Ломчани сведоха глава пред жертвите на Холокоста
Навършиха се 76 години от спасяването на българските евреи от лагерите на гибелта по време на Втората международна война. Това събитие е тясно обвързвано с милосърдието и човечността на ломското поданство, проявени към депортираните евреи от Македония, Пирот и Беломорска Тракия. На 19 и 20 март 1943 година към 3 и 5 ч. на разсъмване четири влакови композиции с конски вагони докарват на гара Лом тези хора. Сред тях обаче няма нито един български жител. Изселниците евреи намират своето избавление и живеят в Лом. Жителите на крайдунавския град демонстрират изключителна доброжелателност към депортираните. Имайки се поради, че целият им престой в Лом е траял не повече от четиридесет часа, българското население съумява незабавно да се активизира и окаже нужната помощ на приготвените за изселване. В дома на свещеника поп Марин се подготвя топла храна, която незабавно им се доставя. Въпреки възбраната на управляващите и разпорежданията на полицията, обособени жители с риск да бъдат глобени дават на евреите вода и суха храна. Ломското звено на Червения кръст с присъединяване на две почетни дами и четири милосърдни сестри им оказва здравна и обществена помощ. Раздават се изпратените от Софийското равинство пет сандъка и осемнадесет денка с облекла и обувки.
Разтърсващ е епизодът „ Дори в ужасния пъкъл, наименуван Холокост, имаше добрина” разказан от Мартин Гилбърт, в който съпричастност към страдащите депортирани евреи демонстрира здравната сестра от Лом Надежда Василева. „ Надежда е ужасена от видяното - човешки глави и ръце, които се протягат през прозорците. Чува и виковете им на разнообразни езици - български, ладино, турски: „ Няма ли положителни хора, които да ни дадат най-малко малко вода? " Тя неотложно занася вода, храна и други нужни неща, които набира с помощта и на други хора. Когато българските служители на реда се пробват да я спрат, тя им дава отговор: „ Убийте ме, в случай че желаете, само че първо ме оставете да дам вода на тези нещастни хора ". Проявявайки неподчинение, Надежда се конфронтира със Слави Пантев от Комисарството по еврейските въпроси. Но с помощта на застъпничеството на началника на полицията Стамболов, не я арестуват, даже благодарение на локалната еврейска общественост получава позволение от Пантев да доставя храна за евреите. Във вагоните мръсотията и миризмата са ужасни и непоносими има умрял възрастен човек, а наоколо до него жена ражда бебето си. Местните български еврейки Роза Сабитаев, Милка Алкан и Естер Копар съумяват да се приближат до Надежда и през сълзи да й кажат: „ Името ти ще бъде записано със златни букви в еврейската история ".
И се оказват прави. В писмо № 1007 от 20 октомври 1944 година до Надежда Василева Ломската еврейска община написа: „ Ломската еврейска община ви изрича своята и тази на ломското еврейство признателност за всички грижи, които положихте на ломското пристанище при раздаването на храна, лекарства, вода и други артикули при наложително екстернирани от рамките на България евреи от Беломорието, тогава, когато мракобесието на фашисткия режим не позволяваше и забраняваше да им се сервира най-необходимото дори вода.”Съвсем справедливо признанието идва на 18 IX 2001 година, когато Яд Вашем присъжда на Надежда Василева купата „ Праведник”.
За да означи паметната годишнина, от постройката на общинската администрация потегли шествие, което стигна площад „ Нечаев”, където пред мемориала „ Холокоста” на брега на Дунав с едноминутно безмълвие бе почетена паметта на жертвите. Кметът на община Лом Пенка Пенкова, която преди броени дни с делегация бе на посещаване в Израел, съобщи поздравите на българските евреи там, изразили почитта и уважението си към този върховен акт на човечност на ломчани.
На монумента венци и цветя поставиха кметът и представители на организацията на евреите в България „ Шалом”, Военния клуб, сдружение „ Будители” в област Монтана, Историческия музей, възпитаници от общинския клуб „ Екология и запазване на околната среда “ и жители.
Разтърсващ е епизодът „ Дори в ужасния пъкъл, наименуван Холокост, имаше добрина” разказан от Мартин Гилбърт, в който съпричастност към страдащите депортирани евреи демонстрира здравната сестра от Лом Надежда Василева. „ Надежда е ужасена от видяното - човешки глави и ръце, които се протягат през прозорците. Чува и виковете им на разнообразни езици - български, ладино, турски: „ Няма ли положителни хора, които да ни дадат най-малко малко вода? " Тя неотложно занася вода, храна и други нужни неща, които набира с помощта и на други хора. Когато българските служители на реда се пробват да я спрат, тя им дава отговор: „ Убийте ме, в случай че желаете, само че първо ме оставете да дам вода на тези нещастни хора ". Проявявайки неподчинение, Надежда се конфронтира със Слави Пантев от Комисарството по еврейските въпроси. Но с помощта на застъпничеството на началника на полицията Стамболов, не я арестуват, даже благодарение на локалната еврейска общественост получава позволение от Пантев да доставя храна за евреите. Във вагоните мръсотията и миризмата са ужасни и непоносими има умрял възрастен човек, а наоколо до него жена ражда бебето си. Местните български еврейки Роза Сабитаев, Милка Алкан и Естер Копар съумяват да се приближат до Надежда и през сълзи да й кажат: „ Името ти ще бъде записано със златни букви в еврейската история ".
И се оказват прави. В писмо № 1007 от 20 октомври 1944 година до Надежда Василева Ломската еврейска община написа: „ Ломската еврейска община ви изрича своята и тази на ломското еврейство признателност за всички грижи, които положихте на ломското пристанище при раздаването на храна, лекарства, вода и други артикули при наложително екстернирани от рамките на България евреи от Беломорието, тогава, когато мракобесието на фашисткия режим не позволяваше и забраняваше да им се сервира най-необходимото дори вода.”Съвсем справедливо признанието идва на 18 IX 2001 година, когато Яд Вашем присъжда на Надежда Василева купата „ Праведник”.
За да означи паметната годишнина, от постройката на общинската администрация потегли шествие, което стигна площад „ Нечаев”, където пред мемориала „ Холокоста” на брега на Дунав с едноминутно безмълвие бе почетена паметта на жертвите. Кметът на община Лом Пенка Пенкова, която преди броени дни с делегация бе на посещаване в Израел, съобщи поздравите на българските евреи там, изразили почитта и уважението си към този върховен акт на човечност на ломчани.
На монумента венци и цветя поставиха кметът и представители на организацията на евреите в България „ Шалом”, Военния клуб, сдружение „ Будители” в област Монтана, Историческия музей, възпитаници от общинския клуб „ Екология и запазване на околната среда “ и жители.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ