Национално проучване на агенция Алфа Рисьрч, проведено през есента на

Национално изследване на организация " Алфа Рисьрч ", извършено през есента на 2023 година, по поръчка на фондация " ГЛАС ", открива нараснала осведоменост на българските жители с ЛГБТИ хората, с техните проблеми, права и мотивация. Това сподели Геновева Петрова от " Алфа Рисърч ", която показа изследването по време на събитие, проведено от фондация " ГЛАС ", съобщи Българска телеграфна агенция.
Прочетете още
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено през ноември 2023 година измежду извадка от 1000 души по метода на директно изявление с таблети. 

За интервала от 2019 до 2023 година са направени две изследвания. Данните сочат, че делът на заявяващите целеустремен интерес и респективно, отличаващи се с по-добра осведоменост, нараства от 24% до 28%. Значителен е и растежът в каузи на българите, които не са търсили интензивно информация, само че до тях са достигнали разнообразни медийни изявления: от 48% през 2019 година до 67% четири години по-късно, уточни Петрова. С най-висока осведоменост се открояват жителите на София и огромните градове, дамите, най-младите (18 - 29 г.) и междинните генерации (40 - 49 г.), добави тя.

По думите на Геновева Петрова водещи източници на информация са диалозите с другари и познати - 38%, постове в обществени мрежи (33%) са на второ място, а на трето се подреждат осведомителните излъчвания в медиите (30%) и информационните/новинарски уеб сайтове (29%). Изключително значимо е обаче какво е доверието в осведомителните източници, акцентира Петрова. При три от водещите източници изследването открива висока степен на доверие. Това са диалозите с близки, осведомителните излъчвания в медите, както и осведомителните уеб сайтове. Четвъртият интензивно употребен информативен канал са постовете в обществени мрежи, които от своя страна са със доста по-ниска степен на доверие.

Един от факторите, които въздействат мощно върху отношението към ЛГБТИ хората е персоналният опит в другарство с тях, изясни Петрова. Данните от изследването демонстрират, че 35% от хората декларират, че познават хора, които се дефинират като хомосексуални, 25% - бисексуални, 6% познават някого, определящ себе си като ЛГБТИ. 15% декларират, че персонално познават еднополови двойки, други 32%, че знаят историята на такива хора.

Като цяло, настройките на българите към ЛГБТИ хората са преобладаващо неутрални, съобщи Петрова. Въпреки това най-често споделяната отрицателна асоциация от 24% от хората е " парадиращи със своята различимост ". Личното другарство с ЛГБТИ хора и по-добрата осведоменост са причина и за повече схващане към проблемите, с които те се сблъскват, изясни специалистът. Като образец Петрова уточни, че 68% считат, че в случай че в горните класове в учебно заведение има възпитаник с хомосексуална ориентировка, той ще бъде обект на насмешка, против 8%, които са на мнение, че би повлиял на другите да изберат такава еднаквост.

Според огромна част от интервюираните, ЛГБТИ хората срещат враждебно отношение в разнообразни житейски обстановки. Според 47% има такова отношение при намерено заявяване на идентичността, съгласно 46% когато са на обществени места, 36% при развъждане на дете, 33% в учебно заведение, 31% при търсене на работа.

Същевременно се обрисува наклонност към намаляване на въздействието на извънредно враждебни и искрено манипулативни тези, чието разпространяване също служеше за стигматизиране на ЛГБТИ хората.