Науката е сътрудничество и не трябва да има граници. Това

Науката е съдействие и не би трябвало да има граници. Това обявиха в изявление за Българска телеграфна агенция гръцките океанолози Дионисия Ригату и Елени Китину, които са част от 34-тата българска антарктическа експедиция.

„ Науката е съдействие. Тя не би трябвало да има граници. Трябва всички да работим дружно за обща идея, тъй като това, което се случва в България, се случва в Гърция, и това, което се случва в Антарктида, визира света. За мен науката няма граници, и съдействието - свободното съдействие - даването на данни и шерването на експертиза е това, което може да придвижи науката напред “, съобщи Ригату, изразявайки благодарността си към Българския антарктически институт, чието съдействие с Гърция разрешава реализирането на плана ѝ с Китину в Антарктика.

Дионисия Ригату е океанолог от Атинския университет, като все още работи върху докторската си дисертация и е част от проучвателен екип в Атинския университет. Екипът ѝ се занимава с това по какъв начин климатичните промени въздействат на морската хранителна мрежа. Неин главен фокус е по какъв начин климатичните промени въздействат основно на фитопланктона и зоопланктона, които са в основата на морската хранителна мрежа.

Елени Китину е морски биолог и работи в Института по океанография към Гръцкия център за морски проучвания. Към момента тя е докторант, а дисертацията ѝ е отдадена на морските хранителни режими. Екипът, с който работи в Гръцкия център за морски проучвания, употребява най-много научно гмуркане, с цел да прави оценка средата, която учи. Фокус на работата ѝ са питателните мрежи на скалисти рифове. Китину прави оценка макроводораслите, всички безгръбначни, които живеят върху тях, и рибите и създава показатели за екологичен статус.

Тя изясни пред Българска телеграфна агенция, че досегашните проучвания демонстрират, че свръхуловът и климатичните промени оказват главния напън върху крайбрежните екосистеми, както и замърсяването.

В актуалната експедиция Ригату изследва фитопланктона в антарктически води като прави измервания от кораба с водни проби.

„ Те ще бъдат оценени по-късно, с цел да забележим по какъв начин е разпределена структурата на фитопланктона и кои разнообразни (фитопланктнонни) общности живеят тук. Тези общности се въздействат от фактори на околната среда, а също и от изменението на климата “, изясни тя. „ Можем също да използваме отдалечени проучвания, с цел да забележим какъв е бил фитопланктонът в предишното, още от 1990-те. Поради тази причина имаме и променливи на околната среда: вятър, температура на морската повърхнина, покритие от морски лед “.

Чрез пробите фитопланктон Ригату и Китину ще схванат по какъв начин се е изменила морската среда - дали поради човешкото наличие или естествените климатични и естествени промени и по какъв начин това е повлияло цялата морска хранителна мрежа.

„ В основата на хранителната мрежа, дружно с фитопланктона, са макроводораслите, които ще оценим посредством гмуркане. След това идват горните хранителни равнища: филтратори, безгръбначни, които живеят измежду макроводораслите на морското дъно, както и риби, които вземат участие в по-високи хранителни равнища. След това идват пингвините и тюлените, които са висшите хищници на региона “, означи Китину.

Двете правят от борда на научноизследователския транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ и край българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ измервания и пробонабиране. За проучването са значими размерите на животните, фотосите на макроводораслите във водата, както и видео фрагменти на рибите.

Заедно с експертизата за фитопланктона, се употребяват и сателитни данни за променливите на околната среда: температура, вятър, покритие от морски лед.

„ Това са значими променливи за морския живот и се въздействат от голям брой фактори. Например, морският лед дава хранителни субстанции в океана, който след това дава храна за фитопланктона, а по-късно храна за зоопланктона и макроводораслите, а по-късно за по-малките риби “, изясни Ригату. „ Ако едно равнище е наранено от изменението на климата, то може да засегне по-високите равнища. Ако докоснеш нещо в океана, целият баланс се трансформира “.

Гръцките учени възнамеряват слагане на станции на няколко места за премерване на човешкия и естествения отпечатък върху питателните вериги. Към момента те са взели водни проби на друга дълбочина от няколко местоположения към о. Ливингстън, както и от Антарктическия проток и залива „ Надежда “ край Антарктическия полуостров. Още на кораба те имат апаратурата, с цел да филтрират пробите и да отделят фитопланктона, който ще бъде проучен в лаборатории в Гърция.

„ Последните проучвания в полярните райони демонстрират, че спътниците не са изцяло точни там - те подценяват доста фактори, тъй като общностите тук са разнообразни. Това е обвързвано с равнищата на хлорофил и други механически детайли. Така че нашите данни могат да се употребяват и за възстановяване на логаритмите за полярните райони “, уточни Ригату и добави, че за това са нужни поредни изследвания.

„ Мисля, че тъй като тези данни са редки, е доста значимо да ги имаме, даже като базова линия. Дори в случай че установим, че „ това се случва “ единствено един път, отново е доста значимо, тъй като данните не са изобилни, изключително в елементи от Антарктида. Някои елементи са относително добре изучени, тъй като имат бази, които работят там непрестанно, само че други елементи - изключително биологичните данни към остров Ливингстън и протока Брансфийлд като цяло - съвсем не съществуват “, разяснява Ригату.

Ригату и Китину описаха още, че обработката на данните, които ще получат тук, ще отнеме до една година. Всъщност проучванията им са една дребна част от цялата картина на питателните вериги в региона на Антарктика, защото те вземат проби в избран миг и на съответни местоположения, а построяването на цялостна и поредна база данни, а надлежно и изводи, ще отнеме години на систематични изследвания. Затова те се надяват, че съдействието сред гръцката и българската полярни стратегии ще продължи и в бъдеще.

(НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд дойде във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 година след едномесечно корабоплаване през Атлантическия океан.

През февруари 2024 година националната осведомителна организация на България откри подобен и в българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев заяви преди четвъртото корабоплаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември предходната година, че националната информационна организация ще изпрати собствен специфичен сътрудник през януари-февруари 2026 година

Пресклубовете съществуват с помощта на безвъзмездната поддръжка на българския научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ и на българската база „ Св. Климент Охридски “ с предоставените пространства, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем отвън страната в прилежащи страни и в страни с огромни български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), акцентира Вълчев тогава.

Материалите на специфичните репортери на Българска телеграфна агенция на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специфичната тематична графа „ “ на български и британски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се употребяват от всички медии с позоваване на Българска телеграфна агенция. Кирил Вълчев напомни, че с помощта на своите репортери организацията е измежду първите резултати в търсачка на Гугъл при търсене с израза Antarctica correspondent.