Ще претопим ли България във федерален ЕС
Националните управляващи и конституционни юрисдикции, които имат гръбнак, поставят нужните бариери
От Брюксел се пробват да приписват „ евроскептицизъм " и „ антиевропейско мислене " на всеки, който не желае федерален Европейски Съюз
Искате ли да живеете в Европа под немска униформа и звуците на френски шансон, преустановяван от време на време от италиански канцонети и испанско фламенко? Но без български ритми. В която Dominus Europa са Германия и Франция, а дребните народи са част от менюто, само че не седят към масата. Европа, в която всичко значимо се взема решение не от вашите политици, които избирате директно и против които можете да протестирате на жълтите павета и да желаете оставките.
А от една наднационална власт в Брюксел, която не приказва български, а даже и да й поискате оставката, е толкоз надалеч, че няма да ви обърне внимание. Защото зависи единствено от огромните народи, а не от дребните.
Власт, концентрирала изключителни пълномощия по всички значими въпроси - от външната политика през това какви налози да плащате, дали да допускате свободно бежанци и мигранти, дали да има насилствена имунизация и сегрегация на имунизирани от неимунизирани, та чак до това дали да образоват децата, че могат да си сменят пола.
Власт, която на следващия ден може да реши да премахнете християнските кръстове от църковните храмове, тъй като повреждат нежните усеща на придошли от други континенти друговерци, които не желаят интеграция в нашето общество, а втълпяване на техния набожен и социо-културен модел. Ако желаете, значи сте подготвени да живеете в Съединените щати на Европа - федерална супердържава, която претопява националните страни и ги свежда до елементарни територии с пълномощия да ползват спуснатите от Брюксел закони, без да имат думата при приемането им. Някой би възразил, че и в този момент е по този начин. Но не е. Защото в този момент суверенните държави-членки на Европейски Съюз имат право на несъгласие върху решенията на Съюза в сферите, които не са делегирани на съюзните институции. Правят се систематични опити за пълзящо изземване на пълномощия от държавите-членки посредством съдийския активизъм на Съда на Европейски Съюз в Люксембург, които дописват учредителните контракти с несъществуващия в тях принцип на " господство на правото на Европейски Съюз над националните конституции ". Но националните управляващи и конституционни юрисдикции, които имат гръбнак, поставят нужните бариери.
Затова, да вземем за пример, можем дейно да защитим православно-християнската традиция, като част от националната конституционна еднаквост или да отхвърлим джендър-идеологията. Въобще, отбраната на националния интерес и националната специфичност в сегашната структура на Европейски Съюз, като съюз на суверенни държани, е в ръцете на самите народи - колкото по-малко йесмени избират да ги ръководят, толкоз по-ефикасно са показани и предпазени на европейско равнище. Докато във федерална Европа всички значими решения ще се вземат с болшинството на огромните и право на несъгласие няма да има никоя нация. Значението на българската дума, на българския интерес ще бъде, каквото е, да вземем за пример, смисъла на дребните съюзни републики като Башкортостан или Мордовия в Руската федерация. Или на българската националност в Османската империя - ще имаме някой кириакстефчовец като везир при султана и толкова. Няма метод дребна страна, като България, лишена към този момент от правото си на глас и на несъгласие, претопена в единната европейска федерация, да отстоява своите ползи.
Зад концепцията за федерализация на един разнолик в национално отношение континент с големи исторически и културни наслагвания и специфики постоянно се е криел стремежът за владичество на избрани национални елити - основно на немския и френския. След рухването на Берлинската стена и на набиращия господство глобалистки наднационален хайлайф. Федерална Европа е фантазията на главните рискови и радикални идеологии, които се стремят да наложат нов обществен ред - от троцкизма до нацизма. Самият Троцки през 1929 година разгласява в Бюлетина на съветската съпротива, а на британски - в марксисткото издание The Militant, своята идея за " Социалистически съединени щати на Европа ". По-късно неговият следовник - италинският болшевик Алтиеро Спинели, чието име през днешния ден гордо носи една от постройките на Европейския парламент в Брюксел, става знаменосец на федерализацията на Европа. Нацистка Германия планува " обединена Европа " с обединен юридически ред и единна власт под немско владичество. В най-новата ни история проспериращата в даден исторически интервал европейска страна по предписание се стреми към федерализация на Европа, като инструмент за владичество - Франция на Аристид Бриан сред войните, след това Германия, а през днешния ден - и двете дружно.
От години еврократите се пробват да стигматизират като „ евроскептичен " или „ антиевропейски " всеки политически мироглед за устройството на Европейски Съюз, който отхвърля федерализацията и предлага по-различни пълномощия на институциите на Съюза и друга съразмерност на споделения суверенитет сред държавите-членки и Брюксел. От Брюксел се пробват да приписват „ евроскептицизъм " и „ антиевропейско мислене " на всеки, който не желае федерален Европейски Съюз. Това е злотворен агитационен метод, който се пробва да задуши демократичната полемика. Европейски Съюз, както декларират и неговите идейни създатели, като Моне, е политически план. И щом е политически, то по формулировка има разнообразни и равнопоставени проевропейски възгледи за самия Европейски Съюз. Да сме наясно - Европа са суверенните страни и народи, а не служителите в Брюксел и европлутокрацията, която ги рекрутира. Само европейските нации могат да вземат решение по либерален път до каква степен би трябвало да стигне Европейски Съюз в интеграционния развой. Всичко, което е в полза на суверенните страни и народи на Европа, е проевропейска позиция. Евроскептична и антиевропейска позиция може да е единствено отричането на нуждата от съществуването на Европейски Съюз.
Истината е, че федерализацията и изнасянето на действителната власт от националните страни към наднационалната администрация в Брюксел, би осигурило тоталното владичество на глобалисткия хайлайф, което в този момент е смущавано от капризите на демокрацията в обособените страни.
Новосформираната управническа коалиция " светофар " в Германия - социалдемократи, либерали, зелени - съобщи намерено за собствен приоритет федерализацията на Европа. Дали това желание ще дефинира посоката на европейските диспути и развиване през идващите години, ще зависи в немалка степен от изхода на президентските избори във Франция следващата година. По-важното обаче е, дали и по кое време, ние в България ще проведем своя народен експертен, цивилен и политически спор за бъдещето на Европа. Не става дума за казионните паркетни мероприятия на формиралата се еврономенклатура, изхранваща се щедро от и около брюкселския бюджет. А за действителен конфликт на отзиви и хрумвания с присъединяване и на самостоятелни от Брюксел национални фактори, вследствие на който България да образува суверенна позиция за посоката на развиване на европейската интеграция. Или ще чакаме следващите йесмени да ни оповестят какво желал Брюксел (разбирай - Берлин и Париж). За страдание при такива огромни геополитически процеси България исторически постоянно е била въздържан фактор, който се пробва да тича след мощните на деня и в посоката на краткотрайния вятър, само че знаем, че това не всеки път е било в наша изгода.
Източник: Вестник " Труд "
Автор: Д-р Борислав Цеков - Център за Нова Европа
От Брюксел се пробват да приписват „ евроскептицизъм " и „ антиевропейско мислене " на всеки, който не желае федерален Европейски Съюз
Искате ли да живеете в Европа под немска униформа и звуците на френски шансон, преустановяван от време на време от италиански канцонети и испанско фламенко? Но без български ритми. В която Dominus Europa са Германия и Франция, а дребните народи са част от менюто, само че не седят към масата. Европа, в която всичко значимо се взема решение не от вашите политици, които избирате директно и против които можете да протестирате на жълтите павета и да желаете оставките.
А от една наднационална власт в Брюксел, която не приказва български, а даже и да й поискате оставката, е толкоз надалеч, че няма да ви обърне внимание. Защото зависи единствено от огромните народи, а не от дребните.
Власт, концентрирала изключителни пълномощия по всички значими въпроси - от външната политика през това какви налози да плащате, дали да допускате свободно бежанци и мигранти, дали да има насилствена имунизация и сегрегация на имунизирани от неимунизирани, та чак до това дали да образоват децата, че могат да си сменят пола.
Власт, която на следващия ден може да реши да премахнете християнските кръстове от църковните храмове, тъй като повреждат нежните усеща на придошли от други континенти друговерци, които не желаят интеграция в нашето общество, а втълпяване на техния набожен и социо-културен модел. Ако желаете, значи сте подготвени да живеете в Съединените щати на Европа - федерална супердържава, която претопява националните страни и ги свежда до елементарни територии с пълномощия да ползват спуснатите от Брюксел закони, без да имат думата при приемането им. Някой би възразил, че и в този момент е по този начин. Но не е. Защото в този момент суверенните държави-членки на Европейски Съюз имат право на несъгласие върху решенията на Съюза в сферите, които не са делегирани на съюзните институции. Правят се систематични опити за пълзящо изземване на пълномощия от държавите-членки посредством съдийския активизъм на Съда на Европейски Съюз в Люксембург, които дописват учредителните контракти с несъществуващия в тях принцип на " господство на правото на Европейски Съюз над националните конституции ". Но националните управляващи и конституционни юрисдикции, които имат гръбнак, поставят нужните бариери.
Затова, да вземем за пример, можем дейно да защитим православно-християнската традиция, като част от националната конституционна еднаквост или да отхвърлим джендър-идеологията. Въобще, отбраната на националния интерес и националната специфичност в сегашната структура на Европейски Съюз, като съюз на суверенни държани, е в ръцете на самите народи - колкото по-малко йесмени избират да ги ръководят, толкоз по-ефикасно са показани и предпазени на европейско равнище. Докато във федерална Европа всички значими решения ще се вземат с болшинството на огромните и право на несъгласие няма да има никоя нация. Значението на българската дума, на българския интерес ще бъде, каквото е, да вземем за пример, смисъла на дребните съюзни републики като Башкортостан или Мордовия в Руската федерация. Или на българската националност в Османската империя - ще имаме някой кириакстефчовец като везир при султана и толкова. Няма метод дребна страна, като България, лишена към този момент от правото си на глас и на несъгласие, претопена в единната европейска федерация, да отстоява своите ползи.
Зад концепцията за федерализация на един разнолик в национално отношение континент с големи исторически и културни наслагвания и специфики постоянно се е криел стремежът за владичество на избрани национални елити - основно на немския и френския. След рухването на Берлинската стена и на набиращия господство глобалистки наднационален хайлайф. Федерална Европа е фантазията на главните рискови и радикални идеологии, които се стремят да наложат нов обществен ред - от троцкизма до нацизма. Самият Троцки през 1929 година разгласява в Бюлетина на съветската съпротива, а на британски - в марксисткото издание The Militant, своята идея за " Социалистически съединени щати на Европа ". По-късно неговият следовник - италинският болшевик Алтиеро Спинели, чието име през днешния ден гордо носи една от постройките на Европейския парламент в Брюксел, става знаменосец на федерализацията на Европа. Нацистка Германия планува " обединена Европа " с обединен юридически ред и единна власт под немско владичество. В най-новата ни история проспериращата в даден исторически интервал европейска страна по предписание се стреми към федерализация на Европа, като инструмент за владичество - Франция на Аристид Бриан сред войните, след това Германия, а през днешния ден - и двете дружно.
От години еврократите се пробват да стигматизират като „ евроскептичен " или „ антиевропейски " всеки политически мироглед за устройството на Европейски Съюз, който отхвърля федерализацията и предлага по-различни пълномощия на институциите на Съюза и друга съразмерност на споделения суверенитет сред държавите-членки и Брюксел. От Брюксел се пробват да приписват „ евроскептицизъм " и „ антиевропейско мислене " на всеки, който не желае федерален Европейски Съюз. Това е злотворен агитационен метод, който се пробва да задуши демократичната полемика. Европейски Съюз, както декларират и неговите идейни създатели, като Моне, е политически план. И щом е политически, то по формулировка има разнообразни и равнопоставени проевропейски възгледи за самия Европейски Съюз. Да сме наясно - Европа са суверенните страни и народи, а не служителите в Брюксел и европлутокрацията, която ги рекрутира. Само европейските нации могат да вземат решение по либерален път до каква степен би трябвало да стигне Европейски Съюз в интеграционния развой. Всичко, което е в полза на суверенните страни и народи на Европа, е проевропейска позиция. Евроскептична и антиевропейска позиция може да е единствено отричането на нуждата от съществуването на Европейски Съюз.
Истината е, че федерализацията и изнасянето на действителната власт от националните страни към наднационалната администрация в Брюксел, би осигурило тоталното владичество на глобалисткия хайлайф, което в този момент е смущавано от капризите на демокрацията в обособените страни.
Новосформираната управническа коалиция " светофар " в Германия - социалдемократи, либерали, зелени - съобщи намерено за собствен приоритет федерализацията на Европа. Дали това желание ще дефинира посоката на европейските диспути и развиване през идващите години, ще зависи в немалка степен от изхода на президентските избори във Франция следващата година. По-важното обаче е, дали и по кое време, ние в България ще проведем своя народен експертен, цивилен и политически спор за бъдещето на Европа. Не става дума за казионните паркетни мероприятия на формиралата се еврономенклатура, изхранваща се щедро от и около брюкселския бюджет. А за действителен конфликт на отзиви и хрумвания с присъединяване и на самостоятелни от Брюксел национални фактори, вследствие на който България да образува суверенна позиция за посоката на развиване на европейската интеграция. Или ще чакаме следващите йесмени да ни оповестят какво желал Брюксел (разбирай - Берлин и Париж). За страдание при такива огромни геополитически процеси България исторически постоянно е била въздържан фактор, който се пробва да тича след мощните на деня и в посоката на краткотрайния вятър, само че знаем, че това не всеки път е било в наша изгода.
Източник: Вестник " Труд "
Автор: Д-р Борислав Цеков - Център за Нова Европа
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ