ИПИ: Инфлацията у нас остава висока, а критерият за еврото трудно постижим
Националната статистика регистрира годишна инфлация, измерена посредством показателя на потребителските цени (ИПЦ), за юли 2023 година по отношение на юли 2022 година в размер на 8,5%.
Годишната инфлация по отношение на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) е 7,8%, като даже леко се покачва по отношение на юни 2023 година Това е първото покачване на годишната инфлация по отношение на ХИПЦ от септември 2022 година
Месечната инфлация и по двата показателя е относително висока – 0,9% по Идеологически подривни центрове и 1,2% по ХИПЦ, след покрай нула или даже негативна месечна инфлация през предходните два месеца.
Най-голямо нарастване на цените през юли 2023 година се следи при развлеченията и културата – 7,5% по отношение на юли 2022 година, следват заведенията за хранене и хотелите – 2,9% на годишна база. Промяната в моторите на инфлацията не е изненада. Преминахме през три стадия, които нагледно казано се движат по веригата на добавената стойност.
През предходната година инфлацията беше водена от растежа в цените на силата. В началото на 2022 година силата отстъпи на цените на храните, които бяха в центъра на вниманието и у нас. Сега, в средата на годината, растежът на цените при храните е задминат от развлеченията и културата, както и от заведенията за хранене и хотелите. През юли 2023 година годишната инфлация в заведенията за хранене и хотелите е над тази при питателните артикули и безалкохолните питиета, като това се е случило за последно преди две години.
Тези данни са значими за стопанската система на страната и забавни от потребителска позиция, само че те имат непосредствено въздействие и върху подготовката и проектите на България за приемане на еврото при започване на 2025 година Ако до момента изглеждаше мъчно да покрием " ценовия " критерии за присъединение към еврозоната, последните данни стартират доста съществено да натежават към отсрочване на приемането на еврото. Обяснението на това изказване изисква малко разсъждения по методологията и механиката на оценката на критериите.
Ролята на хармонизирания индекс
Дискусиите за цените в България обичайно се водят на база показателя на потребителските цени (ИПЦ) на Национален статистически институт, като това е и формалният измерител на инфлацията в страната. През последните години все по-голям фокус се слага върху хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), който е сравнимата мярка за инфлацията в страните от Европейски Съюз и се употребява в отчетите за конвергенцията, т.е. на база на него се прави оценка критерият за ценова непоклатимост. Двата показателя се разграничават по теглата на групите артикули, като българският е юридически по наша мярка – на база на потреблението в България, а европейският – на база потреблението в европейските страни.
Различните тежести водят до друга оценка за общата инфлация. При нас, да вземем за пример, храните имат тежест от към 31%, а в европейския показател – 24%. Развлеченията и културата при нас са с тежест 5%, а в Европа към 8%. Ресторантите и хотелите при нас са под 5%, а в Европа – над 7%. Просто европейските тегла са правени за " по-богато " ползване.
И в този момент, когато инфлацията се изтегли от " по-бедното " ползване (енергия и храни) към " по-богато " (развлечения и ресторанти), месечната инфлация по ХИПЦ у нас стартира да изпреварва тази по Идеологически подривни центрове. Това не е добра вест, когато чакаш да ти оценят инфлацията по ХИПЦ и към този момент си с двата крайници в референтния интервал на отчетите по конвергенцията.
Докладът за конвергенцията и референтният интервал
Следващият отчет за конвергенцията ще бъде оповестен през юни 2024 година На база на него ще стане ясно дали отговаряме на критериите и дали можем да приемем еврото при започване на 2025 година Конкретно във връзка с цените отчетът ще вземе под внимание 12-месечната междинна стойност на хармонизирания показател (ХИПЦ) през референтния интервал по отношение на междинната за предходния 12-месечен интервал. Този референтен интервал най-вероятно ще бъде от май 2022 година до април 2023 година Възможно е интервалът да бъде изтеглен и един месец обратно, само че с цел да не усложняваме полемиката, ще приемем, че първият месец от интервала ще бъде май 2022 година
Началото на референтния интервал е значимо, защото всеки месец от този 12-месечен интервал тежи в изчислението.
В публичното пространство като че ли доминира мнението, че е значимо да имаме ниска инфлация директно преди конвергентния отчет, в края на интервала, и по този начин да осъществим критерия. Това дава лъжливото възприятие, че има време инфлацията да падне и при започване на идната година да сме покрай критерия. Истината обаче е, че всеки месец в този интервал тежи и в случай че изпуснеш критерия в първите месеци, след това е доста мъчно да наваксаш.
Първите три месеца на референтния интервал не дават мотиви за оптимизъм
В началото на годината инфлацията в страната потегли надолу – откакто до януари 2023 година поддържахме годишна инфлация от 14-15% (по ХИПЦ), годишната инфлация се сви до 8,6% през май и 7,5% през юни, като в някои месеци падаше с по два процентни пункта. В този интервал намаляваше и инфлацията в Европа, само че въпреки всичко разликата се свиваше. Отклонението от междинната инфлация в Европейски Съюз (а критерият +1,5 пункта е на база трите най-хубави примера) се сви от към 4 пункта през януари, февруари и март 2022 година, до към 1 пункт през юни 2022 година Тъй като критерият е на база трите най-хубави образеца в Европейски Съюз обаче, отклонението на България и през юни е доста – годишната инфлация в страни като Белгия, Испания, Дания и Гърция към този момент е на равнища от 2-3%.
Дори и някои страни да бъдат изключени от изчислението, през първите месеца от референтния интервал се отклоняваме с към 4 пункта от критерия. Макар инфлацията по ХИПЦ в упоменатите Белгия, Испания, Дания и Гърция също да бележи лек растеж през юли, регистрираните у нас 7,8% не дават мотиви за оптимизъм. При 4 пункта отклоняване от критерия в първите три месеца от интервала, годишната инфлация в страната би трябвало се срине до стойности близки до нулата в идващите месеци, с цел да имаме някакъв късмет да покрием критерия. Това на този стадий наподобява съвсем невероятно.
Всичко това, несъмнено, не трансформира цялостната рамка на полемиката за еврото. България извървя дълъг път от средата на 2018 година, когато беше изпратено писмото за желанията на страната да кандидатства във Валутния механизъм II (ERM II). На този стадий към този момент сме над две години в така наречен " чакалня ", като сме изпълнили и всички други съпътстващи задължения.
Остава покриването на числовите критерии за конвергенция, като при нас постоянно се е знаело, че инфлацията ще е най-голямото предизвикателство. И до момента в който гоненето на критериите е дисциплиниращо – да имаш невисок недостиг и ниска инфлация да вземем за пример, влизането в една серпантина от отсрочване на датата с по една година крие опасности, както вътрешно политически, по този начин и репутационни по отношение на европейските сътрудници.
Годишната инфлация по отношение на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) е 7,8%, като даже леко се покачва по отношение на юни 2023 година Това е първото покачване на годишната инфлация по отношение на ХИПЦ от септември 2022 година
Месечната инфлация и по двата показателя е относително висока – 0,9% по Идеологически подривни центрове и 1,2% по ХИПЦ, след покрай нула или даже негативна месечна инфлация през предходните два месеца.
Най-голямо нарастване на цените през юли 2023 година се следи при развлеченията и културата – 7,5% по отношение на юли 2022 година, следват заведенията за хранене и хотелите – 2,9% на годишна база. Промяната в моторите на инфлацията не е изненада. Преминахме през три стадия, които нагледно казано се движат по веригата на добавената стойност.
През предходната година инфлацията беше водена от растежа в цените на силата. В началото на 2022 година силата отстъпи на цените на храните, които бяха в центъра на вниманието и у нас. Сега, в средата на годината, растежът на цените при храните е задминат от развлеченията и културата, както и от заведенията за хранене и хотелите. През юли 2023 година годишната инфлация в заведенията за хранене и хотелите е над тази при питателните артикули и безалкохолните питиета, като това се е случило за последно преди две години.
Тези данни са значими за стопанската система на страната и забавни от потребителска позиция, само че те имат непосредствено въздействие и върху подготовката и проектите на България за приемане на еврото при започване на 2025 година Ако до момента изглеждаше мъчно да покрием " ценовия " критерии за присъединение към еврозоната, последните данни стартират доста съществено да натежават към отсрочване на приемането на еврото. Обяснението на това изказване изисква малко разсъждения по методологията и механиката на оценката на критериите.
Ролята на хармонизирания индекс
Дискусиите за цените в България обичайно се водят на база показателя на потребителските цени (ИПЦ) на Национален статистически институт, като това е и формалният измерител на инфлацията в страната. През последните години все по-голям фокус се слага върху хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), който е сравнимата мярка за инфлацията в страните от Европейски Съюз и се употребява в отчетите за конвергенцията, т.е. на база на него се прави оценка критерият за ценова непоклатимост. Двата показателя се разграничават по теглата на групите артикули, като българският е юридически по наша мярка – на база на потреблението в България, а европейският – на база потреблението в европейските страни.
Различните тежести водят до друга оценка за общата инфлация. При нас, да вземем за пример, храните имат тежест от към 31%, а в европейския показател – 24%. Развлеченията и културата при нас са с тежест 5%, а в Европа към 8%. Ресторантите и хотелите при нас са под 5%, а в Европа – над 7%. Просто европейските тегла са правени за " по-богато " ползване.
И в този момент, когато инфлацията се изтегли от " по-бедното " ползване (енергия и храни) към " по-богато " (развлечения и ресторанти), месечната инфлация по ХИПЦ у нас стартира да изпреварва тази по Идеологически подривни центрове. Това не е добра вест, когато чакаш да ти оценят инфлацията по ХИПЦ и към този момент си с двата крайници в референтния интервал на отчетите по конвергенцията.
Докладът за конвергенцията и референтният интервал
Следващият отчет за конвергенцията ще бъде оповестен през юни 2024 година На база на него ще стане ясно дали отговаряме на критериите и дали можем да приемем еврото при започване на 2025 година Конкретно във връзка с цените отчетът ще вземе под внимание 12-месечната междинна стойност на хармонизирания показател (ХИПЦ) през референтния интервал по отношение на междинната за предходния 12-месечен интервал. Този референтен интервал най-вероятно ще бъде от май 2022 година до април 2023 година Възможно е интервалът да бъде изтеглен и един месец обратно, само че с цел да не усложняваме полемиката, ще приемем, че първият месец от интервала ще бъде май 2022 година
Началото на референтния интервал е значимо, защото всеки месец от този 12-месечен интервал тежи в изчислението.
В публичното пространство като че ли доминира мнението, че е значимо да имаме ниска инфлация директно преди конвергентния отчет, в края на интервала, и по този начин да осъществим критерия. Това дава лъжливото възприятие, че има време инфлацията да падне и при започване на идната година да сме покрай критерия. Истината обаче е, че всеки месец в този интервал тежи и в случай че изпуснеш критерия в първите месеци, след това е доста мъчно да наваксаш.
Първите три месеца на референтния интервал не дават мотиви за оптимизъм
В началото на годината инфлацията в страната потегли надолу – откакто до януари 2023 година поддържахме годишна инфлация от 14-15% (по ХИПЦ), годишната инфлация се сви до 8,6% през май и 7,5% през юни, като в някои месеци падаше с по два процентни пункта. В този интервал намаляваше и инфлацията в Европа, само че въпреки всичко разликата се свиваше. Отклонението от междинната инфлация в Европейски Съюз (а критерият +1,5 пункта е на база трите най-хубави примера) се сви от към 4 пункта през януари, февруари и март 2022 година, до към 1 пункт през юни 2022 година Тъй като критерият е на база трите най-хубави образеца в Европейски Съюз обаче, отклонението на България и през юни е доста – годишната инфлация в страни като Белгия, Испания, Дания и Гърция към този момент е на равнища от 2-3%.
Дори и някои страни да бъдат изключени от изчислението, през първите месеца от референтния интервал се отклоняваме с към 4 пункта от критерия. Макар инфлацията по ХИПЦ в упоменатите Белгия, Испания, Дания и Гърция също да бележи лек растеж през юли, регистрираните у нас 7,8% не дават мотиви за оптимизъм. При 4 пункта отклоняване от критерия в първите три месеца от интервала, годишната инфлация в страната би трябвало се срине до стойности близки до нулата в идващите месеци, с цел да имаме някакъв късмет да покрием критерия. Това на този стадий наподобява съвсем невероятно.
Всичко това, несъмнено, не трансформира цялостната рамка на полемиката за еврото. България извървя дълъг път от средата на 2018 година, когато беше изпратено писмото за желанията на страната да кандидатства във Валутния механизъм II (ERM II). На този стадий към този момент сме над две години в така наречен " чакалня ", като сме изпълнили и всички други съпътстващи задължения.
Остава покриването на числовите критерии за конвергенция, като при нас постоянно се е знаело, че инфлацията ще е най-голямото предизвикателство. И до момента в който гоненето на критериите е дисциплиниращо – да имаш невисок недостиг и ниска инфлация да вземем за пример, влизането в една серпантина от отсрочване на датата с по една година крие опасности, както вътрешно политически, по този начин и репутационни по отношение на европейските сътрудници.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ