151 години безсмъртие за Апостола
Навършват се 151 години от деня, в който Васил Левски увисна на бесилото край София и се трансформира в легенда. Тези години бележат не гибелта, а безсмъртието на Апостола.
На 19 февруари коленичим още веднъж пред паметника на Левски в центъра на София. Сякаш за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Дякона. Давани са разнообразни пояснения за това. Дали е възприятието за виновност, че никой на времето не е съумял да го избави в пътя му към София, дали тъй като почитаме повече Възкресението, в сравнение с Рождеството, тъй като след гибелта си Левски възкръсна в националната памет. Един светец, напуснал църквата, бунтовник, проповядващ европейската концепция за съгласие с всички нации, герой за национална независимост, който не се пробва да ограничи свободата на другите, монах и герой против корупцията, както в този момент е съвременно да го назовем, без самият да е подкупен.
Въпреки че и в този момент зад някои политици и държавници стои портретът на Левски, той е единствено украса за техните много противоречиви от демократична позиция решения и дейности. И напълно не сме още " чиста и свята република ", както искаше Левски, макар някои техни заявки. И още веднъж имаме дефицит от независимост.
Има доста исторически и литературни мистификации и едната от тях е обвързвана със популярната строфа от стихотворението на Христо Ботев за Левски. Изследователят на творчеството на Ботев Илия Тодоров твърди, че достоверната строфа за бесилото в стихотворението " Дякон Васил Левски " не е " виси на него със страшна мощ ", а " Със страшна мощ зимата пее свойта зла ария ". Това е станало поради дислокиран куплет и пунктуация в по-късната редакция на стихотворението от Захари Стоянов и по този начин потегля като хвъркат израз, трансформирал се в образец.
Едва ли можем да отсеем всичко привнесено в облика на Левски, а и изобщо в нашата история и литература, само че по този начин или другояче Левски си остава най-великият българин. А защо ни би трябвало – всеки може самичък да си отговори, както споделя проф. Генчев в тази далечна за нас 1987 година – само че не с цел да споделяме на децата – не чупи тази скамейка, тъй като Левски не би я счупил. " Защото той е един народен капитал, който обхванат в историческата памет и в националното схващане, основава национално самочувствие, основава благоприятни условия да забележим кое е неприятното и положителното, основава ни благоприятни условия като персони да се съпоставим, като народ да се съпоставим. Това е огромното измерение на Левски ", споделя проф. Николай Генчев в един документален филм от 1987 година – " Левски и ние ".
Васил Левски е хванат на 27 декември 1872 година при Къкринското ханче. И до през днешния ден не е потвърдено кой е предателят на Апостола. Часове след залавянето му турците не са знаели кого тъкмо са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски построява отбраната си на основите на правата на християните, съгласно турския Хатихумаюн, с цел да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от активността на Димитър Общи, с цел да избегне престъпни обвинявания. Смъртната присъда е издадена на 14 и е доказана на 21 януари 1873 година Процесът приключва, а съгласно историците, комисията, съдила Апостола, е иззела функционалностите на съд, което е неприемливо по законите на самата империя. 60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 година, само че обичайно датата се отбелязва на 19-ти - тогава той още не е навършил 36 години. /БГНЕС
