Пътят към Еверест – 14 години от юбилейната експедиция до върха
Навършват се 14 години от юбилейната експедиция до Еверест. Целта е да се реализира безкислородно нанагорнище и на „ покрива на света " да стъпи българка. Алпинистът Христо Христов остана вечно там.
Целта на експедицията отчасти е изпълнена – младите очаквания Дойчин Боянов и Христо Христов изкачват върха без О2. Христо Христов обаче не се връща.
Един от последните, които го виждат жив, е участникът от експедицията през 1984 година Николай Петков. Христо слиза надолу, а Николай се качва нагоре. „ Oт моята позиция аз отивам нагоре и аз съм бедстващият, а той отива надолу и не ти минава през акъла, че той е бедстващият. Той не го демонстрира ", описа Николай Петков, изкачил Еверест през 1984 година и 2004 година
Дойчин Боянов се връща да търси Христо, стига до 8500 метра, само че не го открива.
В памет на Христов край родния му град Смолян негови сътрудници от Художествената академия издигат параклис.
„ Той беше като магнит за хората, които бяха към него – извънредно добър, радостен, свръхширокоскроен човек ", спомня си Митко Златанов, сътрудник на Христо Христов.
Както всяка година, в края на май фамилията на Христо и негови другари се събират, с цел да почетат паметта му.
За силата на човешкия дух и погледа нагоре гледайте тази вечер в bTV Репортерите кино лентата „ Завинаги на върха ".
Целта на експедицията отчасти е изпълнена – младите очаквания Дойчин Боянов и Христо Христов изкачват върха без О2. Христо Христов обаче не се връща.
Един от последните, които го виждат жив, е участникът от експедицията през 1984 година Николай Петков. Христо слиза надолу, а Николай се качва нагоре. „ Oт моята позиция аз отивам нагоре и аз съм бедстващият, а той отива надолу и не ти минава през акъла, че той е бедстващият. Той не го демонстрира ", описа Николай Петков, изкачил Еверест през 1984 година и 2004 година
Дойчин Боянов се връща да търси Христо, стига до 8500 метра, само че не го открива.
В памет на Христов край родния му град Смолян негови сътрудници от Художествената академия издигат параклис.
„ Той беше като магнит за хората, които бяха към него – извънредно добър, радостен, свръхширокоскроен човек ", спомня си Митко Златанов, сътрудник на Христо Христов.
Както всяка година, в края на май фамилията на Христо и негови другари се събират, с цел да почетат паметта му.
За силата на човешкия дух и погледа нагоре гледайте тази вечер в bTV Репортерите кино лентата „ Завинаги на върха ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




