145 години от смъртта на Христо Ботев
Навършват се 145 години от гибелта на (20 май 1876 ст.ст.) Христо Ботев (Христо Ботьов Петков), български стихотворец, журналист и публицист, идеолог и началник на националноосвободителното придвижване /1848-1876/.
Бил е преподавател (1866) в бесарабското българско село Задунаевка, след което поема учителското място от своя татко в родния Калофер. От края на 1867 година е в Румъния (Букурещ и Браила), където се включва в живота на българската революционна общественост. Издава в. " Дума на българските емигранти " (1871), дружно с писателя Любен Каравелов списва в. " Свобода " /от февруари 1873 година в. " Независимост " / (1872), издава в. " Будилник " (1 май-1 юни 1873), в " Знаме " (8 декември 1874-14 септември 1875) - печатен орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). От август 1874 година е член на Временния централен комитет, а от 1875 година на Българския революционен комитет.
Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876). Организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход " Радецки " и на 29 май 1876 година (17 май ст. ст.) при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се насочва към Стара планина. След тежки боеве с постоянната турска войска, черкези и башибозуци е прострелян на 1 юни 1876 година (20 май ст. ст.) на връх Камарата в местността Околчица във Врачанския балкан.
Автор е на стихотворения, които са събрани в стихосбирката " Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова " (1875). Автор е и на политическа журналистика - " Народът. Вчера, през днешния ден и на следващия ден ", " Решен ли е черковният въпрос? ", на фейлетоните " O, tempora!O, mores! ", " Това ви чака ", " Послание от небето ", " Политическа зима " и други
По традиция всяка година 2 юни се отбелязва като Ден на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България. Точно в 12,00 часа ще се чуят воя на сирени.
Бил е преподавател (1866) в бесарабското българско село Задунаевка, след което поема учителското място от своя татко в родния Калофер. От края на 1867 година е в Румъния (Букурещ и Браила), където се включва в живота на българската революционна общественост. Издава в. " Дума на българските емигранти " (1871), дружно с писателя Любен Каравелов списва в. " Свобода " /от февруари 1873 година в. " Независимост " / (1872), издава в. " Будилник " (1 май-1 юни 1873), в " Знаме " (8 декември 1874-14 септември 1875) - печатен орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). От август 1874 година е член на Временния централен комитет, а от 1875 година на Българския революционен комитет.
Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876). Организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход " Радецки " и на 29 май 1876 година (17 май ст. ст.) при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се насочва към Стара планина. След тежки боеве с постоянната турска войска, черкези и башибозуци е прострелян на 1 юни 1876 година (20 май ст. ст.) на връх Камарата в местността Околчица във Врачанския балкан.
Автор е на стихотворения, които са събрани в стихосбирката " Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова " (1875). Автор е и на политическа журналистика - " Народът. Вчера, през днешния ден и на следващия ден ", " Решен ли е черковният въпрос? ", на фейлетоните " O, tempora!O, mores! ", " Това ви чака ", " Послание от небето ", " Политическа зима " и други
По традиция всяка година 2 юни се отбелязва като Ден на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България. Точно в 12,00 часа ще се чуят воя на сирени.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ




