НАСОКА: ГЕРБ-СДС с малка преднина пред ПП-ДБ, ако изборите бяха днес
Националното изследване на НАСОКА, в първата седмица на предизборната акция за парламентарните избори на 2 април, обрисува следните трендове:
Избирателна интензивност към 46% от имащите право на глас и живеещи в България гласоподаватели. Очакванията са до изборните секции да отидат към 2 млн. 700 хиляди, което е малко повече спрямо последните предварителни парламентарни избори (октомври 2022 г.). На този стадий обаче е рано да се каже, дали акцията ще успее да увеличи интензивността, или противоположното, негативизмът и неналичието на ясни управнически вероятности ще отхвърлен част от гласоподавателите. Резултатите демонстрират, че досега, акцията не покачва нито желанието за присъединяване в изборите, нито подкрепя значително избора на българите за кого да гласоподават. Едва 4% от интервюираните са трансформирали решението си за кого да гласоподават от началото на акцията до момента.
Близо една пета (17.4%) от решилите да гласоподават към момента се двоумят сред две или повече партии. Най-често гласоподавателите са раздвоени сред поддръжка за партията, за която са дали своят вот на предходните избори и друга политическа мощ. Както и през миналите две години (2021 и 2022), записваме висока степен на електорална подвижност, вследствие на отчаяние от множеството провалени опити да се излъчи постоянно държавно управление и да се изведе страната от политическата рецесия. Електоралната подвижност е фактор, който води до действителна опция за разбъркване на позициите сред партиите, намиращи се на върха на „ електоралната ранглиста “, освен това до самия избирателен ден.
Десет дни след началото на предизборната акция, интригата за първото място остава. Сред твърдо решилите да гласуват ГЕРБ-СДС (с 24.8%) има най-малък превес от 0.7% пред главния си конкурент „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (с 24.1%).
Активността
В първата седмица след старта на предизборната акция за 49-то Народно заседание, 46.4% от интервюираните в националното изследване на социологическа организация НАСОКА декларират, че сигурно ще гласоподават на предварителните парламентарни избори на 2 април 2023 година
33.7% заявяват, че сигурно няма да гласоподават, 9.8% показват, че се двоумят за кого да гласоподават, а 10.1% – че се двоумят дали да гласоподават.
Твърди планове за гласоподаване по-често декларират мъжете, високообразованите респонденти, заможните, жителите на регионалните градове и на селата в страната, както и хората на възраст сред 50 и 59 години. Към сегашния миг най-мобилизирани да гласоподават на идните предварителни парламентарни избори са електоратите на Движение за права и свободи и на ГЕРБ-СДС. Равни дялове от по 97% от гласоподавателите на ГЕРБ-СДС и от тези на Движение за права и свободи декларират, че сигурно ще гласоподават на 2 април, до момента в който измежду електората на обединението ПП-ДБ този дял е по-нисък и възлиза на 92%.
За по-слабата готовност на електората на ПП-ДБ, спрямо този на ГЕРБ-СДС в първите 10 дни на киманията съдим и от отговорите на въпроса „ Бихте ли показали вероятността, с която ще гласувате за желаната от Вас партия/коалиция в процентно изражение? “. 71% от показалите, че ще гласоподават за ГЕРБ-СДС декларират, че вероятността да го създадат е 100%, до момента в който измежду електората на ПП-ДБ този дял възлиза на 68%. На база на декларираната възможност за поддръжка, най-мобилизиран е електоратът на Движение за права и свободи – 78% от гласоподавателите на придвижването показват, че ще гласоподават за Движение за права и свободи със стопроцентова възможност, а най-слабо мобилизирани са гласоподавателите на дребните партии, които са без късмет за влизане в Народното събрание.
Електоралните настройки
Данните от националното изследване на НАСОКА демонстрират, че двете водещи политически сили са с извънредно близки резултати и при предстоящата изборна интензивност е допустимо относително дребен брой гласове да доведат до разбъркване на върха.
На пряк електорален въпрос „ За коя партия/коалиция ще гласувате на парламентарните избори на 2 април т.г.? “, след показалите кандидатска листа, за която ще гласоподават, обединението Продължаваме промяната-Демократична България има минимална преднина от 0.6% пред главния си конкурент ГЕРБ-СДС. За обединението ПП-ДБ показват, че ще дадат гласа си 27% от всички показали име на партия/коалиция, за която ще гласоподават, а за ГЕРБ-СДС – 26.4%. Сред гласоподавателите, които декларират, че сигурно ще гласоподават обаче, ГЕРБ-СДС повежда с минимална разлика пред ПП-ДБ. Сред твърдо решилите да гласоподават обединението ГЕРБ-СДС получава 24.8% от гласовете, а на минимално разстояние от 0.7% е обединението ПП-ДБ с 24.1%. Очертава се конспирация и за третото място, за което спорят Движение за права и свободи и Възраждане. Двете обединения са с близки електорални дялове – Движение за права и свободи е с 13.2%, а Движение за права и свободи – с 12.2%. Интригата в допълнение се заплита от обстоятелството, че значима част от вота в чужбина (който няма по какъв начин да бъде регистриран по социологически път) се насочва точно в интерес на тези две политически сили. На пета позиция е Българска социалистическа партия с 6.2% от твърдо решилите да гласоподават. Български напредък са с 4.3%. Останалите политически сили, все още, са с ниски шансове за посланичество в 49-то Народно заседание. Най-близо до 4 процентовата преграда са Левицата с 3.1% и Има Такъв Народ с 3%. Останалите политически обединения, които вземат участие на вота, събират общо 4.4%.
3.6% от решилите да гласоподават показват, че на 2 април ще отбележат „ не поддържам никого “ в интегралната бюлетина. Техният дял е регистриран при изчисляването на изборната интензивност, само че не взе участие в разпределението на изборните резултати и по тази причина не е показан в графиката с електоралните настройки. Опцията „ не поддържам никого “ е желана по-често от мъже, от столичани, както и от хора, които кардинално се двоумят дали въобще да гласоподават.
Социално-демографският профил на гласоподавателите на ГЕРБ-СДС показва, че желанията към тази групировка са по-характерни за дамите, за хората на възраст сред 30 и 39 години, за заможните респонденти, както и за жителите на регионалните центрове и на по-малките градове в страната.
Намеренията за гласоподаване в изгода на коалицията Продължаваме промяната – Демократична България са по-изявени измежду хората на възраст до 40 години, измежду високообразованите респонденти, както и измежду жителите на столицата.
ДПС получава поддръжка по-често от хора на възраст над 50 години, от респонденти с главно и по-ниско обучение, от небогати хора (живеещи с огромни материални лишения) и от поданици на селата. Електоралното въздействие на Движение за права и свободи в селата е устойчиво и отчетливо.
Възраждане получава два пъти по-голяма поддръжка от мъже, в сравнение с от дами. За тях по-често декларират, че ще гласоподават хора на възраст сред 18 и 29 години, както и поданици на дребните градове.
Като гласоподаватели на БСП по-често се дефинират дами, хора на възраст над 60 години, с витален стандарт под междинния, както и поданици на по-малките градове и на селата.
Български възход има повече гласоподаватели измежду мъжете, измежду възрастовата група 40-49 и измежду хората над 60 години, както и измежду градското население на страната.
Сред хората, които към момента се двоумят за коя партия/коалиция да гласоподават по-често се срещат дами и хора на възраст сред 50 и 59 години.
Близо три четвърти (74%) от гласувалите за ГЕРБ-СДС на предходните избори (2 октомври 2022 г.) показват, че и на идния избор още веднъж ще гласоподават за тази коалиция. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в част от регионалните градове (където конкуренцията с ПП-ДБ е изключително силна), само че симпатизантите им все още са по-мобилизирани от тези на главния им конкурент ПП-ДБ.
Две трети (65.7%) от гласувалите преди пет месеца за Продължаваме промяната и малко над три четвърти (75.5%) от някогашните гласоподаватели на Демократична България на идния избор ще гласоподават за новото обединяване ПП-ДБ. Новосформираната коалиция ПП-ДБ притегля гласове и от някогашните гласоподаватели на Има Такъв Народ, както и от останалите по-малки обединения от така наречен „ партии на митинга “.
Движение за права и свободи е запазило най-голям дял от своите някогашни гласоподаватели. 88% от гласувалите за тях през октомври м.г. декларират, че ще ги поддържат още веднъж.
Възраждане се откроява като една от дребното обединения, мобилизирали поддръжка в своя изгода в интервала след октомври предходната година. В радикално друга обстановка е Българска социалистическа партия, при която даже на този ранен стадий се регистрира спад в електоралната поддръжка. Вътрешните несъгласия от конгреса на Българска социалистическа партия отпреди месец и споровете след него водят до отлив на последователи, които се преориентират в разнообразни направления. С появяването си, Левицата задълбочава ерозията в електоралния дял на социалистическата партия.
Възраждане може да разчита на 80.7% от вота на гласувалите преди за групировката, а Българска социалистическа партия – на едвам половината от някогашните си гласоподаватели. Една част (около 10%) от гласувалите преди за социалистическата партия се преориентират към Левицата, други (по-малки дялове) – към Възраждане и към Български напредък, а към една четвърт се двоумят и към момента не са решили за кого да гласоподават на 2 април.
За Български напредък декларират, че ще гласоподават почти половината от гласоподавателите им от 2 октомври м.г., като групировката притегля гласове от някогашните гласоподаватели на Има Такъв Народ, на Българска социалистическа партия и от негласували на предходния избор.
Нагласите към метода на гласоподаване
Един от въпросите, който ни вълнува като откриватели на публичните настройки след последните промени в изборното законодателство, направени от 48то Народно заседание, е какъв дял от хората утвърждават връщането на смесеното гласоподаване – машинно и с хартиена бюлетина. Данните от националното изследване на НАСОКА демонстрират, че това е следващият въпрос, който разделя обществото. 41% от интервюираните утвърждават връщането на смесеното гласоподаване, а 39% - не го утвърждават, защото го одобряват за оттегляне от ограниченията, които подсигуряват честността на вота.
Най-много поддръжници на връщането на смесеното гласоподаване (и респективно на хартиената бюлетина) има измежду гласоподавателите на ГЕРБ-СДС (65%), на Движение за права и свободи (64%), на Има Такъв Народ (58%), както и на Българска социалистическа партия и Левицата (по 53%).
На противоположния полюс са гласоподавателите на ПП-ДБ, при които неодобрението към връщането на смесеното гласоподаване възлиза на 63%.
Конкретните планове на хората, за това по какъв начин ще гласоподават на идните избори обаче, са по-красноречив индикатор на метода, по който се приема от обществото тази поредна смяна в изборните правила. Запитани „ Как ще гласувате на изборите на 2 април – машинно или с хартиена бюлетина? “, съвсем две трети (64%) от възнамеряващите да гласоподават показват, че ще гласоподават машинно, до момента в който хартиена бюлетина ще пуснат едвам една четвърт от гласоподавателите, които ще отидат до секциите на 2 април. Останалите 11% към момента не са решили по какъв начин ще гласоподават.
Гласуването на машина е по-предпочитано от гласоподавателите на ПП-ДБ (88%), на Възраждане (73%), на Български напредък (70%), както и на ГЕРБ-СДС (59%), до момента в който половената от гласоподавателите на Движение за права и свободи и на Българска социалистическа партия показват, че имат намерение да гласоподават с хартиена бюлетина.
Предизборната акция
Доколко се отразява предизборната акция на желанията за гласоподаване? Ефектът на предизборната акция мерим с въпроса какъв дял от гласоподавателите са трансформирали решението си за кого да гласоподават в първите 10 дни след началото на акцията на 3 март.
Като цяло, акцията досега е повлияла на 4.3% от респондентите. Сред тях по-често се срещат млади хора на възраст сред 18 и 29 години и поданици на регионалните градове. 8% от гласоподавателите на Възраждане, 5% от електората на Български напредък, както и равни дялове от по 4% от гласоподавателите на ПП-ДБ и на ГЕРБ-СДС декларират, че са взели решението си да поддържат тези обединения точно вследствие на водената от тях предизборна акция досега.
Изследването на социологическа организация НАСОКА записва нараснал интерес към ограниченията, които подсигуряват честността на вота. 55% от интервюираните показват, че тази тематика ги вълнува. Действията на служебното държавно управление против пазаруването на гласове и за предотвратяването на изборни операции получават необятно медийно отразяване и резонно намират отзив и в публичните настройки. Тази тематика провокира най-голямо внимание измежду гласоподавателите на Възраждане и на обединението Продължаваме промяната–Демократична България, измежду мъжете, измежду високообразованите респонденти и измежду жителите на столицата.
53% от сънародниците ни се интересуват от претендентите за народни представители в листите на партиите и обединенията. Медийните диспути сред претендентите за народни представители провокират интереса на 48.4% от пълнолетното население на страната. Приблизително равни са дяловете на гласоподавателите, които демонстрират интерес към стратегиите на политическите сили и към техните послания към гласоподавателите (съответно 45.4% и 46.4%).
Фактът, че на 2 април предстоят петите следващи парламентарни избори в границите на две години, води до спад в интереса към медийните участия на представителите на партиите и обединенията, както и към организацията на вота от страна на ЦИК.
Мотивацията за гласоподаване
Семейните и националните полезности са по-силни фактори за гласоподаване спрямо персоналната полезност. Пред избора да дефинират защо гласоподават – за личното си бъдеще, за бъдещето на децата си, за България или с цел да изразят неодобрение и противоречие (в това число с цел да не ръководи партия/коалиция, която не харесват), равни дялове – от по 26% – декларират, че гласоподават за бъдещето на децата си и за България, до момента в който едвам 15% от респондентите показват, че гласоподават за личното си бъдеще.
Негативната мотивация – протестният избор е присъщ за едвам 8% от интервюираните. Подобна мотивация записваме по-често измежду мъжете (една десета от тях), измежду хората на възраст сред 50 и 59 години (13% от тях), както и измежду жителите на столицата (12% от тях). Една трета от хората, които показват ще на идните парламентарни избори ще гласоподават с „ не поддържам никого “ декларират, че гласоподават по този метод, с цел да изразят неодобрение и противоречие (в това число с цел да не ръководи партия или коалиция, която не харесват. Подобна мотивация се среща най-често измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия, на Има Такъв Народ и на Възраждане.
.png )
Бъдещето на децата е водещ претекст за гласоподаване измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи (49%), на Български напредък (46%), на ПП-ДБ (39%) и на ГЕРБ-СДС (36%). Сред гласоподавателите на Левицата, на Възраждане и на Българска социалистическа партия преобладаващата настройка е „ гласоподавам за България “, до момента в който за гласоподавателите на Има Такъв Народ е най-характерна позицията „ гласоподавам за личното си бъдеще “.
Нагласи към бъдещата управническа коалиция
Отговорът на въпроса „ Какво държавно управление е допустимо след изборите? “ мъчително стои на дневен ред и в акция 2023. Разочарованието от невъзможността да се образува и излъчи работещо държавно управление, дружно с неналичието на ясни управнически други възможности, разколебава българските гласоподаватели и води до отвод от гласоподаване. Повечето политически обединения губят гласоподаватели, а вотът за водещите политически сили е в стеснен диапазон, в който биха могли да разменят позициите си. На този декор, българите остават поляризирани и по основната тема кои обединения да вземат участие в бъдещата управническа коалиция. Близки дялове от по една трета утвърждават присъединяване на ГЕРБ-СДС в идващото постоянно държавно управление (34.5%) и на обединението ПП-ДБ (33.5%). Тези позиции обаче, се споделят от разнообразни групи гласоподаватели, които отчетливо си противостоят и взаимно се отхвърлят. Едва 9% от гласоподавателите на ГЕРБ-СДС утвърждават присъединяване на ПП-ДБ в идващото постоянно държавно управление, против 87%, които не го утвърждават. Малко по-толерантни са гласоподавателите на ПП-ДБ – 16% от тях утвърждават присъединяване на съперника им ГЕРБ-СДС в идващ постоянен кабинет, против 82%, които не го утвърждават.
Най-висока толерантност и в това време най-ниска опозиция записваме по отношение на евентуалното присъединяване на Български напредък в идващото постоянно държавно управление. 43.4% утвърждават присъединяване на групировката на Стефан Янев в идващия постоянен кабинет, а неодобряващите сходна вероятност са 31.2%. На противоположния полюс е отношението към Движение за права и свободи. Едва 26% утвърждават присъединяване на придвижването в последващо постоянно държавно управление, против 62.7%, които са срещу сходна опция.
Методика на регистрация: директно стандартизирано face-to-face изявление (PAPI)
Методика на извадката: Квотна извадка с размер 1200 респондента, осъществена на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 година
Респондентите са разпределени съразмерно на размера на обитаемоте места, в гнезда с почти еднакъв размер. Населените места са типологизирани в три категории: регионални центрове, други градове и села. Определени са обитаемоте места и броя на гнездата в тях, съразмерно на броя на гласоподавателите (на възраст +18). В извадката на първо време са закрепени регионалните центрове, а по-късно по инцидентен метод са определени дребните градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото систематизиране, според данните на Национален статистически институт от последното броене.
Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Период на теренната работа: 7 – 14 март 2023 година
Настоящото национално изследване е финансирано и осъществено взаимно от „ Булевард България “ и социологическа организация НАСОКА. Изследването е извършено в интервала 7 – 14 март 2023 година, измежду 1200 пълнолетни български жители от цялата страна.
Използвана е квотна извадка, осъществена на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 година Респондентите са разпределени съразмерно на размера на обитаемоте места, в гнезда с почти еднакъв размер. Населените места са типологизирани в три категории: регионални центрове, други градове и села. Определени са обитаемоте места и броя на гнездата в тях, съразмерно на броя на гласоподавателите (на възраст +18). В извадката на първо време са закрепени регионалните центове, а по-късно по инцидентен метод са определени дребните градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото систематизиране, според данните на Национален статистически институт от последното броене. Така конструираната извадка възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Информацията е събрана посредством директно стандартизирано face-to-face изявление (PAPI) по домовете на интервюираните лица.
НАСОКА организира своите национални изследвания на територията на България. Данните не включват вота отвън страната.
Съгласно член 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която употребява данни от актуалното изследване, е длъжна да заяви информацията от това каре.
Избирателна интензивност към 46% от имащите право на глас и живеещи в България гласоподаватели. Очакванията са до изборните секции да отидат към 2 млн. 700 хиляди, което е малко повече спрямо последните предварителни парламентарни избори (октомври 2022 г.). На този стадий обаче е рано да се каже, дали акцията ще успее да увеличи интензивността, или противоположното, негативизмът и неналичието на ясни управнически вероятности ще отхвърлен част от гласоподавателите. Резултатите демонстрират, че досега, акцията не покачва нито желанието за присъединяване в изборите, нито подкрепя значително избора на българите за кого да гласоподават. Едва 4% от интервюираните са трансформирали решението си за кого да гласоподават от началото на акцията до момента.
Близо една пета (17.4%) от решилите да гласоподават към момента се двоумят сред две или повече партии. Най-често гласоподавателите са раздвоени сред поддръжка за партията, за която са дали своят вот на предходните избори и друга политическа мощ. Както и през миналите две години (2021 и 2022), записваме висока степен на електорална подвижност, вследствие на отчаяние от множеството провалени опити да се излъчи постоянно държавно управление и да се изведе страната от политическата рецесия. Електоралната подвижност е фактор, който води до действителна опция за разбъркване на позициите сред партиите, намиращи се на върха на „ електоралната ранглиста “, освен това до самия избирателен ден.
Десет дни след началото на предизборната акция, интригата за първото място остава. Сред твърдо решилите да гласуват ГЕРБ-СДС (с 24.8%) има най-малък превес от 0.7% пред главния си конкурент „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (с 24.1%).
Активността
В първата седмица след старта на предизборната акция за 49-то Народно заседание, 46.4% от интервюираните в националното изследване на социологическа организация НАСОКА декларират, че сигурно ще гласоподават на предварителните парламентарни избори на 2 април 2023 година
33.7% заявяват, че сигурно няма да гласоподават, 9.8% показват, че се двоумят за кого да гласоподават, а 10.1% – че се двоумят дали да гласоподават.
Твърди планове за гласоподаване по-често декларират мъжете, високообразованите респонденти, заможните, жителите на регионалните градове и на селата в страната, както и хората на възраст сред 50 и 59 години. Към сегашния миг най-мобилизирани да гласоподават на идните предварителни парламентарни избори са електоратите на Движение за права и свободи и на ГЕРБ-СДС. Равни дялове от по 97% от гласоподавателите на ГЕРБ-СДС и от тези на Движение за права и свободи декларират, че сигурно ще гласоподават на 2 април, до момента в който измежду електората на обединението ПП-ДБ този дял е по-нисък и възлиза на 92%.
За по-слабата готовност на електората на ПП-ДБ, спрямо този на ГЕРБ-СДС в първите 10 дни на киманията съдим и от отговорите на въпроса „ Бихте ли показали вероятността, с която ще гласувате за желаната от Вас партия/коалиция в процентно изражение? “. 71% от показалите, че ще гласоподават за ГЕРБ-СДС декларират, че вероятността да го създадат е 100%, до момента в който измежду електората на ПП-ДБ този дял възлиза на 68%. На база на декларираната възможност за поддръжка, най-мобилизиран е електоратът на Движение за права и свободи – 78% от гласоподавателите на придвижването показват, че ще гласоподават за Движение за права и свободи със стопроцентова възможност, а най-слабо мобилизирани са гласоподавателите на дребните партии, които са без късмет за влизане в Народното събрание.
Електоралните настройки
Данните от националното изследване на НАСОКА демонстрират, че двете водещи политически сили са с извънредно близки резултати и при предстоящата изборна интензивност е допустимо относително дребен брой гласове да доведат до разбъркване на върха.
На пряк електорален въпрос „ За коя партия/коалиция ще гласувате на парламентарните избори на 2 април т.г.? “, след показалите кандидатска листа, за която ще гласоподават, обединението Продължаваме промяната-Демократична България има минимална преднина от 0.6% пред главния си конкурент ГЕРБ-СДС. За обединението ПП-ДБ показват, че ще дадат гласа си 27% от всички показали име на партия/коалиция, за която ще гласоподават, а за ГЕРБ-СДС – 26.4%. Сред гласоподавателите, които декларират, че сигурно ще гласоподават обаче, ГЕРБ-СДС повежда с минимална разлика пред ПП-ДБ. Сред твърдо решилите да гласоподават обединението ГЕРБ-СДС получава 24.8% от гласовете, а на минимално разстояние от 0.7% е обединението ПП-ДБ с 24.1%. Очертава се конспирация и за третото място, за което спорят Движение за права и свободи и Възраждане. Двете обединения са с близки електорални дялове – Движение за права и свободи е с 13.2%, а Движение за права и свободи – с 12.2%. Интригата в допълнение се заплита от обстоятелството, че значима част от вота в чужбина (който няма по какъв начин да бъде регистриран по социологически път) се насочва точно в интерес на тези две политически сили. На пета позиция е Българска социалистическа партия с 6.2% от твърдо решилите да гласоподават. Български напредък са с 4.3%. Останалите политически сили, все още, са с ниски шансове за посланичество в 49-то Народно заседание. Най-близо до 4 процентовата преграда са Левицата с 3.1% и Има Такъв Народ с 3%. Останалите политически обединения, които вземат участие на вота, събират общо 4.4%.
3.6% от решилите да гласоподават показват, че на 2 април ще отбележат „ не поддържам никого “ в интегралната бюлетина. Техният дял е регистриран при изчисляването на изборната интензивност, само че не взе участие в разпределението на изборните резултати и по тази причина не е показан в графиката с електоралните настройки. Опцията „ не поддържам никого “ е желана по-често от мъже, от столичани, както и от хора, които кардинално се двоумят дали въобще да гласоподават.
Социално-демографският профил на гласоподавателите на ГЕРБ-СДС показва, че желанията към тази групировка са по-характерни за дамите, за хората на възраст сред 30 и 39 години, за заможните респонденти, както и за жителите на регионалните центрове и на по-малките градове в страната.
Намеренията за гласоподаване в изгода на коалицията Продължаваме промяната – Демократична България са по-изявени измежду хората на възраст до 40 години, измежду високообразованите респонденти, както и измежду жителите на столицата.
ДПС получава поддръжка по-често от хора на възраст над 50 години, от респонденти с главно и по-ниско обучение, от небогати хора (живеещи с огромни материални лишения) и от поданици на селата. Електоралното въздействие на Движение за права и свободи в селата е устойчиво и отчетливо.
Възраждане получава два пъти по-голяма поддръжка от мъже, в сравнение с от дами. За тях по-често декларират, че ще гласоподават хора на възраст сред 18 и 29 години, както и поданици на дребните градове.
Като гласоподаватели на БСП по-често се дефинират дами, хора на възраст над 60 години, с витален стандарт под междинния, както и поданици на по-малките градове и на селата.
Български възход има повече гласоподаватели измежду мъжете, измежду възрастовата група 40-49 и измежду хората над 60 години, както и измежду градското население на страната.
Сред хората, които към момента се двоумят за коя партия/коалиция да гласоподават по-често се срещат дами и хора на възраст сред 50 и 59 години.
Близо три четвърти (74%) от гласувалите за ГЕРБ-СДС на предходните избори (2 октомври 2022 г.) показват, че и на идния избор още веднъж ще гласоподават за тази коалиция. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в част от регионалните градове (където конкуренцията с ПП-ДБ е изключително силна), само че симпатизантите им все още са по-мобилизирани от тези на главния им конкурент ПП-ДБ.
Две трети (65.7%) от гласувалите преди пет месеца за Продължаваме промяната и малко над три четвърти (75.5%) от някогашните гласоподаватели на Демократична България на идния избор ще гласоподават за новото обединяване ПП-ДБ. Новосформираната коалиция ПП-ДБ притегля гласове и от някогашните гласоподаватели на Има Такъв Народ, както и от останалите по-малки обединения от така наречен „ партии на митинга “.
Движение за права и свободи е запазило най-голям дял от своите някогашни гласоподаватели. 88% от гласувалите за тях през октомври м.г. декларират, че ще ги поддържат още веднъж.
Възраждане се откроява като една от дребното обединения, мобилизирали поддръжка в своя изгода в интервала след октомври предходната година. В радикално друга обстановка е Българска социалистическа партия, при която даже на този ранен стадий се регистрира спад в електоралната поддръжка. Вътрешните несъгласия от конгреса на Българска социалистическа партия отпреди месец и споровете след него водят до отлив на последователи, които се преориентират в разнообразни направления. С появяването си, Левицата задълбочава ерозията в електоралния дял на социалистическата партия.
Възраждане може да разчита на 80.7% от вота на гласувалите преди за групировката, а Българска социалистическа партия – на едвам половината от някогашните си гласоподаватели. Една част (около 10%) от гласувалите преди за социалистическата партия се преориентират към Левицата, други (по-малки дялове) – към Възраждане и към Български напредък, а към една четвърт се двоумят и към момента не са решили за кого да гласоподават на 2 април.
За Български напредък декларират, че ще гласоподават почти половината от гласоподавателите им от 2 октомври м.г., като групировката притегля гласове от някогашните гласоподаватели на Има Такъв Народ, на Българска социалистическа партия и от негласували на предходния избор.
Нагласите към метода на гласоподаване
Един от въпросите, който ни вълнува като откриватели на публичните настройки след последните промени в изборното законодателство, направени от 48то Народно заседание, е какъв дял от хората утвърждават връщането на смесеното гласоподаване – машинно и с хартиена бюлетина. Данните от националното изследване на НАСОКА демонстрират, че това е следващият въпрос, който разделя обществото. 41% от интервюираните утвърждават връщането на смесеното гласоподаване, а 39% - не го утвърждават, защото го одобряват за оттегляне от ограниченията, които подсигуряват честността на вота.
Най-много поддръжници на връщането на смесеното гласоподаване (и респективно на хартиената бюлетина) има измежду гласоподавателите на ГЕРБ-СДС (65%), на Движение за права и свободи (64%), на Има Такъв Народ (58%), както и на Българска социалистическа партия и Левицата (по 53%).
На противоположния полюс са гласоподавателите на ПП-ДБ, при които неодобрението към връщането на смесеното гласоподаване възлиза на 63%.
Конкретните планове на хората, за това по какъв начин ще гласоподават на идните избори обаче, са по-красноречив индикатор на метода, по който се приема от обществото тази поредна смяна в изборните правила. Запитани „ Как ще гласувате на изборите на 2 април – машинно или с хартиена бюлетина? “, съвсем две трети (64%) от възнамеряващите да гласоподават показват, че ще гласоподават машинно, до момента в който хартиена бюлетина ще пуснат едвам една четвърт от гласоподавателите, които ще отидат до секциите на 2 април. Останалите 11% към момента не са решили по какъв начин ще гласоподават.
Гласуването на машина е по-предпочитано от гласоподавателите на ПП-ДБ (88%), на Възраждане (73%), на Български напредък (70%), както и на ГЕРБ-СДС (59%), до момента в който половената от гласоподавателите на Движение за права и свободи и на Българска социалистическа партия показват, че имат намерение да гласоподават с хартиена бюлетина.
Предизборната акция
Доколко се отразява предизборната акция на желанията за гласоподаване? Ефектът на предизборната акция мерим с въпроса какъв дял от гласоподавателите са трансформирали решението си за кого да гласоподават в първите 10 дни след началото на акцията на 3 март.
Като цяло, акцията досега е повлияла на 4.3% от респондентите. Сред тях по-често се срещат млади хора на възраст сред 18 и 29 години и поданици на регионалните градове. 8% от гласоподавателите на Възраждане, 5% от електората на Български напредък, както и равни дялове от по 4% от гласоподавателите на ПП-ДБ и на ГЕРБ-СДС декларират, че са взели решението си да поддържат тези обединения точно вследствие на водената от тях предизборна акция досега.
Изследването на социологическа организация НАСОКА записва нараснал интерес към ограниченията, които подсигуряват честността на вота. 55% от интервюираните показват, че тази тематика ги вълнува. Действията на служебното държавно управление против пазаруването на гласове и за предотвратяването на изборни операции получават необятно медийно отразяване и резонно намират отзив и в публичните настройки. Тази тематика провокира най-голямо внимание измежду гласоподавателите на Възраждане и на обединението Продължаваме промяната–Демократична България, измежду мъжете, измежду високообразованите респонденти и измежду жителите на столицата.
53% от сънародниците ни се интересуват от претендентите за народни представители в листите на партиите и обединенията. Медийните диспути сред претендентите за народни представители провокират интереса на 48.4% от пълнолетното население на страната. Приблизително равни са дяловете на гласоподавателите, които демонстрират интерес към стратегиите на политическите сили и към техните послания към гласоподавателите (съответно 45.4% и 46.4%).
Фактът, че на 2 април предстоят петите следващи парламентарни избори в границите на две години, води до спад в интереса към медийните участия на представителите на партиите и обединенията, както и към организацията на вота от страна на ЦИК.
Мотивацията за гласоподаване
Семейните и националните полезности са по-силни фактори за гласоподаване спрямо персоналната полезност. Пред избора да дефинират защо гласоподават – за личното си бъдеще, за бъдещето на децата си, за България или с цел да изразят неодобрение и противоречие (в това число с цел да не ръководи партия/коалиция, която не харесват), равни дялове – от по 26% – декларират, че гласоподават за бъдещето на децата си и за България, до момента в който едвам 15% от респондентите показват, че гласоподават за личното си бъдеще.
Негативната мотивация – протестният избор е присъщ за едвам 8% от интервюираните. Подобна мотивация записваме по-често измежду мъжете (една десета от тях), измежду хората на възраст сред 50 и 59 години (13% от тях), както и измежду жителите на столицата (12% от тях). Една трета от хората, които показват ще на идните парламентарни избори ще гласоподават с „ не поддържам никого “ декларират, че гласоподават по този метод, с цел да изразят неодобрение и противоречие (в това число с цел да не ръководи партия или коалиция, която не харесват. Подобна мотивация се среща най-често измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия, на Има Такъв Народ и на Възраждане.
Бъдещето на децата е водещ претекст за гласоподаване измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи (49%), на Български напредък (46%), на ПП-ДБ (39%) и на ГЕРБ-СДС (36%). Сред гласоподавателите на Левицата, на Възраждане и на Българска социалистическа партия преобладаващата настройка е „ гласоподавам за България “, до момента в който за гласоподавателите на Има Такъв Народ е най-характерна позицията „ гласоподавам за личното си бъдеще “.
Нагласи към бъдещата управническа коалиция
Отговорът на въпроса „ Какво държавно управление е допустимо след изборите? “ мъчително стои на дневен ред и в акция 2023. Разочарованието от невъзможността да се образува и излъчи работещо държавно управление, дружно с неналичието на ясни управнически други възможности, разколебава българските гласоподаватели и води до отвод от гласоподаване. Повечето политически обединения губят гласоподаватели, а вотът за водещите политически сили е в стеснен диапазон, в който биха могли да разменят позициите си. На този декор, българите остават поляризирани и по основната тема кои обединения да вземат участие в бъдещата управническа коалиция. Близки дялове от по една трета утвърждават присъединяване на ГЕРБ-СДС в идващото постоянно държавно управление (34.5%) и на обединението ПП-ДБ (33.5%). Тези позиции обаче, се споделят от разнообразни групи гласоподаватели, които отчетливо си противостоят и взаимно се отхвърлят. Едва 9% от гласоподавателите на ГЕРБ-СДС утвърждават присъединяване на ПП-ДБ в идващото постоянно държавно управление, против 87%, които не го утвърждават. Малко по-толерантни са гласоподавателите на ПП-ДБ – 16% от тях утвърждават присъединяване на съперника им ГЕРБ-СДС в идващ постоянен кабинет, против 82%, които не го утвърждават.
Най-висока толерантност и в това време най-ниска опозиция записваме по отношение на евентуалното присъединяване на Български напредък в идващото постоянно държавно управление. 43.4% утвърждават присъединяване на групировката на Стефан Янев в идващия постоянен кабинет, а неодобряващите сходна вероятност са 31.2%. На противоположния полюс е отношението към Движение за права и свободи. Едва 26% утвърждават присъединяване на придвижването в последващо постоянно държавно управление, против 62.7%, които са срещу сходна опция.
Методика на регистрация: директно стандартизирано face-to-face изявление (PAPI)
Методика на извадката: Квотна извадка с размер 1200 респондента, осъществена на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 година
Респондентите са разпределени съразмерно на размера на обитаемоте места, в гнезда с почти еднакъв размер. Населените места са типологизирани в три категории: регионални центрове, други градове и села. Определени са обитаемоте места и броя на гнездата в тях, съразмерно на броя на гласоподавателите (на възраст +18). В извадката на първо време са закрепени регионалните центрове, а по-късно по инцидентен метод са определени дребните градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото систематизиране, според данните на Национален статистически институт от последното броене.
Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Период на теренната работа: 7 – 14 март 2023 година
Настоящото национално изследване е финансирано и осъществено взаимно от „ Булевард България “ и социологическа организация НАСОКА. Изследването е извършено в интервала 7 – 14 март 2023 година, измежду 1200 пълнолетни български жители от цялата страна.
Използвана е квотна извадка, осъществена на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 година Респондентите са разпределени съразмерно на размера на обитаемоте места, в гнезда с почти еднакъв размер. Населените места са типологизирани в три категории: регионални центрове, други градове и села. Определени са обитаемоте места и броя на гнездата в тях, съразмерно на броя на гласоподавателите (на възраст +18). В извадката на първо време са закрепени регионалните центове, а по-късно по инцидентен метод са определени дребните градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото систематизиране, според данните на Национален статистически институт от последното броене. Така конструираната извадка възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Информацията е събрана посредством директно стандартизирано face-to-face изявление (PAPI) по домовете на интервюираните лица.
НАСОКА организира своите национални изследвания на територията на България. Данните не включват вота отвън страната.
Съгласно член 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която употребява данни от актуалното изследване, е длъжна да заяви информацията от това каре.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ