативния съвет за национална сигурност стигнаха до едно историческо решение. Никога в България ситуацията не е била толкоз трагична. Никога не сме били по-близо до сериозна политическа рецесия.
Ето за какво аз благодаря на парламентарно показаните политически сили за това, че реализираха единодушие върху главното. Да бъдат създадени предварителни парламентарни избори във втората десетдневка на април, като всяка една от тях направи своя жест – отвод от мандат за сформиране на държавно управление в границите на този парламент. Схващам доста добре, че с този отвод от мандат извънредно огромна отговорност пада върху мен като човек, който ще би трябвало да назначава длъжностен кабинет, който ще би трябвало да ръководи България през идващите два до три месеца. Използвам този случай, с цел да заявя, че фабриката за илюзии в България към този момент би трябвало да бъде затворена… Очакват ни доста, доста трудности… “
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ