Научени сме да мислим, че нормалността“ е критерий. Че да

Научени сме да мислим, че „ нормалността “ е аршин. Че да бъдеш като всички останали е вярното нещо, което би трябвало да правиш, и че всяко отклоняване от признатите стандарти за мозъчната функционалност е обезпокоителен признак. Но актуалните проучвания сочат друго. Някои особености на мисленето и усещането, които в миналото са били считани за странни или даже патологични, в този момент се признават просто за друга форма на невронната организация. Ако мозъкът ви работи ексцентрично – това може да не е минус, а вашият максимален запас.

Съществуват няколко признака, които демонстрират, че мозъкът на човек не работи обикновено.

Забелязвате най-малките елементи, които убягват на другите

Напоследък учените все по-често настояват, че хората възприемат и взаимодействат със света към тях по разнообразни способи. Не съществува един-единствен „ верен “ метод на мислене. Понякога нетрадиционните способи на мислене обезпечават на хората необикновени качества. Така да вземем за пример някои хора могат да виждат и най-малката смяна в лицето на събеседника си, структурата на текста и даже шума на климатика. Проучванията демонстрират, че нарасналата сетивна сензитивност може да е симптом за висока интензивност в избрани области на мозъка, изключително в региона на обработката на сетивната информация.

Това може да бъде линия на невроразнообразието, изключително в аутистичния набор, само че се среща и при хора с изключителни аналитични умения и мощна вътрешен глас. Този тип мозък работи доста добре в региона на науката, дизайна, инженерството и даже в договарянията.

Трудно ви е да се концентрирате върху едно нещо, тъй като се интересувате от всичко по едно и също време

Ако ви е мъчно да се концентрирате, само че имате милион хрумвания и елементарно превключвате сред тематиките, това може да не е недостиг на вниманието, а креативно мислене в най-чистата му форма. Изследователи от Харвардското здравно учебно заведение са открили, че хората с по този начин нареченото „ разсеяно “ внимание са по-склонни към творчество.

Някои хора виждат незначителните промени в изражението на лицето при другите хора

Това значи, че мозъкът ви е кадърен да съхранява голям брой концепции по едно и също време – заложба в науката, изкуството и предприемачеството. Ключът е да се научите да управлявате потока.

Често мислите за това „ какво би било, ако… “

Склонността непрекъснато да размишлявате, да анализирате събитията от предишното или да фантазирате за бъдещето може да наподобява като проклинание. Но когнитивните невробиолози означават, че сходно „ мисловно моделиране “ е обвързвано с интензивността на мрежата на режима по дифолт – област от мозъка, виновна за творчеството, емпатията и построяването на модели на бъдещето.

Хората с тази функционалност са стратези, мечтатели, създатели на вероятни сюжети. Това е изключително скъпо в изискванията на неустановеност и взимане на решения.

Наричат ги „ прекомерно чувствителни “ – към звук, болежка, страсти

Повишената прочувствена или физическа сензитивност може да бъде дразнеща за близките, само че невропсихолозите от Калифорнийския университет считат, че това е характерност на нарасналата интензивност в амигдалата и островната кора. Това са области на мозъка, виновни за прочувствените реакции и емпатията.

Хората постоянно възприемат свръхчувствителността като уязвимост. Но в реалност един подобен човек може да бъде наименуван просто надълбоко сензитивен. Често това качество е присъщо на хора с високо равнище на прочувствена просветеност, способни на дълбоки връзки и мощна емпатия.

Прекомерната сензитивност е друга ексцентрична характерност на мозъка на някои хора

Виждате необикновени връзки сред нещата

Ако постоянно чувате: „ Прекалено го усложняваш “ или „ Как въобще стигнахте дотук? “ – това не е причина да се притеснявате. Тази специфичност постоянно е присъща за хората с дивергентно мислене. Те намират връзки сред видимо несвързани обекти, хрумвания и концепции.

Тази специфичност на мисленето е ключът към нововъведенията и новите открития. Такива хора са по-склонни да основават ексцентрични артикули, технологии и концепции. Те не мислят линейно, а „ в ширина и дълбочина “.

За да обобщим, не всеки необикновен модел на мислене е разстройство. Напълно допустимо е просто да виждате света по друг метод. И това не е недостатък, а опция. Съвременната просвета от ден на ден твърди, че невроразнообразието не е нещо, което би трябвало да се поправя, а нещо, което би трябвало да се схваща, приема и развива. Нестандартното мислене значи, че човешкият мозък просто играе по разнообразни правила и евентуално печели.