Черен 21 декември! Навършват се 17 години от жестоката трагедия пред дискотека Индиго
Навършват се 17 години от нещастието пред столичната дискотека " Индиго ". При случая починаха 7 деца, а други 12 бяха ранени. Около 18.30 часа на 21 декември 2001 година 600 деца напират да влязат в дискотеката, при което вратите ненадейно се отварят под напора на тълпата и десетки биват стъпкани.
реклама
Едно от децата умира на място, четири - по-късно в " Пирогов ", а две - в Първа градска болница. 23 декември е разгласен за ден на народен печал, напомни Блиц.
Загиналите са: Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска.
Седем години покъсно, след неведнъж отсрочване и връщане на делото от начало, наказани за нещастието с санкция от по 800 лв. са охранителите Георги Василев и Анри Силаги. Бившият ръководител на Държавната организация за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3 месеца затвор с тригодишен изпитателен период и санкция от 1500 лв., а шефът на дискотеката Ангел Николов - санкция от 3000 лв..
В 18,30 ч на 21 декември 2001 година към 600 деца напират да влязат в дискотека " Индиго ". Първите порти на равнището на улицата са отворени. А вторите, в края на тясното и заледено стълбище, остават заключени. Част от децата губят равновесие и падат по заледените стъпала на заведението. Получава се " резултатът на доминото ". Първите паднали повличат след себе си останалите. 24 деца са премазани под натиска на тълпата. Седем от тях умират от задушаване. В кошмарната вечер умират Виктория Миркова на 10 година, Димитър Андреев на 13 година, Елена Спандониева на 13 година, Кристина Кабакчиева на 13 година, Любомира Захариева на 13 година, Мадлен Николова на 14 година и Цветелина Ралчовска на 14 година За нещастието през днешния ден припомня паметникът, наименуван " Дърво на живота ", който бе повдигнат на мястото на случая.
" За страдание, случилото се от дълго време е изтрито от съзнанието на хората. Сигурно до момента в който ядат мусака пред тв приемника, дъвчейки, като чуят за годишнината, си споделят " Там някакви деца умряха ". Хората не бяха сплотени, с цел да изискват заслужено наказване за отговорните. Като публичен отзив и преди, и в този момент я няма тази заедност, каквато видяхме при пожара в дискотеката в Румъния през октомври тази година. Там хората бяха единни в болката си ", споделя дипломираната клинична психоложка Мирела Станкушева.
Тя е изгубила приятелката и съученичка Елена Спандониева пред вратите на дискотеката. Завинаги в съзнанието на Мирела ще остане споменът от преживения смут. Няма по какъв начин да не помни случилото се, само че в опит да се оправи с него - учи логика на психиката. " Елена постоянно идваше при щерка ми, хранеше се, спеше у нас, Мирела също ходеше у тях. Когато научихме какво се е случило, изтръпнахме. Голяма покруса ", споделя бащата на Мирела, известният публицист Бойко Станкушев. Във съдбовната вечер Мирела закъсняла за дискотеката.
Преди това била в друго заведение на " Витошка " и чула, че някаква железна структура се е стоварила върху децата в " Индиго " и ги е затиснала. " Втурнах се незабавно нататък. Беше студ и лед, само че това не ми правеше усещане. Заварих апокалиптична картина. Изнасяха от вътрешната страна тела, слагаха ги в чували, майки и татковци плачеха и търсеха децата си, съученици и другари през сълзи питаха какво се е случило. Никога няма да не помни това. После разбрах, че Елена е умряла, а друга моя другарка е в кома ", споделя Мирела. А Елена вечно остава на 13 година На толкоз ще остане и едно момиче, което отива за първи път на дискотека, с цел да не се върне повече. Това е отличничката от Математическата гимназия Кристина Кабакчиева. Майка й дала малко пари и фонокарта, с цел да се обади по някое време. Родителите на нейна другарка дали обещание да закарат децата до " Индиго " и след това да ги върнат.
Криси е излизала рядко, тъй като не е имала свободно време от задания и олимпиади. Мечтаела да стане публицист. Притежавала удивителен певчески гений и е печелила редица състезания приживе. Майката на починалото момиче - Наташа Кабакчиева, не можа да преживее гибелта на щерка си. След тежка борба с рака тя си отиде от този свят навръх рождения ден на Криси - 6 август, когато щерка й трябваше да навърши 26 години. Наташа беше представител на почернените майки след случая. В памет на Криси тя набираше пари, с цел да оказва помощ на гении. Урната с праха на майката бе положена в гроба на детето й.
Завинаги на 13 ще остане и Любомира Петрова от 48-о учебно заведение. Девойката е ходила три пъти дружно със свои съученички постоянно в петък. Точно преди злощастната седмица Люба изкарала 5,50 на класното по български - избрала тематиката " На сбогуване " и била в еуфорично въодушевление. Дискотека " Индиго " била премията за това, че се е справила с уроците. Тя се задушила пред очите на приятелките си Милена, Мария и Боряна, които били безпомощни да я спасят. Според нейни съученички усмивката в никакъв случай не слизала от лицето й. Тя била доста надарена, пеела е в учебния хор, който е изнасял концерти и в чужбина. Била запалена по съветския език и компютрите. Искала е да стане юрист. Тренирала спортна пукотевица. Люба била доста взискателна към себе си, опитала с екстравагантни прически.
Първата дискотека на четвъртокласничката от 93-о учебно заведение Виктория Миркова става и последна. За финален път бащата на 10-годишната Вики я вижда в 15 часа. Била приготвила червилото и сенките на майка си, с цел да се гримира. Баща й не желал да я пусне, само че го убедили, като му споделили, че родител на друго дете ще ги закара с колата и ще ги върне. Той предизвестил момичето да се прибере не по-късно от 22 часа. Тя му дала отговор: " Добре, тате, довиждане. " Никой не е предполагал, че това е било " довиждане ".
Години след нещастието към момента не е явен отговорът - чия беше грешката за случилото се? Отговорът някак си се размива във времето, макар че делото от дълго време завърши. Съдът му дава ход 5 години след нещастието. Огромният публичен интерес го трансформира в пламнал въглен, подмятан сред институциите. След неколкократно отсрочване, седем години след съдбовната нощ, Върховният касационен съд поставя завършек на наказателното гонене. Нито един от виновните за случая не влиза в пандиза. Осъдените за нещастието трябваше да заплатят алегорични парични санкции. Двама охранители бяха осъдени с 800 лв. санкция, а шефът на заведението бе осъден да прати 3000 лв.. Бившият ръководител на Държавната организация за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3-месечна условна присъда и санкция в размер на 1500 лв..
А порасналите деца към момента назовават себе си " поколението Индиго ". И засипват с цветя паметника.
реклама
Едно от децата умира на място, четири - по-късно в " Пирогов ", а две - в Първа градска болница. 23 декември е разгласен за ден на народен печал, напомни Блиц.
Загиналите са: Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска.
Седем години покъсно, след неведнъж отсрочване и връщане на делото от начало, наказани за нещастието с санкция от по 800 лв. са охранителите Георги Василев и Анри Силаги. Бившият ръководител на Държавната организация за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3 месеца затвор с тригодишен изпитателен период и санкция от 1500 лв., а шефът на дискотеката Ангел Николов - санкция от 3000 лв..
В 18,30 ч на 21 декември 2001 година към 600 деца напират да влязат в дискотека " Индиго ". Първите порти на равнището на улицата са отворени. А вторите, в края на тясното и заледено стълбище, остават заключени. Част от децата губят равновесие и падат по заледените стъпала на заведението. Получава се " резултатът на доминото ". Първите паднали повличат след себе си останалите. 24 деца са премазани под натиска на тълпата. Седем от тях умират от задушаване. В кошмарната вечер умират Виктория Миркова на 10 година, Димитър Андреев на 13 година, Елена Спандониева на 13 година, Кристина Кабакчиева на 13 година, Любомира Захариева на 13 година, Мадлен Николова на 14 година и Цветелина Ралчовска на 14 година За нещастието през днешния ден припомня паметникът, наименуван " Дърво на живота ", който бе повдигнат на мястото на случая.
" За страдание, случилото се от дълго време е изтрито от съзнанието на хората. Сигурно до момента в който ядат мусака пред тв приемника, дъвчейки, като чуят за годишнината, си споделят " Там някакви деца умряха ". Хората не бяха сплотени, с цел да изискват заслужено наказване за отговорните. Като публичен отзив и преди, и в този момент я няма тази заедност, каквато видяхме при пожара в дискотеката в Румъния през октомври тази година. Там хората бяха единни в болката си ", споделя дипломираната клинична психоложка Мирела Станкушева.
Тя е изгубила приятелката и съученичка Елена Спандониева пред вратите на дискотеката. Завинаги в съзнанието на Мирела ще остане споменът от преживения смут. Няма по какъв начин да не помни случилото се, само че в опит да се оправи с него - учи логика на психиката. " Елена постоянно идваше при щерка ми, хранеше се, спеше у нас, Мирела също ходеше у тях. Когато научихме какво се е случило, изтръпнахме. Голяма покруса ", споделя бащата на Мирела, известният публицист Бойко Станкушев. Във съдбовната вечер Мирела закъсняла за дискотеката.
Преди това била в друго заведение на " Витошка " и чула, че някаква железна структура се е стоварила върху децата в " Индиго " и ги е затиснала. " Втурнах се незабавно нататък. Беше студ и лед, само че това не ми правеше усещане. Заварих апокалиптична картина. Изнасяха от вътрешната страна тела, слагаха ги в чували, майки и татковци плачеха и търсеха децата си, съученици и другари през сълзи питаха какво се е случило. Никога няма да не помни това. После разбрах, че Елена е умряла, а друга моя другарка е в кома ", споделя Мирела. А Елена вечно остава на 13 година На толкоз ще остане и едно момиче, което отива за първи път на дискотека, с цел да не се върне повече. Това е отличничката от Математическата гимназия Кристина Кабакчиева. Майка й дала малко пари и фонокарта, с цел да се обади по някое време. Родителите на нейна другарка дали обещание да закарат децата до " Индиго " и след това да ги върнат.
Криси е излизала рядко, тъй като не е имала свободно време от задания и олимпиади. Мечтаела да стане публицист. Притежавала удивителен певчески гений и е печелила редица състезания приживе. Майката на починалото момиче - Наташа Кабакчиева, не можа да преживее гибелта на щерка си. След тежка борба с рака тя си отиде от този свят навръх рождения ден на Криси - 6 август, когато щерка й трябваше да навърши 26 години. Наташа беше представител на почернените майки след случая. В памет на Криси тя набираше пари, с цел да оказва помощ на гении. Урната с праха на майката бе положена в гроба на детето й.
Завинаги на 13 ще остане и Любомира Петрова от 48-о учебно заведение. Девойката е ходила три пъти дружно със свои съученички постоянно в петък. Точно преди злощастната седмица Люба изкарала 5,50 на класното по български - избрала тематиката " На сбогуване " и била в еуфорично въодушевление. Дискотека " Индиго " била премията за това, че се е справила с уроците. Тя се задушила пред очите на приятелките си Милена, Мария и Боряна, които били безпомощни да я спасят. Според нейни съученички усмивката в никакъв случай не слизала от лицето й. Тя била доста надарена, пеела е в учебния хор, който е изнасял концерти и в чужбина. Била запалена по съветския език и компютрите. Искала е да стане юрист. Тренирала спортна пукотевица. Люба била доста взискателна към себе си, опитала с екстравагантни прически.
Първата дискотека на четвъртокласничката от 93-о учебно заведение Виктория Миркова става и последна. За финален път бащата на 10-годишната Вики я вижда в 15 часа. Била приготвила червилото и сенките на майка си, с цел да се гримира. Баща й не желал да я пусне, само че го убедили, като му споделили, че родител на друго дете ще ги закара с колата и ще ги върне. Той предизвестил момичето да се прибере не по-късно от 22 часа. Тя му дала отговор: " Добре, тате, довиждане. " Никой не е предполагал, че това е било " довиждане ".
Години след нещастието към момента не е явен отговорът - чия беше грешката за случилото се? Отговорът някак си се размива във времето, макар че делото от дълго време завърши. Съдът му дава ход 5 години след нещастието. Огромният публичен интерес го трансформира в пламнал въглен, подмятан сред институциите. След неколкократно отсрочване, седем години след съдбовната нощ, Върховният касационен съд поставя завършек на наказателното гонене. Нито един от виновните за случая не влиза в пандиза. Осъдените за нещастието трябваше да заплатят алегорични парични санкции. Двама охранители бяха осъдени с 800 лв. санкция, а шефът на заведението бе осъден да прати 3000 лв.. Бившият ръководител на Държавната организация за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3-месечна условна присъда и санкция в размер на 1500 лв..
А порасналите деца към момента назовават себе си " поколението Индиго ". И засипват с цветя паметника.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ