Вдъхновение. Писма на момичета, умиращи от рак
Научихме се да не стопираме да бързаме без да спрем и да забележим значителното:
„ Ако човек ви обича същински, той в никакъв случай няма да ви остави, без значение какво се е случило. Никога не забравяйте, че животът е цялостен с възходи, след които следват падения “.
***
„ Щастието е път. То не е дестинация. Благодарете за съществуването. Стремете се към независимост, към благополучие. Винаги вярвайте и останете млади по душа. Вие знаете единствено името ми, само че не сте осведомени с историята ми “.
***
„ Истинската обич е рядко събитие. Животът е странна смешка. Нищо не е постоянно. Има нещо изключително във всеки минал ден и вие сте длъжни да им се наслаждавате. Още на следващия ден могат да открият у вас смъртоносна болест, тъй че живейте пълностоен живот. Животът е ужасяващ единствено при положение, че вие си го извършите подобен “.
***
„ Любовта не е да виждате бъдещето с този човек, а е в това да не виждате без него смисъл в живота. Както е известно, животът е игра, а любовта – особена премия. “
***
„ Това е моят живот, единствено моят. Не е ваш. Не би трябвало да се вълнувате с какво се занимавам аз. Винаги ще има хора, които ви ненавиждат, които непрекъснато ще ви оценят, които ще се опитат да ви пречупят. Въпреки това, какъв брой устойчиво стоите на краката си, зависи единствено от Вас “.
***
„ В никакъв случай не се отхвърляйте да извършите нещо, за което мислите всеки ден. Мечтая да се трансформира в тази, която прави неприятните дни положителни, и тази, която ще ви накара да кажете: „ Животът ми се промени след срещата с нея “.
***
„ Любовта… тя е като стъкло: красива на тип, само че нежна. Твърде елементарно е да я счупиш “.
***
„ Щастието зависи от нас. Замислете се: не става дума за благополучен край, а за самата история„.
***
„ Не плачете. Знам, че ще бъдете постоянно с мен “.
