Науката крие всички отговори, които може да търсите. Религията може

Науката крие всички отговори, които може да търсите. Религията може да дава вяра, само че в случай че желаете да намерите решения на някои по-основни проблеми, тогава молбите най-вероятно ще се понижат за сметка на работата и проучванията. Поне в това имат вяра доста от учените – атеисти, само че пък дано не забравяме, че Нютон освен декларира, че всичко реализирано е с помощта на Бог, само че и до последния си ден съблюдава някои от главните мирянски практики.

Историята на науката, тя може да е място, където остават единствено спечелилите. Веднага ще ви дадем образец: знаете ли кой е Алън Тюринг? Най-вероятно да, само че при положение, че не сте осведомени, това е по този начин нареченият „ Баща на компютъра “, въпреки и Джон Атанасов да е на друго мнение, също по този начин е индивидът, който съумява да завоюва войната, само че в случай че не обръщаме внимание на полските учени, които създават същата концепция и компютър за разбиването на Енигма.

А знаете ли кой е основателят на Енигма? Защо той е незнаен, въпреки и това да е индивидът, който съумява да сложи целия свят на колене, тъй като неговите известия дълго време се оказват не просто непробиваеми, а невъзможни. Кой е основателят на Енигма? И за какво никой не го познава? Истината е, че лицето, което съумява да сътвори немската криптиращата машина, по този начин и не съумява да види какво реализира тя. Артър Шербиус е роден на 30 октомври 1878 година във Франкфурт на Майн. Неговият татко е предприемач и му обезпечава много положително детство, както и обучение. Когато приключва междинното си обучение, Артър отпътува в Мюнхен, където получава инженерна тапия по електротехника, а по-късно учи в университета Лайбниц в Хановер и се дипломира през 1903 година

След това написа своята дисертация на тематика „ Конструкция на индиректна водна турбина “. За този труд получава докторска степен. Демонстрирайки своя гений и отдаденост в науката, Шербиус е поканен да работи в редица немски и швейцарски компании. И през 1918 година взема решение, че е време да сътвори своя лична компания – Шербиус и Ритер. Именно в нея основава редица изобретения като асинхронни мотори, електрически възглавници, керамични затоплящи се елементи. Пише още едно проучване по отношение на правилото на работа на асинхроничните мотори. През 1918 година отива в патентното бюро, с цел да даде своя принос за основаването на роторни кабелни колела и по-късно неговият труд става основата на роторната машина или бъдещата криптираща машина.

Истината обаче е, че Артър показва своята машина наречена Модел А доста преди войната. Единственият проблем е, че е повече от голяма и тежи към 50 кг. Осъзнавайки, че технологията е доста по-голяма и няма да получи никакво самопризнание, стартира да я усъвършенства, до момента в който окончателната версия не е най-сетне превърната в стилен модел, който може да се придвижва като пишеща машина в дървен сандък. Избира името Енигма от гръцкото – „ гатанка “.

За страдание, даже тази версия не е чак подобен триумф. Тя продължава да е прекомерно тежка, принтиращите механизми основават проблеми и за следващ път, откакто тежестта най-сетне е свалено до 10 кг, добавено е напътствие за работа и още веднъж подсещаме, че машината се е предложила на пощенски конгрес, тъй като по този начин или другояче Артър вярвал, че ще успее да възпламени някои читатели да си изпращат криптирани писма, даже не е подозирал, че един ден ще се трансформира в апарат за всекидневна връзка сред другите военни частици.

На въпросния конгрес през 1924 година ще открием, че феновете не са просто нормално комерсиални почитатели на писменото слово, само че и дипломати, разнообразни политици и боен личен състав. Най-забавното е, че на въпросното ревю участват представители от няколко страни и в случай че някой се е досетил, че може да закупи машината, най-вероятно войната щеше да има друго лице. Сред купувачите е и немската войска, която в следствие модифицира творението на Артър. Впрочем военноморските сили обаче употребяват една версия, до момента в който армията употребява друга.

По непотвърдени данни, количеството им е към 100 000. От тези 100 000 едвам 3 са били хванати от съперника. Като тази, която доближава до Англия е изнесена точно от Полша. До тук можем да имаме вяра, че Артър е станал доста богат, изключително откакто инфлацията в Германия е повече от жестока и мнозина губят всичко, което в миналото са имали. Нека не забравяме и онази фотография от немско домакинство, в което дребни деца строят къща от банкноти, а тяхната себестойност е нулева. Артър също се пробва да задържи компанията си на повърхността, само че през по-голямата част от времето мизерства и се надява, че знанията и творението ще дадат вероятно някакъв резултат.

Надеждата идва през 1928 година със стабилизирането на компанията му. Капиталът се усилва доста и старите загуби се изплащат. За жал изобретателят може да се радва на благоденствие единствено една година, през идната е погубен в автомобилна злополука. Немският академик не взима и стотинка от Енигма, неговите пари идват от други изобретения, тъй като немската войска към момента е била лимитирана и няма право да я поддържа. Кой прибира парите?

Това е заслуга на немския разузнавач Ханс Тило Шмид. Неговата задача е да проникне във компанията и да открие документите и други мемоари на инженера. Дори и той не счита да печели от немската войска, а непосредствено търгува с информацията, като прави копия и ги продава на френското разузнаване през 30-те години на предишния век, облагата му по това време е към 20 000 $ в днешни пари, а всеки един документ се предава на ръка, като в подмяна той прибира парите.

Когато компанията е прекръстена, Рудолф и Елсбет съумяват да завоюват съществени доходи, само че без да създадат нито една иновация, всичко получено и завоювано е трудът на умрелия предходен притежател. Онези, които съумяват в следствие да запазят или да се докопат до криптиращи машини и ги резервират в работещо положение, стартират да ги продават години по-късно. През 2015 година на търг машина от немската флота с четири ротора е продадена за сумата от 235 000 $, а една година по-късно още една е продадена за 463 000 $. Днес малко на брой знаят историята на Артър Шербиус, въпреки и той да основава инструмент, който дълго време се трансформира в най-хубавия вестоносец на армията.

Снимка: Wikipedia