Първият по рода си кехлибар от Антарктида разкрива неочаквани тайни за континента
Науката от дълго време знае, че Антарктида не постоянно е била неподвижен континент, напълно затрупан с ледници. Още през първата половина на XIX в. откриватели откриват мостри от вкаменена дървесина. Всички тези доказателства обаче датират отпреди стотици милиони години, т.е. от времето, когато Антарктида е съществувала като част от суперконтинента Гондвана и е дрейфирала към земното кълбо. Затова не е изненада, че в миналото Антарктида е била покрита с буйни гори. Дълго време обаче оставаше мистерия какво се е случило с нея в по-късните времена, когато е заела настоящето си състояние на планетата. Този въпрос получи отговор с помощта на кехлибара, който е запазил следи от праисторическия живот на континента в средата на интервала креда.
Откритият в Антарктида кехлибар разкрива тайните на континента Антарктида в средата на интервала креда
Както беше упоменато нагоре, Антарктида не постоянно е заемала южния полюс на Земята. Това значи, че преди стотици милиони години изискванията за живот на континента са били много удобни. Въпреки това в средата на интервала креда континентът се е озовал там, където е в този момент. Така че съществуващата растителност и животни са имали сложни времена. И това не е единствено поради ниските температури. Така да вземем за пример дърветата, в случай че са съществували, е трябвало да оцеляват в продължение на доста месеци в цялостна мрачевина.
Дали през този интервал от време Антарктида е траяла да бъде зелен континент, или последователно се е трансформирала в безжизнена ледена пустота? За да отговорят на този въпрос, през 2017 година учени направиха сондаж на морското дъно покрай западния бряг на Антарктида. В резултат на това откривателите откриха няколко дребни късчета полупрозрачен кехлибар – вкаменена смола от иглолистни дървета – в пласт кал с дебелина 3 метра.
Диаметърът на всеки пример от този кехлибар е не повече от 1 милиметър Според неотдавнашно изследване, оповестено в Antarctic Research, размерът на екземплярите варира от 0,5 до 1,0 милиметра. Всички те са били с присъщия за кехлибара цвят, вариращ от жълто до оранжево. Находката е датирана в интервала сред 83 и 92 милиона години, т.е. тъкмо в средата на интервала креда.
Трябва да кажем, че по-рано учените съумяха да намерят изображения на кехлибар от интервала креда единствено в Австралия в басейна Отуей и в южната част на Тупуанга в Нова Зеландия. След няколкогодишен разбор учените оповестиха, че в пробите от кехлибар са разкрили вкаменелости на корени, които датират от средата на интервала креда. Под микроскопа откривателите откриват и съществуването на пъстър прашец и спори.
Антарктида остава топла даже на южния полюс
Откритият от учените кехлибар е най-хубавото доказателство, че в средата на интервала креда наоколо до Южния полюс са съществували блатисти тропически гори, доминирани от иглолистни дървета. Те най-вероятно са били сходни на актуалните гори в Нова Зеландия и Патагония.
Така е изглеждала Антарктида в средата на интервала Креда Може да се заключи, че ледената обвивка в Антарктида се е появила доста по-късно. В средата на интервала креда средата на обитаване е била задоволително топла и влажна. Това е дало опция да порастват дървета, произвеждащи смола.
Както споделят самите създатели на проучването, беше доста вълнуващо да осъзнаем, че в избран миг от време на всички континенти на нашата планета климатичните условия са разрешавали на дърветата да порастват. Как са съумели да оцелеят през дългата полярна нощ? Най-вероятно са спали зимен сън за нескончаем интервал от време.
Защо кехлибарът се е запазил в Антарктида
Може би се чудите от кое място въобще се е появил кехлибарът на морското дъно. Смолата се отделя от иглолистните дървета, с цел да защищава кората им да вземем за пример от инсекти или от топлината при пожар.
Парче кехлибар от Антарктида със следи от дървесна кора Вече е известно, че интервалът креда е бил един от най-топлите в историята на нашата планета. Вулканичните отлагания, открити освен в Антарктида, само че и на околните острови, демонстрират, че по това време горските пожари са били чести. Най-вероятно по една от тези аргументи от дърветата е излизала смола. Според учените откритите от тях проби даже съдържат дребни късчета кора.
Смолата, която се е появила на повърхността на дървото, по някаква причина бързо е била покрита от вода. Благодарение на това кехлибарът е съумял да оцелее и до през днешния ден. Въз основа на тези открития учените желаят да възстановят цялостната картина на това по какъв начин са изглеждали и функционирали горите на Антарктида преди 90 милиона години.
Колко дълго континентът е останал топъл и удобен за растежа на горите?
В наши дни Антарктида е напълно затрупан с лед континент с извънредно ниски температури. Въпреки това не постоянно е било толкоз студено – преди десетки милиони години температурата на планетата е била доста по-висока от сегашната. В тези времена континентът е бил затрупан с гори и е бил дом на динозаври, разнообразни птици и други животни. И даже през епохата на междинния и късния еоцен, т.е. преди 44-34 милиона години, континентът не е бил напълно затрупан с лед. Освен това през целия континент са протичали реки, което значи, че той не е имал вътрешно море.
