Учени с тъжна вест за Путин и Си Дзинпин: Няма да живеят до 150 години дори да им присадят органи от младежи
Научен спор разкри границите на удължаването на човешкия живот
Разговорът сред китайския президент Си Дзинпин и съветския президент Владимир Путин относно опцията хората да живеят до 150 години провокира необятен теоретичен спор измежду международните специалисти. Двамата водачи бяха снимани да разискват тази тематика по време на боен церемониал в Пекин на 3 септември 2025 година
" Прогнозите са, че през този век хората може да живеят до 150 години ", съобщи китайският водач, представен от BBC. Двамата държавни ръководители, и двамата на 72-годишна възраст, дискутираха по какъв начин развиването на биотехнологиите и трансплантацията на органи биха могли да удължат доста човешкия живот, съобщи Дунав мост.
Професор Нийл Мабот от Института Рослин към Университета в Единбург, експерт в региона на имунопатологията, оспори тези изказвания. " Теоретичната граница на човешкия живот остава към 120-125 години ", изясни той. " Дори в случай че органите могат да бъдат сменени, застаряващото тяло се оправя по-зле с инфекции, пострадвания и стрес ".
Сегашното положение на трансплантациите
Органните трансплантации избавят милиони животи по света, като присадените бъбреци, черен дроб или сърце могат да действат десетилетия при положителни условия. Данните демонстрират, че бъбрек от жив донор може да служи 20-25 години, а от умрял донор - 15-20 години.
Въпреки това, трансплантациите постоянно носят опасности. Операциите са тежки за понасяне, а нуждата от доживотен банкет на имуносупресивни медикаменти усилва вероятността от инфекции и други затруднения.
Напредък в ксенотрансплантацията
Значителен прогрес в региона оферират опитите с генетично модифицирани свински органи. През 2024-2025 година са извършени няколко сполучливи трансплантации на свински органи в хора.
Рик Слейман стана първият адресат на свински бъбрек през март 2024 година и живя два месеца след интервенцията. Други пациенти получиха свински сърца, като най-дългият интервал на оцеляване беше към два месеца.
Съвременните генетично модифицирани прасета претърпяват до 69 геномни промени посредством CRISPR технологията. Тези промени целят премахването на протеините, които провокират отменяне от човешката имунна система.
През септември 2025 година американската Агенция по храните и медикаментите (FDA) утвърди клинични тествания на бъбреци от генетично редактирани прасета, което значи значима стъпка към всеобщо приложение.
Стволовите кафези като опция
Паралелно с ксенотрансплантацията, учените вършат пробиви в региона на регенеративната медицина. Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско създадоха способ за програмиране на стволови клетки да образуват характерни органи, в това число структури, които се свиват като биещо сърце.
Границите на човешкия живот
Холандски откриватели, анализирали записи за към 75 000 смъртни случая за три десетилетия, дефинираха евентуална възрастова граница от 115,7 години за дамите и 114,1 години за мъжете.
Мабот показва като образец най-дълго живелия документиран човек в историята - французойката Жан Калман, която доближи 122 години и 164 дни (1875-1997).
Други учени обаче оспорват концепцията за закрепена граница. Изследванията с антистареещи интервенции като рапамицин демонстрират удължение на живота при животни с до 25%, което подхранва очакванията за сходни резултати при хората.
Етични въпроси
Развитието на технологиите за удължение на живота поражда съществени етични въпроси. Ако единствено заможните могат да си разрешат скъпи лекувания за доста удължение на продължителността на живота, това би основало свят с нови форми на неравноправие.
