НСИ: Близо 50 хиляди сънародници са се завърнали у нас през 2020 и 2021 година
Националният статистически институт разгласи данните от преброяването през 2021 година, свързани с миграцията. От тях излиза наяве, че 49 337 души са се завърнали от чужбина през 2020 и 2021 година. Общо за интервала 1980-2021 година повече от 354 хиляди български жители са заявили, че се обитавали в чужбина за повече от една година, само че след това са се завърнали в страната.
След края на осемдесетте години на предишния век със промяната на политическата система и отварянето на границите на страната се следи непрекъснато нарастване на броя на българите, които напущат страната и обитават в чужбина. Данните от последното броене демонстрират, че паралелно с това се усилва и броят на завръщащите се в страната, се показва в обявата.
Най-висок е делът на лицата на възраст 40 - 49 навършени години към 7 септември 2021 година - 20.0%, или всеки пети от завърналите се в страната. Етническата конструкция на завръщащите се български жители е сходна с етническата конструкция на популацията - 84.5% от тях са се самоопределили към българската етническа група, 9.6% към турската и 2.3% към ромската.
Най-много български жители са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хиляди, или 14.9%, следва Германия - 41 хиляди, или 13.1%, Испания - 27 хиляди, или 8.7%, и Гърция - 27 хиляди, или 8.5% от обитавалите в чужбина сред 1980 и 2022 година.
Чуждите жители, пристигнали в страната през следения интервал, са 39 853 лица. Мъжете са 15 808, или 51.3%, а дамите - 15 030, или 48.7%. Преобладават жителите на страни от Европа - 77.4%, и Азия - 17.8% от всички пристигнали в страната чужденци. Най-висок е делът на чужденците, открили се в областите София (столица) - 33.4%, Варна - 13.8%, и Бургас – 11.5%.
Вътрешна миграция на популацията през интервала 2011 - 2021 година
Към 7 септември 2021 година 395 690 лица са заявили, че са трансформирали обитаемото място на нормалното си местоживеене през интервала 2011 - 2021 година. Жените мигранти са 213 558, или 54.0%, а мъжете - 182 132, или 46.0% от мигриралите лица.
С най-голям условен дял са лицата на възраст 25 - 34 навършени години2 - 26.1%, а с най-нисък - лицата на възраст 80 и повече навършени години - 2.8% от мигриралите лица.
Сред мигрантите на възраст от 35 до 54 години доминират мъжете, до момента в който дамите са с по-висок условен дял измежду по-младите възрастови групи (до 35 години) и измежду лицата на 55 и повече навършени години.
Към 7 септември 2021 година 46.6% от мигриралите през следения интервал лица на 15 и повече навършени години са със приключено приблизително обучение и 40.1% - със приключено висше обучение. Най-нисък е делът на лицата без обучение - 1.2% от мигриралите през интервала.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че най-интензивен е процесът на миграция при българската етническа група - 59.8 на всеки хиляда души са трансформирали нормалното си местоживеене през следения интервал, следват лицата, самоопределили се към друга етническа група - 37.0‰. Най-нисък е интензитетът на миграция при ромската етническа група - 24.3 на хиляда души от самоопределилите се към този етнос.
Направление на вътрешната миграция през интервала 2011 - 2021 година
Четири са главните посоки, в които се движи популацията, променяйки своето местоживеене в границите на страната: „ от градовете - в градовете “, „ от градовете - в селата “, „ от селата - в градовете “ и „ от селата - в селата “. За образуването на тези потоци главно въздействие оказват голям брой социално-икономически фактори, развиването на районите, както и изискванията на живот в обособените обитаеми места.
През интервала 2011 - 2021 година 224 хиляди души, или 56.6% от всички мигрирали лица, са трансформирали местоживеенето си от един град в различен в границите на страната. Лицата, преселили се от градовете в селата, са 88 хиляди, или 22.1%, следват мигрантите по направлението от селата към градовете - 62 хиляди, или 15.6%. Най-малък е относителният дял на мигрантите, трансформирали местоживеенето си от едно село в друго - 22 хиляди, или 5.7% от всички мигрирали лица.
Вътрешна миграция на популацията сред областите
През интервала 2011 - 2021 година 139 931 души, или 35.4% от всички мигранти, са се заселили в обитаемо място на същата област, в която са живели, като 49.0% са се заселили в градовете, а останалите (51.0%) - в селата на региона.
Заселилите се в обитаеми места отвън региона, в която са живели, са 255 759 души, или 64.6% от мигриралите лица. От тях 84.9% са мигрирали към градовете, а 15.1% - към селата на други области.
Най-висок е относителният дял на мигриралите отвън границите на региона, в която живеят, в областите София (столица) - 87.8%, Смолян (82.4%) и Кюстендил (77.2%). Най-нисък е този дял в областите Бургас - 51.0%, и Пловдив - 44.7%.
След края на осемдесетте години на предишния век със промяната на политическата система и отварянето на границите на страната се следи непрекъснато нарастване на броя на българите, които напущат страната и обитават в чужбина. Данните от последното броене демонстрират, че паралелно с това се усилва и броят на завръщащите се в страната, се показва в обявата.
Най-висок е делът на лицата на възраст 40 - 49 навършени години към 7 септември 2021 година - 20.0%, или всеки пети от завърналите се в страната. Етническата конструкция на завръщащите се български жители е сходна с етническата конструкция на популацията - 84.5% от тях са се самоопределили към българската етническа група, 9.6% към турската и 2.3% към ромската.
Най-много български жители са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хиляди, или 14.9%, следва Германия - 41 хиляди, или 13.1%, Испания - 27 хиляди, или 8.7%, и Гърция - 27 хиляди, или 8.5% от обитавалите в чужбина сред 1980 и 2022 година.
Чуждите жители, пристигнали в страната през следения интервал, са 39 853 лица. Мъжете са 15 808, или 51.3%, а дамите - 15 030, или 48.7%. Преобладават жителите на страни от Европа - 77.4%, и Азия - 17.8% от всички пристигнали в страната чужденци. Най-висок е делът на чужденците, открили се в областите София (столица) - 33.4%, Варна - 13.8%, и Бургас – 11.5%.
Вътрешна миграция на популацията през интервала 2011 - 2021 година
Към 7 септември 2021 година 395 690 лица са заявили, че са трансформирали обитаемото място на нормалното си местоживеене през интервала 2011 - 2021 година. Жените мигранти са 213 558, или 54.0%, а мъжете - 182 132, или 46.0% от мигриралите лица.
С най-голям условен дял са лицата на възраст 25 - 34 навършени години2 - 26.1%, а с най-нисък - лицата на възраст 80 и повече навършени години - 2.8% от мигриралите лица.
Сред мигрантите на възраст от 35 до 54 години доминират мъжете, до момента в който дамите са с по-висок условен дял измежду по-младите възрастови групи (до 35 години) и измежду лицата на 55 и повече навършени години.
Към 7 септември 2021 година 46.6% от мигриралите през следения интервал лица на 15 и повече навършени години са със приключено приблизително обучение и 40.1% - със приключено висше обучение. Най-нисък е делът на лицата без обучение - 1.2% от мигриралите през интервала.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че най-интензивен е процесът на миграция при българската етническа група - 59.8 на всеки хиляда души са трансформирали нормалното си местоживеене през следения интервал, следват лицата, самоопределили се към друга етническа група - 37.0‰. Най-нисък е интензитетът на миграция при ромската етническа група - 24.3 на хиляда души от самоопределилите се към този етнос.
Направление на вътрешната миграция през интервала 2011 - 2021 година
Четири са главните посоки, в които се движи популацията, променяйки своето местоживеене в границите на страната: „ от градовете - в градовете “, „ от градовете - в селата “, „ от селата - в градовете “ и „ от селата - в селата “. За образуването на тези потоци главно въздействие оказват голям брой социално-икономически фактори, развиването на районите, както и изискванията на живот в обособените обитаеми места.
През интервала 2011 - 2021 година 224 хиляди души, или 56.6% от всички мигрирали лица, са трансформирали местоживеенето си от един град в различен в границите на страната. Лицата, преселили се от градовете в селата, са 88 хиляди, или 22.1%, следват мигрантите по направлението от селата към градовете - 62 хиляди, или 15.6%. Най-малък е относителният дял на мигрантите, трансформирали местоживеенето си от едно село в друго - 22 хиляди, или 5.7% от всички мигрирали лица.
Вътрешна миграция на популацията сред областите
През интервала 2011 - 2021 година 139 931 души, или 35.4% от всички мигранти, са се заселили в обитаемо място на същата област, в която са живели, като 49.0% са се заселили в градовете, а останалите (51.0%) - в селата на региона.
Заселилите се в обитаеми места отвън региона, в която са живели, са 255 759 души, или 64.6% от мигриралите лица. От тях 84.9% са мигрирали към градовете, а 15.1% - към селата на други области.
Най-висок е относителният дял на мигриралите отвън границите на региона, в която живеят, в областите София (столица) - 87.8%, Смолян (82.4%) и Кюстендил (77.2%). Най-нисък е този дял в областите Бургас - 51.0%, и Пловдив - 44.7%.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ