Проф. Пламен Павлов: 24-ти май е българският ден в Европа и света
Националният празник никога не може да бъде детайл на пазарлъци. Това е грозно и неприлично. 24 май е празник на държавността. Това е българският ден в Европа и в целия свят. Това е достойната дата. Това сподели историкът и учител във Великотърновския университет " Св. Св. Кирил и Методий “ проф. Пламен Павлов в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Разговор за националния празник на България е необходим, само че съгласно него към този момент е неосъществим, защото тематиката се е политизирала доста от петата колона в България. " В момента виждаме цялата пета колона в България да се засилва и да брани 3 март сякаш някой го е забранил и зачеркнал. Позволиха си някакви политически водачи да споделят, че това е поръчано от Американското посолство. Може би на тях от Руското посолство им е поръчано да бранят 3 март “, разяснява проф. Павлов.
3 март не трябва да бъде противопоставян на 24 май, акцентира историкът. " 3 март никой не го зачертава от нашия народен календар. Идеята е да се откри съединителен празник за цялата нация “, съобщи проф. Павлов.
Светите братя Кирил и Методий са канонизирани от Българската черква. В Гърция те са възприети едвам след Втората международна война, уточни историкът. Руските искания, изказани от Владимир Путин, че буквите са пристигнали от македонските земи, също са надълбоко политизирани, защото кирилицата е основана в Плиска под покровителството на самия княз Борис-Михаил. " Кирилицата е българска писменост, тя не е някаква нереална славянска писменост “, акцентира гостът.
Той напомни, че тематиката за нов народен празник на страната е била обект на полемика в края на предходната година на проведена във Велико Търново кръгла маса с присъединяване на представители от университетските среди от Българска академия на науките и университетите в София, Шумен, Благоевград и Пловдив. 6 и 22 септември – Денят на Съединението и на Независимостта на България, също са били обсъждани като вероятни дати. Сред предложенията е и 20 април – датата на експлоадиране на Априлското въстание.
" 3 март връща на картата нашата страна, въпреки и с един прелиминарен контракт, който не е изпълнен. Но 24 май има още по-големи прерогативи – това е празник, който концентрира в себе си хилядолетната ни история. Той е разгласен като Ден на Светите братя още в Първото българско царство. Той се отбелязва от нашите предшественици в средновековието. Той минава през цялата ера на османското господство. Охридската архиепископия има доста значима функционалност към Светите братя и техните възпитаници. През 1813 година за първи път в Шумен е записано, че той се отбелязва като Ден на българите и писмеността. Да подсещам ли за това, което вършат Найден Геров и Йоаким Груев в Пловдив и по какъв начин денят става народен празник преди да е възобновена българската страна “, уточни доводите си проф. Павлов.
Разговор за националния празник на България е необходим, само че съгласно него към този момент е неосъществим, защото тематиката се е политизирала доста от петата колона в България. " В момента виждаме цялата пета колона в България да се засилва и да брани 3 март сякаш някой го е забранил и зачеркнал. Позволиха си някакви политически водачи да споделят, че това е поръчано от Американското посолство. Може би на тях от Руското посолство им е поръчано да бранят 3 март “, разяснява проф. Павлов.
3 март не трябва да бъде противопоставян на 24 май, акцентира историкът. " 3 март никой не го зачертава от нашия народен календар. Идеята е да се откри съединителен празник за цялата нация “, съобщи проф. Павлов.
Светите братя Кирил и Методий са канонизирани от Българската черква. В Гърция те са възприети едвам след Втората международна война, уточни историкът. Руските искания, изказани от Владимир Путин, че буквите са пристигнали от македонските земи, също са надълбоко политизирани, защото кирилицата е основана в Плиска под покровителството на самия княз Борис-Михаил. " Кирилицата е българска писменост, тя не е някаква нереална славянска писменост “, акцентира гостът.
Той напомни, че тематиката за нов народен празник на страната е била обект на полемика в края на предходната година на проведена във Велико Търново кръгла маса с присъединяване на представители от университетските среди от Българска академия на науките и университетите в София, Шумен, Благоевград и Пловдив. 6 и 22 септември – Денят на Съединението и на Независимостта на България, също са били обсъждани като вероятни дати. Сред предложенията е и 20 април – датата на експлоадиране на Априлското въстание.
" 3 март връща на картата нашата страна, въпреки и с един прелиминарен контракт, който не е изпълнен. Но 24 май има още по-големи прерогативи – това е празник, който концентрира в себе си хилядолетната ни история. Той е разгласен като Ден на Светите братя още в Първото българско царство. Той се отбелязва от нашите предшественици в средновековието. Той минава през цялата ера на османското господство. Охридската архиепископия има доста значима функционалност към Светите братя и техните възпитаници. През 1813 година за първи път в Шумен е записано, че той се отбелязва като Ден на българите и писмеността. Да подсещам ли за това, което вършат Найден Геров и Йоаким Груев в Пловдив и по какъв начин денят става народен празник преди да е възобновена българската страна “, уточни доводите си проф. Павлов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ