Призракът над Сайкс-Пико е надвиснал над Турция: Близкият изток ще гори
Навършват се 106 години от подписването на съглашението Сайкс-Пико за разделянето на Османската империя. Датата не е кръгла, само че постоянно се реагира остро както в Турция, по този начин и в някои други страни от Близкия изток. Има основателни аргументи за това.
През май 1916 година, в разгара на Първата международна война, английският и френският дипломати Марк Сайкс и Жорж Пико подписват скрито съглашение, разделящо владенията на към момента неразпадналата се Османска империя.
Англия получава надзор над области, покриващи територията на Йордания и Ирак, над Египет, както и дребна област към Хайфа. Французите взимат по-голямата част от сегашната Югоизточна Турция, Северен Ирак, Сирия и Ливан. Палестина е трябвало да бъде сложена под интернационален надзор.
Турските проливи, в това число полуостров Галиполи, както и източната част на днешна Турция (Западна Армения) попадат под съветски надзор. На Италия са дадени някои от островите в Егейско море, както и сфера на въздействие към Измир и югозападната част на днешна Турция.
Споразумението Сайкс-Пико е в основата на по-късния Севърски контракт от 1920 година, съгласно който в източната част на Турция е трябвало да се образува арменска страна, а на югоизток - кюрдска.
Но откакто болшевиките пристигнаха на власт в Русия, обстановката се промени фрапантно. През ноември 1917 година руското държавно управление се опълчва на тайните контракти. Текстът на съглашението Сайкс-Пико е оповестен и характеризиран като „ империалистически заговор” зад тила на народите, демонстрация на политиката на анексии и компенсации. Русия отпада от войната и престава да бъде страна по съглашението на силите на Антантата.
По време на конференцията в Сан Ремо през април 1920 година Дамаск и Месопотамия са под мандат, до момента в който Палестина остава под английско ръководство до 1948 година Същото се случва и с Ирак. От друга страна, Франция приключва мандата и покровителството си над Сирия едвам през 1946 година Границите на модерна Турция са провъзгласени от " Националния обет ", признат от турския парламент през 1923 година
Изглежда, че всичко това е единствено история. Но такава, която към момента кърви. Неслучайно Ердоган приказва за „ опасността от ново преразпределение на границите на района “ и „ недопустимостта на приемането на ново съглашение Сайкс-Пико за разделянето на Близкия изток “.
Това се дължи на обстоятелството, че Съединени американски щати, както и други западни сътрудници на Анкара, не крият, че замислят план за основаване на кюрдска страна, обхващаща територията на Турция, Ирак, Сирия и Иран. Неслучайно американски специалисти от авторитетното издание Foreign Policy in Focus предвиждат евентуално разделяне на Ирак и Сирия и появяването на най-малко шест нови микродържави, хомогенни по етнически и набожен състав.
Притесненията на Ердоган по отношение на това звучат добре. Той се притеснява, че Турция може да бъде доведена до точка, в която може да се играе всяка игра посредством повишаването на центробежните процеси в Близкия изток. Освен това Западът не се отхвърли от геополитическия план за Големия Близък изток (GME).
Вярно е, че огромна част от плануваното от американците не се получи. Най-прозорливите турски специалисти обаче приканват Анкара да не се впуска в това. Известният турски колумнист Юсуф Канли от вестник Hürriyet задава въпроса:
„ Защо американските списания и полуофициалните уеб страници постоянно разгласяват нова карта на Турция, на която кюрдската страна със столица Диарбекир е посочена в източната й част (с 13 провинции?) "
В тази връзка е подходящо да си напомним картата на бъдещия ГБИ, която беше направена от деец офицер от американското разузнаване полковник Ралф Питърс и показана в публикация за Armed Forces Journal през 2006 година със символичното заглавие „ Кървави граници. "
Питърс не крие обстоятелството, че „ близо 100 години след подписването на съглашението Сайкс-Пико Близкият изток още веднъж ще гори, балансирайки на ръба на преразпределение на сферите на въздействие “. Ако е по този начин, тогава Турция би трябвало да бъде готова за геополитически разтърсвания.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
През май 1916 година, в разгара на Първата международна война, английският и френският дипломати Марк Сайкс и Жорж Пико подписват скрито съглашение, разделящо владенията на към момента неразпадналата се Османска империя.
Англия получава надзор над области, покриващи територията на Йордания и Ирак, над Египет, както и дребна област към Хайфа. Французите взимат по-голямата част от сегашната Югоизточна Турция, Северен Ирак, Сирия и Ливан. Палестина е трябвало да бъде сложена под интернационален надзор.
Турските проливи, в това число полуостров Галиполи, както и източната част на днешна Турция (Западна Армения) попадат под съветски надзор. На Италия са дадени някои от островите в Егейско море, както и сфера на въздействие към Измир и югозападната част на днешна Турция.
Споразумението Сайкс-Пико е в основата на по-късния Севърски контракт от 1920 година, съгласно който в източната част на Турция е трябвало да се образува арменска страна, а на югоизток - кюрдска.
Но откакто болшевиките пристигнаха на власт в Русия, обстановката се промени фрапантно. През ноември 1917 година руското държавно управление се опълчва на тайните контракти. Текстът на съглашението Сайкс-Пико е оповестен и характеризиран като „ империалистически заговор” зад тила на народите, демонстрация на политиката на анексии и компенсации. Русия отпада от войната и престава да бъде страна по съглашението на силите на Антантата.
По време на конференцията в Сан Ремо през април 1920 година Дамаск и Месопотамия са под мандат, до момента в който Палестина остава под английско ръководство до 1948 година Същото се случва и с Ирак. От друга страна, Франция приключва мандата и покровителството си над Сирия едвам през 1946 година Границите на модерна Турция са провъзгласени от " Националния обет ", признат от турския парламент през 1923 година
Изглежда, че всичко това е единствено история. Но такава, която към момента кърви. Неслучайно Ердоган приказва за „ опасността от ново преразпределение на границите на района “ и „ недопустимостта на приемането на ново съглашение Сайкс-Пико за разделянето на Близкия изток “.
Това се дължи на обстоятелството, че Съединени американски щати, както и други западни сътрудници на Анкара, не крият, че замислят план за основаване на кюрдска страна, обхващаща територията на Турция, Ирак, Сирия и Иран. Неслучайно американски специалисти от авторитетното издание Foreign Policy in Focus предвиждат евентуално разделяне на Ирак и Сирия и появяването на най-малко шест нови микродържави, хомогенни по етнически и набожен състав.
Притесненията на Ердоган по отношение на това звучат добре. Той се притеснява, че Турция може да бъде доведена до точка, в която може да се играе всяка игра посредством повишаването на центробежните процеси в Близкия изток. Освен това Западът не се отхвърли от геополитическия план за Големия Близък изток (GME).
Вярно е, че огромна част от плануваното от американците не се получи. Най-прозорливите турски специалисти обаче приканват Анкара да не се впуска в това. Известният турски колумнист Юсуф Канли от вестник Hürriyet задава въпроса:
„ Защо американските списания и полуофициалните уеб страници постоянно разгласяват нова карта на Турция, на която кюрдската страна със столица Диарбекир е посочена в източната й част (с 13 провинции?) "
В тази връзка е подходящо да си напомним картата на бъдещия ГБИ, която беше направена от деец офицер от американското разузнаване полковник Ралф Питърс и показана в публикация за Armed Forces Journal през 2006 година със символичното заглавие „ Кървави граници. "
Питърс не крие обстоятелството, че „ близо 100 години след подписването на съглашението Сайкс-Пико Близкият изток още веднъж ще гори, балансирайки на ръба на преразпределение на сферите на въздействие “. Ако е по този начин, тогава Турция би трябвало да бъде готова за геополитически разтърсвания.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ