Английски разследващи разкриха нагъл плагиат в СУ „Св. Климент Охридски“
Научната общественост в Англия и у нас, бе разтърсена от мощен скандал за плагиатство на български професор след разкритията на интернационалната наблюдателна организация Retraction Watch в съдействие с специалисти по политиката за плагиатство от Обединеното кралство и Европейската мрежа за Академична честност.
Във фокуса на следствието на организацията е родният проф. Милен Замфиров, който е декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ „ Св. Климент Охридски “, определен наново на тази позиция в края на 2023 година и почетен през предходната с премията „ Питагор “ за значителен принос на български учени и научни колективи за развиването на науката. Както и неговата заместничка във факултета и съавторка на махленски в плагиатство текст Маргарита Бакрачева. И тя професор и лекар по логика на психиката, за разлика от Замфиров, който е лекар на науките.
Проф. Милен Замфиров
За проверяващата британска конструкция обаче тези трофеи са по-скоро озадачаващи, в сравнение с респектиращи след разкритията, които вършат по специфична методика, установяваща припокриване на цели абзаци от един текст с други предшестващи, наричано от тях „ усвояване “ и „ пренасяне от един текст в различен предхождащ или, казано по-простичко – обири на пакост от научни писания на други създатели.
Retraction Watch към този момент един път е уведомил, че обвиняванията са за отчет от 2021 година на въпросния проф. Замфиров. И с голямо озадачение оповестява, че създателят му получава премията „ Питагор “ през 2024 година След което се впуска в в детайли проучване и доказване на текстовите съвпадения, които образно показва. Връща се и по-далеч в научната активност на Замфиров, стигайки до защитаването на „ труда “ му за професорската купа, където също открива позорни за всеки, който се допира до писменото слово, съвпадения с непознато авторство.
Ето какво пишат от организацията:
„ Статията, отдадена на „ интердисциплинарните връзки сред квантовата доктрина и логиката на психиката “, съдържа обилни елементи от оповестени преди този момент писания на Busemeyer & Wang (1,2) и Atmanspacher, наред с други – както потвърдихме сами, откакто разгледахме по-отблизо детайлностите от публикация и ги анализирахме още веднъж. Оригиналният текст и изводи на Busemeyer & Wang от 2015 година могат да бъдат следени в „ изместен “ тип в границите на магнум опус на Замфиров и Бакрачева от 2021 година Близо 50% от документа на Busemeyer & Wang – Current Directions наподобява е обхванат от текста на Замфиров и Бакрачева без съответно изтъкване на авторството или позволение от създателите. Като остввим настрани, текстовите прилики, документът съдържа и голям брой в действителност неточности “, които проверяващите показват, в това число стигайки до заключението, че нашенците са създали неправилен превод от дисертацията на Густафсон от 2004 година в университета на Минесота.
И заключават: „ Що се отнася до текстовите прилики в този момент, наподобява, че проблематичната публикация " Паули-Юнг надалеч не е изолирано събитие в университетския опит на Замфиров “.
Разследващите са се допитали и до уеб страницата на СУ " Св. Климент Охридски “, установявайки, че така наречен от тях полемика към творчеството на Замфиров датира още от 2020 година, когато в разгара на Ковид пандемията той желае да стане професор в Алма матер, откакто е определен за първи мандат като декан на въпросния факултет. За да получи купата, Замфиров показва лист от 10 изявления и няколко монографии, където напълно стъпва на използването на „ класическия метод на Жан Пиаже в образованието със специфични потребности и емпиричното валидиране на учебен модел за различаване на надарени възпитаници “.
Жан Пиаже е фамозен швейцарски биолог, психолог, логик и мъдрец, основал Център по генетична епистемология в Женева през 1955г. и останал негов шеф до гибелта си
през 1980 година на 84-годишна възраст.
Но създаването на въпросния учебен модел, който принадлежи на Пиаже, у нас е мотив Замфиров да получи премията „ Питагор “. И най-вероятно да се снабди и с проучвателен план, който има за цел да приложи учебен модел, посредством който може да се дефинира съответното интелектуално равнище на даден възпитаник въз основа на новоразработена методология посредством феномените на Пиаже “, показват проверяващите. Като прецизират, че родният професор е получил 146 800 лева по „ Програма за финансиране на фундаментални проучвания “. И с цел да обяснят по-нагледно на непознатия четец какво съставлява тази сума, я съпоставят със междинната годишна заплата у нас, която е към 27 000 лева
Разследващата организация е изумена и от това, че рецензентите на публикациите на Замфиров по време на отбраната му за професорската купа се вършат на разсеяни, „ че някои от публикациите съдържат елементи от предходни оповестени писания на други откриватели и доста припокриване с разнообразни неакадемични уеб източници, в това число платформи за закупуване на подготвени студентски есета, уебсайт на българска детска градина и новинарска секция на Медицински център “. И показват дълъг лист от съпоставени текстове, в които като въшка на чело изскача искрено плагиатство, както и източниците, от които необмислено е преписвано. Като акцентират, че професорът брутално граби фрази и абзаци от историческия обзор на Международната подредба на заболяванията (МКБ)-10, без въобще да си прави труда да ги разграничи от личните се „ мисли “, а „ присвоява библиографията на своя източник като своя “, откриват проверяващите.
Във въпросния отчет на Милен Замфиров откривателите на неговото „ научно дело “ откриват 90% от публикацията на българския клиничен психолог Ирена Петкова от 26 юни 2019 година, оповестена в блога на фондация „ Хестия “, която той си е присвоил, без въобще да уточни източника.
Ирена Петкова е магистър в компетентност „ Клинична логика на психиката с психоаналитична вероятност “ към Нов български университет и е с интерес към психотерапията. Присъединява се към фондация „ Хестия “ през 2019 година В уеб страницата на Академията за детско здраве у нас Ирена Петкова е показана като „ психолог “, специализирала „ Психодинамична психотерапия “. Работи самостоятелно с деца, юноши и възрастни. Провежда психодиагностични сесии с родители на деца от аутистичния набор или деца с хиперкинетично държание със или без недостиг на вниманието “.
И тук става още по-интересно. Защото роди професор, лекар на науките и декан на факултет в СУ втори мандат, се оказва и създател на обемистото издание „ Всичко, което знаем за аргументите за аутизма “, „ преведено “ и на британски.
Всъщност е преведено заглавието, защото мощно заинтересувани родители на деца с аутизъм се втурват през глава да я купуват, крепко запечатана в найлонова обвивка, след отварянето й откриват, че тя е с празни страници.
Всички до една, колкото и да са доста, а те са доста.
Което не пречи на Замфиров безстрашно и бодро да я записва в предългата книгопис, съдържаща така наречен научни приноси. Термин, който самичък по себе си е цялостна идиотщина във възприетите у нас правила за отбрана на дисертации, тъй като се изисква единствено да си посочиш „ научните приноси “, макар че това би трябвало да е обект на заключенията на надалеч по-утвърдени престижи в науката. Но пък фактът с „ научната “ книга за аутизма с празни страници прелестно изяснява за какво Замфиров се е възползвал от труда на Ирена Петкова – явно заради липса на лични знания по тази тема.
Само че това не е всичко, както се споделя в доста зарибяващи реклами на всевъзможни уреди за семейството. Британската проверяваща организация е разкрила в отчета на Замфиров и „ огромни прилики със студентско есе, което наподобява е качено през 2009 година в български уебсайт, употребен за закупуване на подготвени текстове за академични задания. Обаче той избира да цитира някакъв си собствен труд от 2018 година, за който британското изследване открива, че е „ български превод на клиничните описания на МКБ-10 от 1992 година “, още веднъж без да си прави труда да цитира и да изяснява от кое място тъкмо е взел текстовете.
Прецизният относителен разбор на английското изследване на академичното „ творчество “ на Замфиров открива съществени заемки и от труд на фамозния международен академик в региона на педагогическата логика на психиката Робърт Славин, превеждан и издаван и у нас. При това установи, че професорът се базира не на текста на международния академик, а на други свои публикации, в които го е преписвал, само че още веднъж без да уточни авторството му.
Разследващите откриват също, че най-малко два от 10-те отчета, които Замфиров показва, с цел да отбрани професорската си купа, в действителност са еднакъв текст с леки промени. И показват термина, определящ този метод – „ нарязване на колбас “, което значи „ преработване на предходни текстове в бъдещи текстове или основаване на едновременни изявления с всъщност еднакъв текст/данни “, без никакво категорично откриване на този факт на списанията или техните читатели “, както коментират те, изброявайки случаите на правилото „ copy & paste “, по който Замфиров си основава книгопис и биография на академик.
Председателят на научната комисия, провъзгласила Замфиров за професор – професорът по специалността „ Педагогика “ в СУ „ Св. Климент Охридски “ Мира Цветкова, вижда съвпаденията на текстовете му, само че все пак намира причини за назначението му за декан през първия му мандат.
Разследването на британската организация продължава и във връзка с статистическите данни, обсъждани от Замфиров и Бакрачева.
В българския текст е посочено, че това е заслуга на други хора, само че в британския този факт безгрижно е пропуснат, както откриват те.
Обект на следствието е и „ експертизата ” на двамата нашенци в областта на хипнотизирането на астронавти, с което се занимават в текста си „ Модел, основан на внушаемост, улесняващ адаптирането към „ безтегловност “, оповестен в Annual of Educational Studies Vol 113, Year 1, 2020, както показват разобличаващите плагиати. И по този мотив те декларират: „ Пореден случай на висок % прилики в текст на Замфиров и Бакрачева. Те още веднъж съединяват и пренареждат дълги параграфи от своите източници. Също по този начин вземат източниците, употребявани от истинските създатели, като ги показват като свои лични открития в своята книгопис “. И вършат детайлно изследване на техни текстове, само че още веднъж без кавички и със икономисване на точния източник на изказванията им, чийто труд употребяват в много по-различен подтекст.
Плагиатството в родната просвета сякаш се трансформира в народен спорт, който взриви обществеността около плагиатския скандал с претендента защо ли не на „ ИТН “ Петър Илиев през 2012 година Впоследствие той бе заставен да напусне СУ. „ Св. Климент Охридски “, където се подвизаваше в правния факултет, точно поради плагиатство. Очевидно обаче тази процедура е необятно употребена в Алма матер, както излиза наяве от разкритията на интернационалната наблюдателна организация Retraction Watch в съдействие с специалисти по политиката за плагиатство от Обединеното кралство и Европейската мрежа за Академична честност и за проф. Милен Замфиров и заместничката му на деканския пост Маргарита Бакрачева.
За родните учени това наподобява не е проблем, откакто Замфиров с изключение на с „ Питагор “, е удостояван и с редица други научни награди, каквито са Грамота за премия в 4-ото издание на състезанието за образователно-програмни артикули на ДИУУ за продукта „ Жестов речник “ по „ Човекът и природата ", Физика и астрономия (2007 г.), Грамота за премия в 9-ото издание на състезанието за образователно-програмни артикули на ДИУУ, за продукта „ Смятането елементарно “ (2012 г.) и други
Не е спирачка и пред участието му в Съюза на физиците в България и Съюза на математиците в България. Или систематизирано, най-успешната активност на „ учения “ проф. Милен Замфиров е безпроблемно да се показва за физик, математик, хипнотизатор, психолог, създател на книга (С празни страници) с второ ревизирано издание на британски език. Но пропуща уточнението, че в действителност е най-хубав в жонглирането с непознати писания.
Някой да има още въпроси, за какво образованието запада, както се вижда, даже в СУ „ Св. Климент Охридски “, считан за цитаделата на просветеността? Едва ли. Но ужасът на родителите на деца с аутизъм, които се снабдяват с неговата „ книга “ с празните страници по най-болезнения им проблем, и техните въпроси „ Как е допустима такава подигравка? “ си остават. Както и твърдото им разбиране, че някои психолози у нас явно се нуждаят от психиатри, а евентуално и от интервенция на прокуратурата, щом могат безнаказано да си разрешават сходна машинация. С каква цел ли? Че с каква друга, с изключение на за облага.
Инфо: Уикенд
