Научих се да живея с жена. И се оказа, че

Научих се да пребивавам с жена. И се оказа, че не е по този начин, както го разказват в романите. Например, не знаех, че дългата женска коса е освен нещо красиво, женствено и чаровно, а и изисква изключително внимание от моя страна. Та нали, когато тя лежи до мен, не би трябвало да не помня, че на първо време е нужно да й отместя косата от възглавницата, а чак по-късно да се притисна до нея. Но с времето това става табиет.

Не знаех, че в случай че тя е в неприятно въодушевление, незабавно би трябвало да я прегърна, да изясня какъв е казуса и да я успокоя. При мен е напълно друго - когато ми е гадно на душата, не обичам да ме разпитват за това и да ми се въвират в душичката; тези моменти ми е належащо да си ги " прекарвам " самичък.

Не знаех, че в случай че тя в никакъв случай не ме моли за помощ, то постоянно чака самичък да й я предложа. " Недей, ще го свърша самичък! " " Мога и сама... " Не, не може! Или, по--точно, чака да упорствам на своето. За нея е значимо да се усеща жена, а работен кон мога да бъда и аз. Та, в случай че не й се разрешава да подвига нищо по--тежко от букет рози, то в най-скоро време ще се забележи, че тя все по-рядко е в неприятно въодушевление, а усмивката е на лицето й все по-често.

Не знаех и това, че дамата не е единствено държанка, с която споделяш леглото, ваната и кухненската маса, а и другар, който е належащо да слушаш деликатно. И да чуваш, когато я слушаш, даже когато приказва за дреболии. Жената не е мистерия, не! И на всеки мой въпрос мога да получа отговор, в случай че съм малко по-внимателен. Тя постоянно споделя какво й е нужно. Винаги! Странно ми е, когато мъжете споделят, че не знаят какво желаят дамите им. По-скоро, не им се желае да го знаят.

Не знаех, че връзките в една връзка не опират единствено до мен, а и до " аз " на квадрат... Всеки би трябвало да прави своите крачки, до момента в който двамата не докоснете устните си. Ако стоиш на едно място, а другият върви против теб, то е прекомерно евентуално да останеш зад тила му. Всеки прави своите крачки. За безногите няма място на старта... А да паднеш в пропастта не е толкоз ужасно. От всяка бездна можеш да се измъкнеш, стига да не отблъскваш ръката на този, който те е побутнал към нея. И - като хванеш ръката му - не чакай комфортен миг, с цел да си го върнеш.

Да си връщате един на различен - това е като да пиете и двамата отрова от една чаша, даже и да знаете, че ще ви убие. Трябва да се излива всичко, което убива и вместо него да се налива това, което опиянява. Например, поучават, вместо възмездие - което като резултат води единствено до афект - даже и да е хладно, " в отговор " да се дава деликатност... Нежността при докосването опиянява повече, в сравнение с всяко прелестно вино...

Не знаех, че възприятията не се намират под корема, а на връхчетата на пръстите, с които я докосваш. И - в случай че чуваш музиката - значи, можеш да свириш. Та нали пръстите ти не могат да се настройват. Или имаш гений, или нямаш... "