„Рибният буквар“ става на 200 години: Подходът на Петър Берон се използва и до днес
Навършват се 200 години от написването на значимия за българите „ Рибен буквар “. Иновативният метод на образование на доктор Петър Берон се ползва и до през днешния ден в букварите.
Преходът от духовните текстове на книгите към светския новаторски метод слага букварът на доктор Петър Берон. Написан преди 200 години, „ Рибният буквар “ вкарва нов метод на преподаване по време на Възраждането.
„ Има една аналогия, която остава сред актуалните буквари. Преди възрожденските буквари писмеността се е сричала като „ Аз, Буки, Веди… “. Петър Берон предлага фонетичния способ – А, Б, В “, изясни Росен Петков, колекционер и откривател на печатни артефакти.
„ Застъпено е източното българското произношение, тъй че това също е една от промените, които той вкарва в просветителната ни система. Той внедрява нови способи на образование, заложени в предисловието. По-големите, научавайки нещо, да предават познанията си на по-малките “, добави проф. доктор Лучия Антова-Василева, шеф на Института за български език към Българска академия на науките.
Първоначално букварът е притежаван от интелектуалци и учители. Поради разликите в системата не се е изучавал в килийните учебни заведения, а истинското заглавие на първото издание е „ Буквар с разнообразни получения “.
„ Изследвайки и първото, и второто, и третото издание, виждаме, че наименованието „ Рибен “ се появява след второто издание, което е чак 40-те години на XIX в., когато има учебни заведения, където може да се ползва този способ на образование и има учебни заведения, разнообразни от килийните. Тогава „ рибната тема “ стартира да се усилва “, открои Росен Петков.
В творчеството на доктор Берон има над 25 книги на френски език. Части от неговите френски книги и проучвания стартират да се появяват в по-късните издания като проучвания за животните, проучвания за въздушните течения.
Доктор Петър Берон завещава на българите една дребна енциклопедия с граматика, поучителни директиви и басни. Той оставя цялото си положение за построяването на учебно заведение в Одрин и дава стипендии на изявени български студенти. Един от тях е Николай Павлович, който рисува портрет на създателя, прочут на всички българи през днешния ден.
Източник БТВ
