Трифонов с емоционален пост отностно от атентата в Кербала
Навършиха се 22 години от атентата в Кербала.
Една седмица преди този момент аз бях там. В Кербала. Заедно с моя екип от 7 души.
Отидох там, тъй като взех решение да направя предаване за българския боен контингент в Ирак. Исках да ги поддържа. Занесохме им елха и желаех да направя телевизионно предаване за тях, което и направих.
Аз пожелах да отида. Но отидох там с помощта на моето другарство с тогавашния американски дипломат в България Джеймс Пардю. Светла му памет – той беше огромен мъж и мой другар. И поради някогашната му работа в американската войска, и поради неговия статут той съумя да ми помогне и да провежда моето посещаване в Ирак. И то по време на война.
Кацнах със аероплан в Багдад, а оттова с два хеликоптера „ Блек Хоук “ кацнахме до нашата база в Кербала – навръх мястото, където една седмица по-късно беше сбъднат атентатът.
И за какво ви описвам всичко това?
В момента, в който кацнахме с вертолетите там и аз излязох, ме заобиколиха бойци с маски на лицата, със снайпери, които приличаха на герои от някакъв американски екшън, и небрежно ме вкараха в базата. Но аз споделих: „ Леле, какви сте вие бе? “, а те споделиха: „ Ами ние сме българските бойци “. И тогава за пръв път изпитах същинска, неподправена горделивост, че съм се докоснал до българската войска.
По-късно ме закараха до другата българска база. Там се видях с българския контингент и в действителност, споделям ви напълно искрено, не преставам да чувствам това възприятие на горделивост, че познавам българските бойци от база „ Кило “ и база „ Индия “ в Кербала.
Не знам в този момент каква е българската войска, само че тези бойци бяха същински воини и почтени представители на българската войска. За страдание, една седмица по-късно починаха петима от тях.
Имам достойнството да познавам техните фамилии и след 22 години още веднъж желая да им изкажа моите съболезнования и съболезнованията на моя екип, с който бях там. Знам, че нищо не може да понижи тъгата ви, само че вашите синове бяха горди и почтени воини на България.
Една седмица преди този момент аз бях там. В Кербала. Заедно с моя екип от 7 души.
Отидох там, тъй като взех решение да направя предаване за българския боен контингент в Ирак. Исках да ги поддържа. Занесохме им елха и желаех да направя телевизионно предаване за тях, което и направих.
Аз пожелах да отида. Но отидох там с помощта на моето другарство с тогавашния американски дипломат в България Джеймс Пардю. Светла му памет – той беше огромен мъж и мой другар. И поради някогашната му работа в американската войска, и поради неговия статут той съумя да ми помогне и да провежда моето посещаване в Ирак. И то по време на война.
Кацнах със аероплан в Багдад, а оттова с два хеликоптера „ Блек Хоук “ кацнахме до нашата база в Кербала – навръх мястото, където една седмица по-късно беше сбъднат атентатът.
И за какво ви описвам всичко това?
В момента, в който кацнахме с вертолетите там и аз излязох, ме заобиколиха бойци с маски на лицата, със снайпери, които приличаха на герои от някакъв американски екшън, и небрежно ме вкараха в базата. Но аз споделих: „ Леле, какви сте вие бе? “, а те споделиха: „ Ами ние сме българските бойци “. И тогава за пръв път изпитах същинска, неподправена горделивост, че съм се докоснал до българската войска.
По-късно ме закараха до другата българска база. Там се видях с българския контингент и в действителност, споделям ви напълно искрено, не преставам да чувствам това възприятие на горделивост, че познавам българските бойци от база „ Кило “ и база „ Индия “ в Кербала.
Не знам в този момент каква е българската войска, само че тези бойци бяха същински воини и почтени представители на българската войска. За страдание, една седмица по-късно починаха петима от тях.
Имам достойнството да познавам техните фамилии и след 22 години още веднъж желая да им изкажа моите съболезнования и съболезнованията на моя екип, с който бях там. Знам, че нищо не може да понижи тъгата ви, само че вашите синове бяха горди и почтени воини на България.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ