Научих се да харесвам автомобилите от баща ми. Той ми

Научих се да одобрявам колите от татко ми. Той ми показваше нов модел, купуваше ми списания за коли и ме водеше със себе си да коригирам возилото му. От даден миг нататък аз самичък си купувах списанията. Четях всичко, което можех, за колите и отказвах да взема шофьорска брошура, до момента в който не си купя лична кола. Тогавашната ми другарка и фамилията ми ме убедиха в противоположното. Това беше много потребно в една от първите ми работи. В последна сметка станах създател на публикации за коли. Като подобен съм задължен да кажа, че никой различен няма да последва моите стъпки.

Мнението е на Густаво Енрике Руфо от autoevolution

Не споделям това, с цел да попреча на по-младите си читатели да създадат същото, което направих и аз, като татко, който се пробва да разубеди сина си от неприятно решение. Това не е по този начин. Наслаждавах се на пътуването си макар възходите и паденията. Просто оповестявам обстоятелствата. Не считам, че по-младите ми читатели имат същата пристрастеност към колите като мен. Всъщност може би даже нямам по-млади читатели. Те се интересуват доста повече от компютри, технологии, TikTok, YouTube или каквото друго притегля вниманието им. Колите? Не чак толкоз. Може би софтуерно дефинирани коли, само че поради софтуера, а не поради колите.

Сълзи от масло по остарялото време

Когато си купувах списания, се влюбвах в новите модели. Искаше ми се да мога да си купя. Когато показаха Ferrari F40, челюстта ми падна на земята. Малко по-късно McLaren F1 се трансформира в обичаното ми създание на всички времена. За страдание, бях очевидец на последните дни на същинската пристрастеност в автомобилната промишленост. Нещо, което наподобява е изгубено вечно. Почти нямаме автомобилни списания в близост, където и да е по света, и даже местата, където ги продаваха, към този момент ги няма.

Медиите, които към момента са дейни, или се трансформират в уеб страници, или се борят за оцеляване. Пишат за коли, които към този момент не карат никого да мечтае за тях. Разбира се, имаме коли, които могат да преодолеят бариерата от 400 км/ч, само че защо друго да мечтаем с изключение на за това? Техният дизайн? Управлението им? Къде можете да ги карате толкоз бързо? На дребното писти, които към момента имаме разполагаем? Като се има поради какъв брой костват, къде да ги карате е най-малкият проблем на целевите им клиенти. Въпросът е, че все по-малко купувачи виждат смисъл да го вършат. Най-вече тези, които даже не могат да си показват, че ще ги купят, наподобява не се тормозят. Неотдавна те най-малко мечтаеха да го създадат.

Симптомите на обездушаването

Ясен знак, че пристрастеността е изгубена, е обезвереният опит тя да бъде възобновена с имена от предишното. Ford Mustang в този момент е електрически SUV, в който не се приказва за Mach 1 (или 343 m/s, скоростта на звука), а за Mach-E. Ford Capri последва същия път. А какво да кажем за Mitsubishi Eclipse или Renault Espace – автомобил, за който мечтаеха единствено майките с огромни фамилии? Маркетинговите отдели можеха да изберат всяко друго име за тези коли. Защо да възвръщат тези, които към този момент имаха?

Дали с цел да спестят пари, употребявайки имена, които към този момент са непокътнати като търговски марки, или с цел да се опитат да възстановят харизмата, която тези имена към момента носят? Мисля, че втората догадка е най-вероятна. Гарантирането на триумфа на новия артикул е по-добро от спестяването на няколко $. Ами в случай че самият артикул е блудкав и безчувствен? Дайте му носталгично име и се пробвайте да го визиите като законен правоприемник.

Новите вести са за нещо остаряло

Друга улика, че хората не се интересуват толкоз доста от актуалните коли, са новините. Нов автомобил ще се появи в шоурумите? Аудиторията, желаеща да научи повече за това, ще бъде доста дребна. Pontiac GTO е открит след десетилетия в хамбар? Това е, което хората желаят да прочетат. Находките от зарязан двор, рестомодите и аукционите за редки типичен коли са това, което в днешно време най-вече „ движи иглата “, когато става въпрос за броя на аудиторията. Изглежда, че читателите не се интересуват толкоз доста от нови коли и не е толкоз мъчно да се разбере за какво.

Автомобилната промишленост е подложена на толкоз доста регулации и условия, че множеството от това, което предлага, е предвидимо или скучно. Всичко е SUV или нещо много сходно, което производителите на коли вземат решение да нарекат по различен метод. Наскоро прочетох един създател, който призна, че е „ кьорав за коли “. Ако нещо не беше Volkswagen Beetle или Bus, той просто споделяше, че това е автомобил, без значение дали е Rolls-Royce или Dacia. Някои евентуално ще обвинят индивида, само че дали той е отговорен?

Интернет умъртви автомобила?

Дали това е обвързвано с интернет и виртуалните срещи. Връзките от разстояние и всичко, което разрешава на хората да си стоят у дома, без значение от това какво желаят? Дали хората най-сетне одобряват Псалм 23 като управление за благополучие, до момента в който повтарят: „ Няма да желая “, което включва и колите? Или просто всички коли са се трансформирали в домашен уреди. Независимо че се назовават Невери, задвижвани с гориво или електричество, първокласни или елементарни? Възможно е също по този начин да се окаже, че просто всичко ни е омръзнало.

Каквото и да е обяснението, множеството хора, които са станали създатели на коли по времето, когато и аз го направих, в този момент се занимават с нещо друго. Присъединили са се към екипите за връзки с обществеността или са заели позиции в региона на маркетинга. Някои са се трансформирали в сътрудници на недвижими парцели или притежатели на магазини. 

Тези, които към момента желаят да си изкарват прехраната с писане за коли, или имат лични уеб страници, или се конкурират с други създатели във ферми за наличие за вниманието на читателите и за забавни тематики, за които да пишат. Конкуренцията сама по себе си не може да изясни за какво всеки ден има толкоз малко неща за разискване и за какво с времето забавните тематики като че ли стават още по-малко.

Всичко е еднакво… жалко

Знам, че колите са артикули, които би трябвало да се създават по метод, който прави продажбата им доходоносна. И въпреки всичко натискът върху разноските ни накара да забележим няколко разнообразни автомобила, които в действителност са едни и същи. Не става въпрос единствено за платформите за шерване, само че и за всичко останало. Новият Fiat Grande Panda е Citroën C3. Той се продава в Бразилия и Индия, с няколко промени по каросерията. В Европа хората го познават като Citroën ë-C3. Те имат едни и същи мотори, а ръководството евентуално също е доста сходно. Клиентите ще изберат единия или другия поради външния тип или цените. Всичко останало ще се усеща по един и същи метод, в това число това, което би трябвало да има най-голямо значение: шофирането.

Има ли метод трендът да се обърне? 

Вероятно. Искат ли хората това да се случи? Нямам визия, само че не мога да кажа, че го вършат след всичките тези години. Бяхме бомбардирани от недоброжелатели на колите. Те считат, че колите са най-лошото нещо на света. Те сътвориха дни без коли и ние приехме това, без да го слагаме под въпрос. Дори някои производители на коли се причислиха към тях, колкото и неуместно да наподобява това. Недоброжелателите на колите ги упрекват за изменението на климата, а ние не сме посочили задоволително какъв брой зле аргументирано е това. 

Те понижиха местата за паркиране, а ние просто се чудехме къде да оставим колите си вместо тях. Те се трансфораха в елементарни принадлежности, а никой инструмент няма право на никаква пристрастеност. Това е отегчителен маршрут за нещо, което в миналото е пособие на хората да стигнат по-далеч, в сравнение с в миналото са си представяли.

Това е, което е останало на автомобилните запалянковци: да възхваляват предишното, вместо да се любуват на сегашното.