Това е била една от най-богатите държави, а днес...
Науру е дребна островна страна в Тихия океан, ситуирана на североизток от Австралия. Населението ѝ наброява 10 000 души, което я подрежда измежду трите най-малки страни в света, наред с Ватикана и Монако, написа pochivka.blitz.bg.
Тази дребна страна в този момент е една от най-бедните в света, до момента в който през 60-те години на предишния век, до началото на 1990 година, е оглавявала листата на най-богатите. Науру е имала най-високия Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Богатството на страната се е дължало на съществуването на фосфат. Той е открит от златотърсача Албърт Елис през 1900 година. Няколко години по-късно Тихоокеанската фосфатна компания стартира да обработва запасите. Неслучайно колониалните сили водят яростна битка за острова. Германци, австралийци и британци извличат несметни благосъстояния от естествените запаси на острова.
През 1968 година Науру става самостоятелна и фосфатната промишленост отива в ръцете на локалните науруанци, които заживяват в лукс. Всеки гражданин има две до три коли – необичайно, като се има поради, че в страната има едно само шосе. Общата дължина на пътищата е 40 километра. Забогателите поданици на острова стартира да влагат в Австралия. За тях работят чужденци, а те самите се отдават на покупки на първокласни артикули от чужбина.
През 90-те години обаче Науру е изправена пред банкрут. Над 80 % от фосфатните находища са изчерпвани и държавното управление прави обезверени опити да предотврати необратимото. Безработицата нараства до рекордните 90%. Промените в климата унищожават и риболовната индустрия. Процъфтяват корупцията и прането на пари на фона на фосфатната рецесия. Науру затъва и пропада дотам, че в този момент е в листата на най-бедните страни.
Когато през 2001 година австралийското държавно управление прави предложение да направи територията на острова бежански център против крупна сума, при което науранците нямат необикновен избор и одобряват. Страната става печално известна като място за токсична миграция от Австралия. Твърди се, че се правят огромни зверства и закононарушения.
Днес продължителността на живота на локалните поданици е под 50 години. Болницата, която е била оборудвана съвременно и първокласно преди десетилетия, през днешния ден наподобява на беден санитарен пункт.
Защо обаче тук живеят най-затлъстелите хора?
Заседналият метод на живот, питателните артикули, импортирани от чужбина и със подозрително качество, както и труднодостъпната здравна помощ са измежду основните аргументи за това.
Любопитно за островната страна е, че има летище и лична самолетна компания с няколко остарели самолета “Боинг”. Железопътната линия е с дължина 3,9 километра. В Науру няма публичен превоз. Там има единствено две риболовни лодки. На острова има една радиостанция. Страната разполага единствено с два хотела. Науру няма лични висши образователни заведения, само че има филиал на Южния Тихоокеански университет, където младежите могат да учат задочно. Приблизително 80% oт острова е безжизнена пустота.
Малко хора могат да се похвалят, че са стъпвали на Науру. Едва 200 души посещават страната годишно.
Така Науру сложи самобитен връх, преминавайки за малко време от Първия свят към Третия. Кой носи виновност за това опустошение, никой не може да каже. Никой също по този начин не знае по какъв начин ще наподобява бъдещето на дребната страна.
Тази дребна страна в този момент е една от най-бедните в света, до момента в който през 60-те години на предишния век, до началото на 1990 година, е оглавявала листата на най-богатите. Науру е имала най-високия Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Богатството на страната се е дължало на съществуването на фосфат. Той е открит от златотърсача Албърт Елис през 1900 година. Няколко години по-късно Тихоокеанската фосфатна компания стартира да обработва запасите. Неслучайно колониалните сили водят яростна битка за острова. Германци, австралийци и британци извличат несметни благосъстояния от естествените запаси на острова.
През 1968 година Науру става самостоятелна и фосфатната промишленост отива в ръцете на локалните науруанци, които заживяват в лукс. Всеки гражданин има две до три коли – необичайно, като се има поради, че в страната има едно само шосе. Общата дължина на пътищата е 40 километра. Забогателите поданици на острова стартира да влагат в Австралия. За тях работят чужденци, а те самите се отдават на покупки на първокласни артикули от чужбина.
През 90-те години обаче Науру е изправена пред банкрут. Над 80 % от фосфатните находища са изчерпвани и държавното управление прави обезверени опити да предотврати необратимото. Безработицата нараства до рекордните 90%. Промените в климата унищожават и риболовната индустрия. Процъфтяват корупцията и прането на пари на фона на фосфатната рецесия. Науру затъва и пропада дотам, че в този момент е в листата на най-бедните страни.
Когато през 2001 година австралийското държавно управление прави предложение да направи територията на острова бежански център против крупна сума, при което науранците нямат необикновен избор и одобряват. Страната става печално известна като място за токсична миграция от Австралия. Твърди се, че се правят огромни зверства и закононарушения.
Днес продължителността на живота на локалните поданици е под 50 години. Болницата, която е била оборудвана съвременно и първокласно преди десетилетия, през днешния ден наподобява на беден санитарен пункт.
Защо обаче тук живеят най-затлъстелите хора?
Заседналият метод на живот, питателните артикули, импортирани от чужбина и със подозрително качество, както и труднодостъпната здравна помощ са измежду основните аргументи за това.
Любопитно за островната страна е, че има летище и лична самолетна компания с няколко остарели самолета “Боинг”. Железопътната линия е с дължина 3,9 километра. В Науру няма публичен превоз. Там има единствено две риболовни лодки. На острова има една радиостанция. Страната разполага единствено с два хотела. Науру няма лични висши образователни заведения, само че има филиал на Южния Тихоокеански университет, където младежите могат да учат задочно. Приблизително 80% oт острова е безжизнена пустота.
Малко хора могат да се похвалят, че са стъпвали на Науру. Едва 200 души посещават страната годишно.
Така Науру сложи самобитен връх, преминавайки за малко време от Първия свят към Третия. Кой носи виновност за това опустошение, никой не може да каже. Никой също по този начин не знае по какъв начин ще наподобява бъдещето на дребната страна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ