Цената на малките жестове
Навън валеше като из ведро. Затворих си мокрия чадър, качих се в полупразния рейс и седнах на най-близкото място.
Когато наближих моята спирка, застанах до вратата и написах „ Честита Баба Марта “ на изпотеното стъкло, с вярата това да накара някого да се усмихне.
Едно момиче, с измокрена от дъжда коса, също слизаше на същата спирка, само че вместо да застане на по-близката до нея врата, тя застана до мен, усмихна ми се и изписа на стъклото “ И на теб 
:) “.
Благодарих й, рейсът спря и двете слязохме, пожелахме си лека вечер и всяка продължи по пътя си.
Нека от ден на ден хора се стараят да бъдат причина за непознатите усмивки, да популяризират добротата и щастието с дребни, само че обилни жестове тъкмо като това изцяло непознато момиче!
Източник: Aya Hab, Facebook
