Софиянките са с най-малко деца
Нацията ни изчезва, дамите раждат все по-малко
Тези без обучение имат най-вече наследници
Най-често имат три деца в Кърджали
Жените в София раждат минимум деца. Причината за това евентуално е по-високото им обучение, както и по-малкият дял на ромите в града по отношение на други обитаеми места в страната. Това излиза наяве от данни на Национален статистически институт от преброяването на популацията, което беше направено през предходната година.
Средният брой живородени деца на една жена на възраст над 12 години е 1,47, оповестиха от Национален статистически институт. Този индикатор е по-висок в селата (1,75 деца), в сравнение с в градовете (1,37). Броят на ражданите деца не е задоволителен за просто възпроизводство на популацията, показват от Национален статистически институт. Ако този наклонност продължи нацията ни е обречена на изгубване.
Има основни разлики в междинния брой на ражданите деца от дамите в обособените области на страната. Най-много деца раждат в областите Кърджали (средно 1,81 деца на една жена) и Сливен (1,7). Общо в 23 области този индикатор е над междинния за страната (1,47). Под междинното равнище за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София-столица – 1,18 деца, демонстрират данни на Национален статистически институт.
Причините за това са няколко. От една страна в столицата е най-малкият дял на дамите, които имат три и повече деца – единствено 4,6%. Освен това София е градът с максимален дял на дамите без деца и с едно дете. Във всички области доминират дамите с две деца, само че делът на дамите с две деца варира от 53,4% за област Смолян до 36,1% за област София-столица.
Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията оказва въздействие върху нивото на раждаемостта, показват от Национален статистически институт. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой на децата. Данните от последното броене удостоверяват тази наклонност. Най-висок е междинният брой деца при дамите без обучение – 2,75 деца. Близък по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1,72 и 1,63 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение – 1,25, при 1,47 деца приблизително за всички дами.
Безработните и без обучение дами на възраст 15-64 години имат най-голям междинен брой деца – 3,07. На срещуположния полюс са безработните дами с висше обучение със междинен брой деца 0,90. Като цяло по-висок е междинният брой деца при безработните дами с главно, начално и без обучение, до момента в който при тези с висше и приблизително обучение е по-висок броят на децата при работещите дами.
Раждаемостта е един от главните фактори, оказващи въздействие върху броя и възрастовата конструкция на популацията. От началото на 50-те години на предишния век има трайна наклонност на понижаване на раждаемостта в страната. Причините за това са доста и разнообразни през другите интервали от развиването на България. Промяната в фамилния модел, изменящата се социално-икономическа среда, общото понижение на популацията, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната най-вече на население в дейна възраст, водят до понижаване на популацията.
Броят на дамите в детеродна възраст нараства до 1975 година, като доближава 2,178 милиона, след което стартира да понижава, с цел да доближи 1,295 милиона дами на възраст 15-49 години при преброяването през 2021 година Най-голямо понижение е записано при последния десетгодишен интервал (2011-2021) – с 377 хиляди, или 22,5%.
Към датата на преброяването 748 хиляди, или 24,7% от дамите на възраст над 12 години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27,1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата – 17,6%. Най-високи са броят и относителният дял на дамите с две деца – 1,353 милиона (44,6%). По три деца имат 204 хиляди, или 6,7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11,3 и 5,1 на 100. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2,6% от дамите. Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21,4%), нямат деца все още на преброяването.
Най-много наследници при мюсюлманите
Само ромите имат по повече от две деца
И при тях раждаемостта понижава
Данните на Национален статистически институт за раждаемостта по етническа принадлежност демонстрират, че единствено при дамите, които са дали отговор, че са от ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за възпроизводство на популацията – 2,25 деца. Значително по-младата възраст за раждане на деца и ниското просветително ниво са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група от популацията, показват от Национален статистически институт.
По-висок от междинното за страната е този индикатор и при турската етническа група – 1,79 деца. Средният брой живородени деца при дамите от българската етническа група е единствено 1,41. Но съпоставяне с данните от преброяването преди 10 години (през 2011 г.) демонстрира, че раждаемостта понижава и при ромската и турската етнически групи.
Разпределението на раждаемостта по изповедание демонстрира, че междинният брой деца е най-голям при дамите, изповядващи мюсюлманско изповедание – 1,83 деца. Сред изповядващите християнски вероизповедания най-голям е междинният брой на децата при протестантите – 1,82, следват друго християнско (1,63), източноправославно (1,43), католическо (1,36) и арменско апостолическо (1,26). При дамите, които са показали, че нямат изповедание, междинният брой деца е 1,40, демонстрират данните от преброяването на популацията.
Тези без обучение имат най-вече наследници
Най-често имат три деца в Кърджали
Жените в София раждат минимум деца. Причината за това евентуално е по-високото им обучение, както и по-малкият дял на ромите в града по отношение на други обитаеми места в страната. Това излиза наяве от данни на Национален статистически институт от преброяването на популацията, което беше направено през предходната година.
Средният брой живородени деца на една жена на възраст над 12 години е 1,47, оповестиха от Национален статистически институт. Този индикатор е по-висок в селата (1,75 деца), в сравнение с в градовете (1,37). Броят на ражданите деца не е задоволителен за просто възпроизводство на популацията, показват от Национален статистически институт. Ако този наклонност продължи нацията ни е обречена на изгубване.
Има основни разлики в междинния брой на ражданите деца от дамите в обособените области на страната. Най-много деца раждат в областите Кърджали (средно 1,81 деца на една жена) и Сливен (1,7). Общо в 23 области този индикатор е над междинния за страната (1,47). Под междинното равнище за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София-столица – 1,18 деца, демонстрират данни на Национален статистически институт.
Причините за това са няколко. От една страна в столицата е най-малкият дял на дамите, които имат три и повече деца – единствено 4,6%. Освен това София е градът с максимален дял на дамите без деца и с едно дете. Във всички области доминират дамите с две деца, само че делът на дамите с две деца варира от 53,4% за област Смолян до 36,1% за област София-столица.
Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията оказва въздействие върху нивото на раждаемостта, показват от Национален статистически институт. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой на децата. Данните от последното броене удостоверяват тази наклонност. Най-висок е междинният брой деца при дамите без обучение – 2,75 деца. Близък по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1,72 и 1,63 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение – 1,25, при 1,47 деца приблизително за всички дами.
Безработните и без обучение дами на възраст 15-64 години имат най-голям междинен брой деца – 3,07. На срещуположния полюс са безработните дами с висше обучение със междинен брой деца 0,90. Като цяло по-висок е междинният брой деца при безработните дами с главно, начално и без обучение, до момента в който при тези с висше и приблизително обучение е по-висок броят на децата при работещите дами.
Раждаемостта е един от главните фактори, оказващи въздействие върху броя и възрастовата конструкция на популацията. От началото на 50-те години на предишния век има трайна наклонност на понижаване на раждаемостта в страната. Причините за това са доста и разнообразни през другите интервали от развиването на България. Промяната в фамилния модел, изменящата се социално-икономическа среда, общото понижение на популацията, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната най-вече на население в дейна възраст, водят до понижаване на популацията.
Броят на дамите в детеродна възраст нараства до 1975 година, като доближава 2,178 милиона, след което стартира да понижава, с цел да доближи 1,295 милиона дами на възраст 15-49 години при преброяването през 2021 година Най-голямо понижение е записано при последния десетгодишен интервал (2011-2021) – с 377 хиляди, или 22,5%.
Към датата на преброяването 748 хиляди, или 24,7% от дамите на възраст над 12 години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27,1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата – 17,6%. Най-високи са броят и относителният дял на дамите с две деца – 1,353 милиона (44,6%). По три деца имат 204 хиляди, или 6,7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11,3 и 5,1 на 100. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2,6% от дамите. Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21,4%), нямат деца все още на преброяването.
Най-много наследници при мюсюлманите
Само ромите имат по повече от две деца
И при тях раждаемостта понижава
Данните на Национален статистически институт за раждаемостта по етническа принадлежност демонстрират, че единствено при дамите, които са дали отговор, че са от ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за възпроизводство на популацията – 2,25 деца. Значително по-младата възраст за раждане на деца и ниското просветително ниво са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група от популацията, показват от Национален статистически институт.
По-висок от междинното за страната е този индикатор и при турската етническа група – 1,79 деца. Средният брой живородени деца при дамите от българската етническа група е единствено 1,41. Но съпоставяне с данните от преброяването преди 10 години (през 2011 г.) демонстрира, че раждаемостта понижава и при ромската и турската етнически групи.
Разпределението на раждаемостта по изповедание демонстрира, че междинният брой деца е най-голям при дамите, изповядващи мюсюлманско изповедание – 1,83 деца. Сред изповядващите християнски вероизповедания най-голям е междинният брой на децата при протестантите – 1,82, следват друго християнско (1,63), източноправославно (1,43), католическо (1,36) и арменско апостолическо (1,26). При дамите, които са показали, че нямат изповедание, междинният брой деца е 1,40, демонстрират данните от преброяването на популацията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ