Натура 2000 не е система от строги природни резервати, в

„ Натура 2000 не е система от строги естествени резервати, в които човешките действия са изключени. Нейните цели не са да не се позволява икономическа активност, а по-скоро да се слагат параметрите, по които тя може да се прави. “

Това е формалното мнение на Генерална дирекция „ Околна среда “ на Европейската комисия. Оттам декларират още по-конкретно, че могат да се позволяват планове даже когато те повреждат околната среда, стига да са от значим публичен интерес и да бъдат признати съответни обезщетителни ограничения.

Европейската комисия споделя ясно, че в зоните по „ Натура 2000 “ могат да се осъществят стопански действия, в това число създаване на автомагистрали, тунели, мостове, жп линии, енергийни обекти и други значими национални планове, които са от голяма важност за здравето, сигурността и просперитета на жителите.

Ключовите правила на мрежата „ Натура 2000 “

„ Натура 2000 “ не е непоколебим резерват. Тя не значи възбрана за човешка активност или цялостно прекъсване на строителството. Идеята е да се предизвиква устойчивото развиване, което съчетава опазването на природата с икономическите потребности на хората.

Мрежата се основава на две съществени европейски наставления — Директивата за птиците и Директивата за местообитанията.

„ Натура 2000 “ не пази единствено обособени типове животни и растения, а техните естествени местообитания — гори, ливади, блата, водни пространства и други естествени зони.

Европейската комисия споделя ясно: „ Натура 2000 “ не е спирачка, а опция.

Каква е действителността у нас?

Повече от две десетилетия зелените Неправителствени организации постановат изказванието, че в зоните по „ Натура 2000 “ всякаква активност е неразрешена. Не единствено строителството, само че и пашата на животни, засаждането на овошки и други аграрни култури.
С този разказ еколозите подведоха освен обществото, само че и държавните и общинските институции, както и бизнеса. Администрацията постоянно е блокирана от зелени опорки, налагани през корпоративно подвластни медии, в това число и национални малките екрани.
Средствата за всеобща информация разпространяват изопачени екологични канони, насаждани от българските еколози, които нямат нищо общо с действителността и европейските правила.

По този метод с десетилетия бяха спирани жизненоважни инфраструктурни обекти.

Примерите

Най-показателният образец е Автомагистрала „ Струма “ през Кресненското дефиле, чието дотъкмяване беше блокирано повече от две десетилетия. Това се случваше посредством потребление на прекомерно демократичното екологично законодателство у нас и посредством корист с правата, дадени на зелените Неправителствени организации от Орхуската спогодба.

За тези години еколозите водиха над 50 каузи против страната. Основните жалбоподатели бяха Сдружение за дива природа „ Балкани “ на някогашния основен консултант на Борислав Сандов — Андрей Ковачев, както и Асоциация на парковете в България, учредена от Тома Белев.

Цената на това закъснение е тежка. За годините, в които строителството на автомагистралата през Кресненското дефиле беше блокирано, при произшествия там починаха 76 души, а ранените са над 400. Въпреки поставените разграничителни колчета пътните произшествия не престават. Задръстванията, изключително през летния сезон, се трансформират в призрачен сън за пътуващите.

С дефинитивно решение Върховният административен съд отхвърли като неоснователни жалбите на Асоциация на парковете в България и Сдружение за дива природа „ Балкани “ против построяването на Автомагистрала „ Струма “ през Кресненското дефиле. Така съдът постави завършек на дългогодишните опити за блокиране на плана.

Подобна е обстановката и с тунела под Шипка. През 2023 година, съгласно оповестени данни, териториите, през които би трябвало да минават трасетата на тунела и обходния път на Габрово, са били включени в проекта за ръководство на парк „ Българка “ като зони с резерватен режим и възбрана за строителство. Планът е направен от консорциум „ Обединение Българка 2013 “, управителен от някогашния заместник-министър на околната среда Тома Белев, и е признат от Министерския съвет на 30 декември 2021 година, до момента в който Белев е настоящ заместник-министър.

В правосъдното решение на Административен съд – София, с което се анулира решението на Министерския съвет за приемане на проекта за ръководство на парк „ Българка “, е посочено, че има неясноти във връзка с планувани инфраструктурни планове и обход на обитаемо място с тунел под връх Шипка, които попадат в зона с очакван резерватен режим. Това демонстрира по какъв начин посредством проекти, режими и административни ограничавания може да бъде блокиран инфраструктурен план от национално значение.

Тунелът „ Петрохан “ също е следващата жертва на зоните по „ Натура 2000 “. По абстрактен план той има няколко разновидността на трасе с дължина сред 4 и 7 километра, само че всички са получили негативни мнения от Министерството на околната среда и водите. Причината е, че трасетата засягат местообитания и попадат в обсега на Директивата за птиците. Още през 2021 година служебният министър на екологията Асен Личев приключва процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда.

В момента няма определено дефинитивно трасе, няма задание и няма почнала действителна процедура за Оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съгласуемост. А тези процедури изискват продължителни разбори и теренни изследвания, които би трябвало да обзет четири сезона.

Същата орис заплашва и Автомагистрала „ Черно море “. През предходната година всичките седем трасета на идейния план са били отхвърлени от Министерството на околната среда и водите, тъй като минават през зони по „ Натура 2000 “, а при един от разновидностите има и нахлуване в предпазена територия. При настоящите административни и екологични процедури автомагистрала „ Черно море “ може да бъде приключена най-рано към 2035 година, а при обжалване периодите могат да се изместят още по-напред.

Това не са изолирани случаи. Същият модел визира Автомагистрала „ Струма “, тунелите „ Шипка “ и „ Петрохан “, Автомагистрала „ Черно море “, Автомагистрала „ Русе – Велико Търново “, нови жп линии, енергийни обекти и други стратегически планове.Нужна е незабавна смяна

За да се преодолеят изкуствено основаните спънки пред огромните инфраструктурни планове у нас, е нужна незабавна смяна в екологичното законодателство.

Досега периодите за осъществяване на Оценка за влияние върху околната среда, екологични оценки и оценки за съгласуемост със зоните по „ Натура 2000 “ лишават не по-малко от 8–10 години. Тези периоди обрекоха огромните стратегически обекти и на процедура ги блокираха. По тях и в този миг не се работи действително.

Правят се идейни планове, които се пробват да заобикалят зоните по „ Натура 2000 “, само че тази задача е съвсем невъзможна, тъй като те обгръщат 35,2% от територията на страната — повече от една трета — и са ситуирани по този начин, че не могат да бъдат зобиколени.

Затова Министерството на околната среда и водите и новият министър Росица Карамфилова би трябвало да предизвикват промени в Закона за запазване на околната среда и Закона за предпазените територии.

Промените би трябвало да съдържат точни критерии и ясни времеви параметри при правенето на Оценка на въздействието върху околната среда, екологична оценка и оценка за съгласуемост със зоните по „ Натура 2000 “.

Едно от належащите дейности, които Министерство на околната среда и водите би трябвало да предприеме, е актуализиране на Наредбата за осъществяване на оценки за влияние върху околната среда, както и на наредбата за съгласуемост със зоните по „ Натура 2000 “ според Закона за биологичното многообразие.

Само по този начин в идващите 8–10 години може да се извървят процедурите и да се завършат цялата Автомагистрала „ Струма “, тунелите „ Шипка “ и „ Петрохан “, Автомагистрала „ Черно море “, Рила и основната жп инфраструктура — без значение дали плановете се финансират със средства от Европейската комисия, държавния бюджет или посредством концесии.

България не може повече да бъде пленник на изопачено пояснение на европейските правила. „ Натура 2000 “ не е възбрана за развиване. Тя е рамка, в която развиването би трябвало да се случва рационално, с ясни правила, с обезщетителни ограничения и с мисъл както за природата, по този начин и за хората.

Проблемът у нас не е в европейските наставления. Проблемът е в метода, по който те се употребяват като инструмент за блокаж.