София празнува 140 години като столица на България
Навършват се 140 години от оповестяването на София за столица на България. На 3 април 1879 година София е определена за столица на Княжество България от Учредителното заседание.
През 1879 година е направен първият градоустройствен проект на София от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в огромна степен образа и на днешния център на града. За построяването на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски проектант, по генезис българин, е проектирал постройката на Народното събрание. Първият градски проектант – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел " България ", Военния клуб и други, а швейцарецът Херман Майер – читалище " Славянска сказка ", постройките на Българската академия на науките, Българската национална банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е взел участие в преустройството на Княжеския замък. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и приключил архитектура във Виена, създава окончателния план на Ректората на Софийския университет и управлява строителството му.
През 1891 година, по план на основния проектант на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е издигнат Орлов мост - символичната врата на града. Името идва от бронзовите скулптури на орли върху моста, които са негови алегорични настойници и бранители. Орлов мост е издигнат и като знак на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските пандизчии, борци за религиозна и национална независимост.
След Освобождението Временното съветско ръководство отпред с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков се открива в Пловдив, където престоява от юни до септември 1878 година Подписването на Берлинския контракт постанова преместването на ръководството и княз Дондуков през месец октомври същата година се открива в София.
Съгласно постановлението на чл.4 от Берлинския контракт, в Търново следва свикването на заседание на българските първенци, с цел да изработят „ Органически устав на Княжеството ”. Учредителното заседание трябваше да реши и въпроса за столичния град на България.
Идеята София да остане столица е на проф. Марин Дринов. Неговата заслуга за избора на София като столичен град е безспорна. Този огромен български академик, професор в Харковския университет, създател на крупни исторически писания, по време на Освободителната война е причислен към канцеларията на началника на гражданското ръководство в окупираните български земи княз Черказки. Освен това той се ползува с персоналните благосклонности на княз Дондуков, който се отнася с огромно доверие към Дринов и се вслушва в препоръките му.
Според Дринов преимуществата на София за столичен град са няколко: среща се в центъра на българските земи и заема значимо стратегическо състояние, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обстойно поле, което обезпечава комфортен терен за уголемение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която незабавно след Освобождението стартира да доставя елементарно и бързо въглища за промишлеността, превоза и отоплението.
Когато на съвещанието на Учредителното заседание в Търново на 22.03./03.04н.ст./1879 година, Найден Геров изрича мисълта, че е „ нужно да се дефинира столицата на Княжеството ” – се предлага София. Друго предложение не се прави и то се приема единомислещо и с вдъхновение.
В своето многовековно развиване София постоянно играе значима роля в историята на българските земи като средищен център, естествено кръстовище на пътищата свързващи Изтока със Запада, както и страните на север от България с тези на юг от нея. Неповторим град, който пораства, само че не старее и има повече от 7000-годишна история.
През 1879 година е направен първият градоустройствен проект на София от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в огромна степен образа и на днешния център на града. За построяването на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски проектант, по генезис българин, е проектирал постройката на Народното събрание. Първият градски проектант – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел " България ", Военния клуб и други, а швейцарецът Херман Майер – читалище " Славянска сказка ", постройките на Българската академия на науките, Българската национална банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е взел участие в преустройството на Княжеския замък. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и приключил архитектура във Виена, създава окончателния план на Ректората на Софийския университет и управлява строителството му.
През 1891 година, по план на основния проектант на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е издигнат Орлов мост - символичната врата на града. Името идва от бронзовите скулптури на орли върху моста, които са негови алегорични настойници и бранители. Орлов мост е издигнат и като знак на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските пандизчии, борци за религиозна и национална независимост.
След Освобождението Временното съветско ръководство отпред с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков се открива в Пловдив, където престоява от юни до септември 1878 година Подписването на Берлинския контракт постанова преместването на ръководството и княз Дондуков през месец октомври същата година се открива в София.
Съгласно постановлението на чл.4 от Берлинския контракт, в Търново следва свикването на заседание на българските първенци, с цел да изработят „ Органически устав на Княжеството ”. Учредителното заседание трябваше да реши и въпроса за столичния град на България.
Идеята София да остане столица е на проф. Марин Дринов. Неговата заслуга за избора на София като столичен град е безспорна. Този огромен български академик, професор в Харковския университет, създател на крупни исторически писания, по време на Освободителната война е причислен към канцеларията на началника на гражданското ръководство в окупираните български земи княз Черказки. Освен това той се ползува с персоналните благосклонности на княз Дондуков, който се отнася с огромно доверие към Дринов и се вслушва в препоръките му.
Според Дринов преимуществата на София за столичен град са няколко: среща се в центъра на българските земи и заема значимо стратегическо състояние, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обстойно поле, което обезпечава комфортен терен за уголемение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която незабавно след Освобождението стартира да доставя елементарно и бързо въглища за промишлеността, превоза и отоплението.
Когато на съвещанието на Учредителното заседание в Търново на 22.03./03.04н.ст./1879 година, Найден Геров изрича мисълта, че е „ нужно да се дефинира столицата на Княжеството ” – се предлага София. Друго предложение не се прави и то се приема единомислещо и с вдъхновение.
В своето многовековно развиване София постоянно играе значима роля в историята на българските земи като средищен център, естествено кръстовище на пътищата свързващи Изтока със Запада, както и страните на север от България с тези на юг от нея. Неповторим град, който пораства, само че не старее и има повече от 7000-годишна история.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ